Анализ на фейлетона „По „изборите“ в Свищов“ от Алеко Константинов и на „моралното влияние“ в байганьовското общество

Фейлетонното творчество на Алеко Константинов, създадено в последните три години от живота му (1894-1897), разкрива острия публицистичен патос на открито заявен протест срещу наблюдавани антиобществени явления в българската действителност. Изминали са десетилетие и половина от Освобождението на България, а моралният девиз на Щастливеца „Свобода, честност и любов!"е все още утопия, несбъднат идеал. Далеч от истинския морал и нравственост са общественополитическият и културният живот в страната. Алеко внимателно наблюдава действителността, улавя контрастите, негодува срещу несправедливостта. Критичният поглед срещу обществения живот се задълбочава. Грубост, политически произвол, насилие и беззаконие властват навсякъде. Иронията е единственото оръжие срещу аморалния лик на обществото. В поредица от фейлетони, публикувани в подлистниците на вестниците „Знаме” и „Млада България”, Алеко Константинов заявява своето разочарование и протест срещу деформираните нрави на обществената действителност в България през последното десетилетие на XIX век. Един от тях е „По „изборите”в Свищов” С прецизна точност авторът посочва мястото и времето на създаване на творбата: „София,21 септември 1894 г."

Поводът за написване на фейлетона е конкретен - парламентарните избори в България на посочената от Алеко дата. Елемент на сюжетна хронология внася предлогът „по”в заглавието на творбата. Това е разказ за нещо преживяно от писателя очевидец. Исторически достоверни са публицистично коментираните факти на художествено изобразените събития. За това говори и твърде оригиналното мото - откъс от телеграмата на министър председателя на България в този важен за страната исторически момент - г-н Стоилов, до автора на фейлетона: „Свищов, Алеко Константинов, Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона .  Стоилов"

Темата на художественото изложение: законността на изборите, е въведена с публицистични средства. Алеко Константинов, кандидат за народен представител, получава официално потвърждение, че законността ще бъде спазена. Това е позицията на правителството, която авторът неслучайно извежда като предпоставена теза. Тя е публично огласена, но нейният обществен отзвук противоречи на официално заявеното отношение към правото на всеки гражданин на свободен, демократичен принцип. Това е основното доказателство на Алеко с публицистично, официално достоверно съдържание за изграждане на художествен контраст между своята лична, гражданска позиция и скритите антиобществени намерения на правителството. Средствата за „морално влияние” са намерени. Те са публично афиширани от управляващите, но художествено разобличени със средствата на иронията и сарказма от автора на фейлетона „По „изборите” в Свищов”. Той има реални основания за критика и протест. Изборите са опорочени от упражнено „морално влияние” на окръжния управител, председателя на постоянната комисия и на околийския началник върху избирателите в няколко села из Свищовска околия.

Изборът е „законен" и „морален" само за кандидатите на Негово царско височество. С нескрито иронично презрение Алено цитира част от манипулативните средства на „морално" влияещите: „Негово царско височество преди няколко дни, като мина край Свищов, поръча да изберете тези (Консерваторите), недейте избира другите (Алеко Константинов, д-р Ванков и Никола Константинов), защото те ще изпъдят княза."

 Привеждат се нови доказателства за аморалността на придържалите се „строго в границите на закона". Има царска поръка. Това е „закон”. Трябва да се спазва. А законното, е морално! Гласоподавателите са длъжни да се подчинят. В противен случай ще бъдат наказани. Те са „закононарушители". Алеко Константинов, макар и да проявява интелектуално превъзходство над грозните нрави на обществото, не крие огорчението си. Иронията му става все по-прецизна и точна. Разбиранията на твореца за чест, морал и съвест са различни от тези на управляващите. Алеко не приема тяхната позиция за „честно "изпълнен „морален" дълг към обществото. Има свободата да мисли различно и да протестира с откритата публицистична критика на словото си. Изборите са пародия на законността, затова и в заглавието на фейлетона авторът недвусмислено посочва подмененото смислово съдържание на това понятие. Съществителното име - „избори", назоваващо грозно обществено политическо явление, е поставено в кавички.

Фейлетонът „По „изборите” в Свищов” разкрива нравствените последици от „моралното влияние" върху човешката и гражданска съвест на Алековите съвременници. Те са очевидци, но и участници по силата на „закона" в срамен политически „спектакъл". Едновременно са зрители, но и главни действащи лица в определен крайно необходим момент - избирането на кандидатите на „Негово царско височество". Репортажният стил при представяне на събитията придава публицистична острота на фейлетонното изображение: „В навечерието на изборите, в събота, окръжният управител с Атанаса  Данков, един от „избраните", беше тръгнал от кафене на кафене, от кръчма на кръчма да „ влияе". В едно турско кафене ги нагазват троица младежи, най-видни търговии, от които единият  като се обърнал  към  находящите се в кафенето турци, посочил към  управителя и извикал: „И този е окръжен  управител! Не го е срам, да ходи по кръчмите да заплашва мирните избиратели!". Тия трима младежи в същата вечер бяха нападнати от една пияна шайка, предвождана, от полицията, и арестовани." Груби са политическите нрави в България, далеч от разбирането на Алеко за свобода и човешки права. Но най-голямото разочарование идва, когато и свободата на демократичен избор е отнета. Човекът е жертва на обществената принуда и беззаконието. Политическото насилие е винаги ненаказано, а унизеното достойнство на привидно свободния гражданин - една от целите на „моралното влияние". Оценката на честния публицист и гражданин не закъснява, този път наситена с тъмните емоционални краски на сарказма. Деформациите на човешкото съзнание раждат примитивизма в поведението и действията: „Сутринта, в неделя, почнаха да се стичат избирателите  към определеното място и мирно очакваха да се почнат изборите. По едно време откъм  крайната махала се зададе с музика начело една  тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям  личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления."

