Към съдържанието
bgmateriali.com

Под игото - Иван Вазов

Безплатен материал

Сподели:

Зареждане на оценките…

Част първа

I. ГОСТ

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
— Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
— Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго:
— Нека да пият при мене — да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.
Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите.
— Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете!
Друг път поръчаше на другиго:
— На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. — И излизаше.
Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват.
— Нека да добият господарски нрави — обясняваше той, — а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето.

Безплатен материал

Изтеглете файла безплатно — нужен е само профил.

Под игото
Иван Вазов
чорбаджи Марко
глава Гост
откъс от романа
българска литература
възпитанието на децата
битова картина
Възраждане
четене

Свързани материали

Преразказ на главата „Гост“ от „Под игото“ от името на слугинята Пена - тайнственият непознат в дома на чорбаджи Марко

Една спокойна майска вечер в дома на чорбаджи Марко постепенно се превръща в изпълнено с напрежение преживяване, разказано през погледа на слугинята Пена. Преразказът на глава „Гост“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов пресъздава основните събития от позицията на второстепенен герой, който е непосредствен свидетел на семейния уют, внезапната тревога и появата на тайнствения непознат. В началото Пена представя познатия ритъм на чорбаджи-Марковия дом. Тя подрежда трапезата под лозата, окачва фенера и обслужва многолюдното семейство. През нейния разказ оживяват чорбаджи Марко, баба Иваница, Марковица и многобройните деца, чиито игри и закачки изпълват двора с шум и веселие. Особено място заемат грижите на Пена около вечерята и наблюденията ѝ върху отношенията в семейството. Спокойствието е прекъснато, когато слугинята отива да прибере прострените ризи и чува силен трясък от паднали керемиди. Изплашените кокошки и тъмната фигура, която ѝ се привижда в мрака, я карат да извика „Хайдути! Хайдути!“. От този момент повествованието придобива тревожен и динамичен характер. Чорбаджи Марко взема пищовите си и тръгва да провери двора, докато останалите домашни очакват със страх развръзката. Пена не присъства на разговора между Марко и непознатия в обора и затова разказва единствено онова, което може да види, чуе или предположи. Тя забелязва поведението на своя господар и постепенно започва да усеща, че той крие нещо от семейството. Така ограничената гледна точка на героинята запазва тайнствеността около появата на Иван Кралича. Напрежението достига връхната си точка, когато на портата се появява онбашията със заптиетата. Пена вижда как чорбаджи Марко отново се отправя към обора и разбира, че случилото се е много по-сериозно, отколкото той е признал пред домашните. Финалът запазва загадката и представя решението на слугинята да премълчи онова, на което е станала свидетел. Преразказът е подходящ за упражнение върху преразказ от името на герой, промяна на гледната точка, предаване само на достъпната за разказвача информация и работа върху глава „Гост“ от „Под игото“.

1 кредит
преразказ на Гост
Под игото
Иван Вазов
+7
Разгледай

Анализ на „Гост“ от „Под игото“ на Иван Вазов – сюжет, герои, композиция и художествени средства. Патриархалният дом пред прага на промяната

Подробният анализ на „Гост“, първата глава от „Под игото“ на Иван Вазов, предлага цялостна подготовка върху сюжета, героите, композицията и художествения език. Материалът е организиран в дванадесет раздела и съчетава работа с конкретната глава с литературноисторическа рамка и съпоставки с други произведения на автора. Подходящ е за преговор, устно представяне и подготовка на писмена разработка. Началните части представят епохата, писателя и романа, след което разглеждат жанровите му характеристики. Тази последователност поставя главата в необходимия контекст, преди да започне подробното тълкуване. Наблюденията върху романтичните, реалистичните, приключенските и битовите елементи създават опори за разбиране на различните повествователни подходи. Отделни раздели са посветени на заглавието и на съотношението между началото и края. Контрастът е проследен като композиционен принцип и по-късно получава продължение в частта за художествените средства. Това връщане към вече въведен елемент позволява да се свържат организацията на действието, атмосферата и начинът на въздействие. Сюжетният анализ е разгърнат в шест последователни момента. Той преминава през семейната вечеря, възпитателните възгледи на Марко, портретното описание, детските игри и разговорите, появата на Кралича и финалната тревога. Всеки момент е придружен от цитати и коментар. Така материалът предлага ясна основа за разграничаване на събитийна последователност и литературно тълкуване. Разделът за героите събира характеристиките на чорбаджи Марко, Иван Краличът, баба Иваница, Петърчо и Марковица. Следват самостоятелни части за мотивите и конфликтите. Тази организация улеснява подбора на аргументи според конкретната тема и дава възможност един епизод да бъде разгледан през поведението на героя, семейните отношения или обществената среда. Художественият език е представен чрез контраста, идиличното описание, олицетворението, сравнението, хумора, ретардацията, символиката и косвената характеристика. Конкретните примери подпомагат упражняването на връзката между литературно понятие и текстова опора. Разделът е удобен и за самостоятелен преговор на похватите. Силен допълващ блок са съпоставките с „Елате ни вижте!“ и „Дядо Йоцо гледа“. Те разширяват работата към различни моменти от Вазовото творчество и предлагат посоки за сравнително обсъждане. Последните части разглеждат трудностите на съвременния прочит и обобщават тематичните наблюдения. За учениците ресурсът осигурява подредени раздели и богат избор от цитатни опори. За учителите предлага основа за беседа, тематичен преговор и сравнение между творби. Изберете този анализ, за да подготвите „Гост“ с подробен поглед към действието и ясни връзки между героите, композицията и поетиката на Вазовия роман.

