План за урок: Официално-делови стил

Пет стила в един учебен час, въведени по един и същ признак. Планът е разчертан за 40 минути. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите на урока и необходимите материали. Първата част отделя пет минути за влизане в час и за привличане на вниманието, като темата е обявена изрично. Втората част, двадесет и пет минути, започва с три минути за въпроса какво изобщо са функционалните стилове, а нататък всеки стил получава свое време: разговорният, официално-деловият, публицистичният и следващите, всеки с определение, с област на употреба и с пример. Отделно е предвидено и как се стига до извода, че изборът на стил не е въпрос на вкус, а на ситуация. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното: чрез кратки откъси, при които учениците определят стила по признаци, а не по усет. Часът завършва с обобщителна таблица на дъската. Въпросите позволяват веднага да се види кой какво е разбрал. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за въвеждане във функционалните стилове и като модел за собствен план по езикова тема.

Три стила и техните жанрове в един учебен час, разписан като пълен сценарий. В началото са посочени предметът, класът, темата, видът на урока и продължителността, а след това целите, разделени и номерирани на образователни, развиващи и възпитателни. Отделно място е дадено на методите, подходите и необходимите материали, което позволява часът да се подготви наведнъж. Самият ход е обозначен като сценарий и започва с две минути организационен момент, при които репликата на учителя е изписана дословно. Нататък часът минава последователно през жанровете на научния, на официално-деловия и на публицистичния стил, като всеки стил получава свое време и свой набор от жанрове с примери. Отделно е предвидено и как се разпознава жанрът по признаци, вместо по интуиция, което е и същинската цел на урока. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо един и същи текст може да принадлежи на различен жанр според целта, с която е написан. Часът завършва с обобщителна таблица на трите стила и жанровете им. Планът е подходящ за преподаване в 9. клас, за упражнение върху жанровете и като модел за собствен план.

Двучасов урок върху анализа и редактирането на текст, разчертан по минути за двата часа поотделно. В началото стоят целите на урока, методите и подходите и необходимите материали. Планът е предвиден за 12. клас и за 80 минути общо. Първият час започва с пет минути встъпителна част, следвани от десет минути за предмета на общуване и осем за ключовите думи и темата на текста. Дванадесет минути отиват за функциите на текста, а последните пет за обобщение. Вторият час продължава с дванадесет минути за стиловете и петнадесет за редактирането на грешки, което е и същинската практическа част. Това разделение е добре обмислено: първият час изгражда инструментите, а вторият ги прилага, така че редактирането да не се превърне в поправяне по усет. Отделно е предвидено и как се работи с текстове, в които грешките са от различен вид едновременно. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а планът съдържа и задачи. Отделно е предвидено и как се работи с чужд текст, без редактирането да се превърне в пренаписване по вкус на редактора. Задачите обхващат всички разгледани видове грешки. Материалът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен двучасов план.

Всеки стил има свои думи, свои изречения и свои звуци. Часът показва как се разпознават те на трите езикови равнища. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите на урока и необходимите материали. Първата част отделя пет минути за припомняне на изученото и за мотивация, с точна реплика на учителя и с указание какво се записва на дъската. Втората част, двадесет и пет минути, е разделена на етапи. Първите четири минути въвеждат трите езикови равнища и разграничават двата вида средства, общостилови и стилово маркирани. Именно това разграничение е ключът към целия час. След това всеки стил получава свой етап от пет минути, започвайки с разговорния, за който са изведени конкретни маркери: емоционални думи, фразеологизми и останалите. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното: чрез кратък текст, в който учениците сами откриват маркерите на стила, вместо да ги изброяват наизуст. Часът завършва с обобщителна таблица. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за упражнение върху функционалните стилове и като модел за собствен план.