Публицистично обективен е тонът на художественото изложение. Но в него се долавя личното възмущение на Алено срещу брутално афишираното антиобществено поведение.

Поставените извън закопа въвеждат „законов" ред. Престъпността има „право" на избирателен глас, но обикновеният гражданин е лишен. Подчинението е неговата свобода и неговото право. В противен случай (мисли самостоятелно, не се поддава на „морално влияние") е „недостоен" гражданин и участието му в избори е заплаха за обществото. Грозна е картината на политическите нрави в България през 90-те години на XIX век: „ Тази тълпа от неокачествими страшилища... нахлу в двора, с викове, с грозни заплашвания и псувни нахълтаха в избирателната стая, окръжиха бюрото и почнаха да изблъскват през вратата и прозорците (два метра височина) избирателите, след като им разкъсваха неугодните тям бюлетини."

Лишени от избирателно право са 4853 души. Не е случайна прецизността на цитираните статистически данни. Те са публицистичното „оръжие" на Алено за художествена критика на обществените нрави. Целенасочени и съвсем съзнателни са противозаконните действия на „тълпата от пияни чудовища". Те практически реализират „моралното влияние" на управляващите. Властолюбието на антиобществените страсти налага нов, „чудовищен" морал. Който е единствената алтернатива за човеко, готов да се откаже от достойнството си и действителното право на избор. Алено Константинов протестира. Не може да приеме „моралното влияние" на грубата политическа манипулация. Изборът е предопределен. Причините за „неуспеха" на кандидата за народен представител - г-н К., т.е. самия автор, са в морала на българското следосвобожденско общество. Той „влияе" по нов начин на разбирането за лична свобода и граждански права. Истинско щастие за Негово царско височество е да не бъдат избрани неговите политически опоненти, независимо какви са средствата - примитивни, незаконни или високо хуманни - плод на „морално влияние". Това е без значение. Важно е да се постигне целта и да се  „опазят" гражданските права. Разочарованието на Алеко Константинов от наблюдаваната обществена действителност е неописуемо. Публицистичният сарказъм на художественото отрицание, което е и личната позиция на автора във фейлетона, се задълбочава. „Правото" да ти бъде отнета свободата на избор задължава унизения гражданин да благодари на всички, „честно спазили" закона, който принадлежи на по-силния и по-примитивния. Отнемането на гражданските права на 4853-а избиратели е лична обида за Алеко. Тя прозира в привидно спокойния тон на публицистичното изложение: „Всички протестирующи  избиратели, преброени един по един в присъствието на прокурора, излязоха 4853 души. Тероризирането на населението се почна още на другия ден след изборите: почна властта да заплашва гражданите; околийският началник  тръгна по селата да насилва селяните да благодарят за свободните избори."

Лична свобода и свободни избори в новоосвободена България не съществуват. Макар и декларирани като извоювани демократични принципи за обществено управление, действителността не създава възможности за тяхното реализиране. Напротив, стреми се с всички „законови "средства на „морално влияние"да демотивира българина да се откаже сам от свободата на човешките си и граждански права. Неморалността на общественото беззаконие е единственият морал, който познава българският гражданин в края на XIX век.

Алеко Константинов приема с достойнство поражението си, но иронизира заслужаващата уважение „победа" на политическите си опоненти, защото е „честно извоювана” „Ето в общи чьрти как  се извършиха свищовските  избори за народни представители. Ето как „победиха" консерваторите. Когато избирателите заявиха на окръжния управител, че той няма право да се меси в изборите; когато му напомняха окръжната телеграма за свободата на изборите, той с една презрителна усмивка отговаряше: Вий имате телеграма, а пък аз имам писмо"... и се тупаше по джеба..."

Окръжният управител има писмо с височайша заповед „да се придържа в строго границите на закона", т.е. да го наруши. Това е негово „право", дадено му от г-н Стоилова  и Негово царско височество. Срещу подобна заповед и толкова стриктно спазване на „закона" не може да се възрази. Всеки протест и защита на граждански права е проява на неуважение към законността и правовия рее в държавата. Горчива е иронията на Алекс Константинов. Той е Щастливец, който живее в свободна България в края на XIX век изводите за времето и епохата са откри то заявени: „Ето епоха, Която ми дава неизчерпаем материал за „Бай Ганя"."

Идеалът за „Свобода, честност и любов" е поруган от новия байганьовски „морал" не българското общество. Алеко Константинов не може да се примири с грозното и нелепото в общественополитическата действителност. Послеписът към фейлетона е доказателство за будна гражданска съвест, която се тревожи за негативните обрати в морала и нравствеността на българина: „P.S. Научавам се, че някои младежи в София устройват нов клуб и не  могат още де решат как да го назоват: дали „Клуб Бяла Слатина", или „Клуб Морално влияние"... аз съм на мнение Клубът на младежите да се нарече „Клуб Морално влияние". То има по-общ характер, по-дълбока смисъл и съдържа в себе а безконечно ядовит сарказъм." Без да скрива възмущението и сарказма си, достоен е отговорът на Алеко Константинов към байганьовското общество и неговия морал в послеписа на фейлетона „По „изборите” в Свищов”.