План за урок: Текстът като смислово и езиково единство. Номинативна верига

Повечето уроци по тази тема свършват там, където този продължава. След като обясни какво е текст и как се назовава един и същ предмет в него, изложението минава към нещо по-рядко: показва къде точно учениците грешат, а накрая обръща собственото си правило и обяснява кога повторението не е слабост, а средство. Тези два последни раздела правят материала различен от обичайните учебни статии. Урокът е подреден в осем части и върви от общото към частното. Започва с определението за текст, въведено не наведнъж, а след кратко обяснение с познати всекидневни примери. Самата дефиниция е обособена отделно, така че да се вижда и да се преписва лесно. Втората част разглежда четирите признака на текста, всеки в отделен подраздел и всеки с обяснение и с пример. Обясненията не са сухи: единият признак е показан чрез сравнение с пъзел, друг чрез разказ, който спира на най-напрегнатото място. Частта завършва с обособен блок, който напомня, че четирите признака работят заедно, а не поотделно. Третата част въвежда централното понятие на урока. И тук пътят е същият: първо разбираем пример от всекидневието, после обособена дефиниция, после кратък текст, в който веригата е проследена дума по дума. Обяснено е и нещо, което обикновено се пропуска: че в един текст има повече от една такава верига и по какво се познава най-важната от тях. Четвъртата част е най-обемната и най-практичната. В нея са изброени петте начина за назоваване, всеки с обяснение и с пример. Подредбата е от най-простия към най-сложния, което е вярното решение, защото последният от тях вече е художествено средство и получава собствена дефиниция и отделен списък с примери. Между подразделите е поставен и предупредителен блок за случая, в който едно от средствата води до объркване. Петата част обяснява за какво всъщност служи цялата тази работа и свързва понятието с признаците от началото на урока. Така двете основни теми се събират в едно и ученикът вижда, че не са отделни. Шестата част е посветена на честите грешки. Описани са две, всяка с обяснение и с пример, при това примерът към втората е нарочно сгрешен, за да се види проблемът. Малко уроци правят това, а то е най-прекият начин ученикът да разпознае собствената си грешка. Седмата част е най-зрялото място в целия материал. Тя се връща към едно от петте средства и показва, че правилото от началото има изключения: в единия стил повторението е задължително, в другия е нарочен похват със свое название. Даден е и пример, по който това се вижда веднага. Такъв обрат учи на нещо повече от правило: учи, че езиковите правила зависят от целта. Осмата част е обобщителна таблица със седем реда. Всяко от понятията в урока е дадено с кратко определение на един ред. Таблицата може да се използва самостоятелно за преговор, без да се чете целият текст. Езикът е прост и обяснителен, с пряко обръщение към ученика на няколко места. Примерите са от познатия му свят: домашно куче, котка, училище, пазар. Терминологията е малко и всеки термин е въведен с определение на мястото си. Ползата за учителя е в готов урок, който покрива цяла тема в един материал и има всичко необходимо за час: определения за записване, примери за обсъждане, предупредителни блокове и обобщителна таблица за края. Разделът за честите грешки дава материал за упражнение, при което класът сам поправя сгрешените примери. Последната част за повторението като похват върши работа и като връзка към темата за стиловете. Ползата за ученика е в това да получи цялата тема подредена и обяснена с думи, които разбира. Като прочете урока, той усвоява петте начина за назоваване, разпознава двете най-чести грешки, преди да ги е допуснал, и разбира кога повторението е проблем и кога не е. Таблицата накрая му дава бърз преговор преди класна работа или изпитване. Материалът е за четене, усвояване и преговор.

Двучасов урок върху анализа и редактирането на текст, разчертан по минути за двата часа поотделно. В началото стоят целите на урока, методите и подходите и необходимите материали. Планът е предвиден за 12. клас и за 80 минути общо. Първият час започва с пет минути встъпителна част, следвани от десет минути за предмета на общуване и осем за ключовите думи и темата на текста. Дванадесет минути отиват за функциите на текста, а последните пет за обобщение. Вторият час продължава с дванадесет минути за стиловете и петнадесет за редактирането на грешки, което е и същинската практическа част. Това разделение е добре обмислено: първият час изгражда инструментите, а вторият ги прилага, така че редактирането да не се превърне в поправяне по усет. Отделно е предвидено и как се работи с текстове, в които грешките са от различен вид едновременно. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а планът съдържа и задачи. Отделно е предвидено и как се работи с чужд текст, без редактирането да се превърне в пренаписване по вкус на редактора. Задачите обхващат всички разгледани видове грешки. Материалът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен двучасов план.