План за урок, в който всяка реплика на учителя е предварително написана – от поздрава при влизане до пожеланието накрая. Разработка, по която часът може да се проведе и от човек, който за пръв път преподава темата, без нищо да се дописва. Началото е с обичайната документация: цели, разделени в три групи, тип на урока, необходими материали. Тази част е готова за преписване в задължителните бланки. Същинската част е разделена на шест етапа с точно указано времетраене, а най-обширният от тях е допълнително разделен на пет подчасти – по една за всяко ново понятие. Устройството на изложението е находчиво. Всяко понятие се въвежда по един и същи начин: първо въпрос към класа, после обяснение с образ или сравнение, после определение за записване и накрая пример. Така отвлеченото понятие получава опора още преди да бъде дефинирано. Особено ценни са примерите. Стилистичната грешка е показана чрез две разгърнати ситуации – прекалено учтива реч при спешен случай и прекалено фамилиарна при непознат по-възрастен човек. Двата примера са противоположни и точно затова обясняват понятието по-добре от всяко определение. Разделът за видовете грешки съдържа таблица с четири реда, а всеки вид е придружен с конкретен пример. Тя решава най-честото объркване в темата – кога грешката е стилистична и кога от друг вид. Разделът за редактирането изброява четири действия, като при всяко е приведена двойка изречения преди и след поправката. Отделно място заемат две понятия, които рядко влизат в урок за този клас – постоянната стилистична характеристика с показани речникови означения и глаголната температура с числени стойности, с името на учения, въвел понятието, и с обяснение кой стил има най-висока. Затвърдяването е с две упражнения: две ситуации за откриване на грешка с изписани очаквани отговори и пет бързи въпроса за проверка на наученото. Финалът съдържа обобщение в седем точки, домашна работа в две части и накрая три допълнителни раздела, които обикновено липсват – резервни дейности при излишно време, изброени очаквани резултати и четири бележки за учителя. Преподавателят получава готов урок, който не изисква никаква подготовка, а бележките в края решават предварително най-честите затруднения. Отделните подчасти вършат работа и поединично – например само тази за редактирането. За ученика материалът върши работа като конспект: покрива цялата тема с определения, примери и обобщение в седем точки, а домашната работа показва какво точно се очаква да умее накрая.

Тест, в който изходният текст сам е образец на онова, което проверява. Публицистична статия за езика като лице на човека пред обществото служи първо за анализ, а после теорията се проверява чрез отделни изречения и практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част е върху прочетения текст и е построена внимателно. Освен основната теза и целта на последния абзац, задачите изискват и обратна проверка: коя езикова норма не е спомената в текста и кой стил не е изброен в него. Тези два въпроса са по-трудни от обичайните, защото изискват четене за отсъствие, а не за наличие. Отделен въпрос проверява доколко точно е разчетено отношението на автора. Втората част е върху функционалните стилове и е представена по два начина. Част от задачите изискват определение — какво означава понятието „функционален стил“, кое твърдение се отнася за официално-деловия стил, кой стил използва образен език, кой е подходящ за текст в учебник. Друга част работи с конкретни изречения: сред четири примера трябва да се разпознае онова, което е в научен стил, и онова, което е в разговорен. Това редуване между теория и разпознаване по пример е силната страна на теста. Трета линия следват задачите върху общуването и текстовете, които ученикът сам създава: какво изисква речевият етикет при официално общуване, коя черта не е характерна за публичното изказване, как се нарича текстът, в който се защитава морална теза, каква е структурата му и как се оформя електронно писмо. Включена е и задача за откриване на правописна грешка сред четири изречения. Заключителните три задачи изискват писане. Първата е двусъставна: да се посочи ситуация, в която се използва определен стил, и да се напише кратък текст в него — тоест теорията се проверява чрез практика. Втората изисква изречение от разговорния стил да бъде преработено в официален. Третата е подготвителна за есе и изисква формулиране на теза и кратък аргумент по конкретен нравствен въпрос. Полезно е и разпределението на трудността. Затворените задачи се решават сравнително бързо и проверяват понятията, а трите отворени изискват време и носят по-голяма тежест при оценяване. Затова материалът може да се раздели: първата част за бърза проверка в началото на часа, втората — за писмена работа. Финалната част съдържа верните отговори с кратко обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително готов пример за преработеното изречение и формулирани теза и аргумент. Заслужава внимание вътрешната логика на материала. Той започва с чужд текст, минава през понятията и завършва с искане ученикът сам да напише нещо в подходящия стил. Така се проверява не само знанието какво е даден стил, но и умението да се пише в него — разлика, която обикновените тестове рядко улавят. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последните две задачи вършат работа и като кратко упражнение по редактиране и по формулиране на теза.