Атанас Далчев
Повест

   Прозорците — затворени и черни
   и черна и затворена вратата,
   а на вратата — листът със словата:
   „Стопанинът замина за Америка.“
   И аз съм сам стопанинът на къщата,
   където не живее никой,
   ала не съм аз заминавал никъде
   и тук отникъде не съм се връщал.
   Аз не излизам никога от къщи
   и моите еднички гости са годините,
   а много пъти пожълтяваха градините
   и аз не съм навярно вече същият.
   Отдавна всички книги са прочетени
   и всички пътища на спомена са минати,
   и ето сякаш сто години
   как разговарям само със портретите.
   И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
   люлее свойто слънце от метал.
   Понякога аз се оглеждам в огледалото,
   за да не бъда винаги самотен.
   А по стената се изкачват бавно
   и догоряват на потона дните ми:
   без ни една любов, без ни едно събитие
   животът ми безследно отминава.
   И сякаш аз не съм живеел никога,
   и зла измислица е мойто съществуване!
   Ако случайно някой влезе в къщата,
   там няма да намери никого;
   ще види само прашните портрети,
   коварното и празно огледало
   и на вратата листът пожълтял:
   „Стопанинът замина за Америка.“

1925 г.