Изреченията в един текст се държат заедно чрез средства, които имат имена. Часът ги въвежда едно по едно. В началото са посочени видът на урока и основната цел, а веднага след това ключовите понятия и очакваните резултати, което позволява да се види предварително какво ще остане от часа. Ходът започва с организационен момент и въвеждане в темата, като репликата на учителя е изписана дословно, следвана от кратък разговор за припомняне и от обобщение. Същинската част представя средствата за смислова свързаност поотделно. Първото е номинативната верига, въведена чрез конкретна учителска реплика, а второто са подтемите и микротемите. Нататък часът минава и през останалите средства, всяко с пример. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното чрез кратка самостоятелна работа в края. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а планът съдържа и задачи. Отделно е обяснено и защо свързаността се забелязва едва когато липсва: при добър текст средствата работят, без читателят да ги усети. Материалът е подходящ за преподаване по български език, за упражнение върху свързаността и като модел за собствен план.

Свързаността на текста е тема, която изглежда абстрактна, докато не се проследи как един и същ предмет се назовава по различен начин от изречение в изречение. Точно това проверява настоящият тест – 20 задачи, от които 17 с избираем отговор и 3 с разширен отговор. Началото стъпва върху кратък научнопопулярен откъс за интелигентността на октоподите, чиито изречения са номерирани. Към него са поставени пет задачи: определяне на основния предмет в текста, откриване на първото му назоваване, разпознаване на перифразата, откриване на замяната с местоимение и на изречението, в което подлогът е изпуснат, защото се подразбира от контекста. Следващата част проверява теоретичните понятия. Обхванати са основните признаци на текста, частта на речта, с която обичайно се назовава предметът за първи път, определението за номинативна верига, ролята ѝ за смисловото единство и средствата, чрез които се изгражда – повторение, синоними, местоимения, перифраза, изпускане. Отделни задачи изискват разграничаване на лексикалните от граматичните начини за назоваване, преценка кое твърдение за номинативните вериги е невярно и разпознаване на риска от двусмислие при няколко съществителни от един род и число. Обособена група въпроси е посветена на лексикалното повторение – кога то е слабост и в кои стилове е функционално уместно. Заключителните три задачи са практически и са оформени с място за писане: проследяване на номинативната верига в изходния текст с посочване на начина на назоваване при всеки член; съставяне на кратък собствен текст с изградена номинативна верига и подчертаване на назоваванията; писмено обяснение на функциите на повторението в различните стилове. Материалът завършва с пълен ключ, в който всеки верен отговор е придружен от кратко обяснение, а към отворените задачи са дадени примерни отговори с готов модел на верига. Тестът е подходящ за текущ контрол, преговор, самостоятелна подготовка и работа в час.

Този, онзи, такъв, толкова: думи, които посочват, но и свързват. Часът ги разгръща за 40 минути. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес към темата. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал, разделени на два блока. Първите десет минути са за същността и употребата на показателните местоимения, като са включени и показателните местоименни наречия с примери като „сега“ и „така“. Вторите десет минути са за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, разграничени на такива за близки и за далечни. Отделно е предвидено и как се обяснява втората функция на тези местоимения, а именно свързването на изречения и абзаци, която обикновено остава незабелязана. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези местоимения не могат да се употребяват без контекст, което ги отличава от повечето останали думи. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Лъвът, този величествен хищник, той: три различни назовавания на един и същ герой в едно кратко описание. Точно оттук започва обяснението защо текстът се държи заедно. Урокът представя текста като смислово и езиково единство и подрежда темата за номинативната верига за 9. клас. В началото са изведени признаците, по които поредица от изречения се разпознава като свързана реч, и трите пътя към свързаността: свързващите думи, граматическото съгласуване и лексикалната връзка. Същинската част определя какво е номинативна верига и разглежда средствата, чрез които се гради: лексикалното повторение, замяната с местоимение, синонимите и контекстовите синоними, перифразата и изпускането на подразбиращия се елемент. Всяко средство е придружено с кратък пример, а на местоименията е отделено допълнително внимание заради неяснотата, която създават при две лица в изречението. Следва примерен анализ на текст, в който веригата е проследена звено по звено, и раздел за най-честите грешки при изграждането ѝ, показани в двойки: сгрешен и подобрен вариант. Финалната част обобщава правилата и поставя задача за самостоятелен кратък текст. Полезен за преговор, за домашна работа и за подготовка на писмени текстове.