Паисий Хилендарски (1722 - 1773) е един от първите будители и просветители на българския народ.
Данните за живота му са твърде оскъдни. Предполага се, че е роден в Банско. Няма сведения за това къде и кога се е учил. „Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки“ – пише Паисий в Послеслова на своето произведение.
Истинското му име също остава неизвестно. Паисий е монашеското му име, а Хилендарски идва от названието на манастира Хилендар в Света гора. Там той постъпва през 1745 г. на 23-годишна възраст. По същото време неговият брат, Лаврентий, е игумен на манастира. Именно в Хилендарския манастир се ражда идеята за написване на „История славянобългарска“ – книгата, която открива пътя на възрожденската книжнина.
За съставянето на своята история Паисий събира материали близо две години. Обикаля дори по „немските земи“, както сам споделя. През 1761 г. е пратен в град Сремски Карловци (на територията на тогавашна Австро-Унгария) по манастирски дела. Паисий приема с охота, защото това е възможност да намери още книги, в които пише за българската история.
Творбата е завършена през 1762 г. Това става в Зографския манастир, където Паисий се премества поради настъпилото неразбирателство между монасите в манастира „Хилендар“.
„История славянобългарска“ е и основният източник за съдбата на българския будител. За трудностите при написването й авторът споделя в послеслова към произведението си. Оттам научаваме и за лошото му здраве, което обаче той превъзмогва в името на голямото си желание да направи нещо полезно за своя народ.
Паисий сам разнася книгата си из България. Той съветва читателите да я преписват и разпространяват: „Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!“.
Предполага се, че умира през 1773 г. на път за Света гора в Станимака (днешния Асеновград).
Наричат Паисий Хилендарски „родоначалник на Българското Възраждане“, тъй като след неговия труд започва духовното и политическото пробуждане на българите, довело до Освобождението.