1 кредит

Между идилията и игото. Подробен и задълбочен анализ на глава I от първа част на романа „Под игото“ на Иван Вазов – „Гост“ с въпроси и отговори

Една майска вечер, богата трапеза под лозата, пеещ чучур и фенер, окачен на люляково клонче. И точно когато читателят повярва, че вижда рай, в дъното на двора нещо шумва. Оттук започва и този подробен анализ на първата глава от първия български роман. Началото представя автора и творбата, историята на създаването на романа в емиграция, чуждите и домашните образци на Вазов и пътя на книгата към света, а след това жанра, заглавието и художественото време и пространство. Аналитичната част проследява мястото на главата в композицията на романа, едновременно като експозиция и като завръзка, и разглежда дома на чорбаджи Марко като идилия и като крепост. Подробно е предаден сюжетът на главата, след което са обособени отделни дялове за образа на стопанина, за възпитателните му принципи, за патриархалното семейство, за знаците на игото, проникнали в привидно сигурния свят, и за художествените особености на повествованието. Практическата част е обширна и е разделена на три раздела. Първият съдържа осем наблюдения върху текста с подробни отговори: за символиката на сезона и часа, за композиционната роля на главата, за смисъла на личните имена, за семейството, за игото и за почвата, върху която покълва бунтът. Вторият включва четири по-обемни въпроса и задачи, сред които и съпоставка със стихотворението „Елате ни вижте!“, с подробно разгърнат отговор. Третият предлага двайсет допълнителни въпроса за проверка на знанията с кратки, но точни отговори върху отделни детайли: фенера, чучура, жеста с пищова, отварянето на портата, заглавието на главата. Разработката е подходяща за класно съчинение, за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа.

1 кредит

„Под игото“, „Гост“ – (Анализ)

Една майска вечер от 1875 г., висок зид, затворена порта и семейство, събрано около софрата. Точно оттук започва „Под игото“ и точно оттук тръгва настоящият анализ на първа глава „Гост“, който показва защо привидно спокойната битова картина всъщност задвижва целия роман. Началото изяснява функцията на главата като експозиция: кога и къде се развива действието, кой е прототипът на Бяла черква и кои реални лица стоят зад членовете на Марковото семейство. Обяснено е и защо Вазов открива повествованието именно с картина на предосвобожденския български дом. Централната част е посветена на чорбаджи Марко. Проследено е как е изграден образът му чрез пряка авторова характеристика, чрез речта и чрез постъпките: какъв ред цари в дома, какви са отношенията между възрастни и деца, какъв е неговият практически възглед за възпитанието и какви похвати използва, за да изгради у синовете си честност и самочувствие. Отделно е коментирано отношението му към знанието и училището, както и работата му като училищен настоятел. Следващият дял разглежда завръзката. Показано е защо заглавието „Гост“ има метафоричен смисъл, как идилията зад зида се сблъсква с нахлуването на историята и какво символизира шумното прехвърляне през зида. Съпоставени са двамата българи: уседналият стопанин и избягалият от Диарбекир заточеник, с приликите и разликите помежду им. Финалната част извежда проблема за родното и чуждото. Анализирани са репликите на баба Иваница, на Марко и на Петърчо, заповедта на онбашията, а също и езиковото равнище на опозицията: коя е първата дума на Марко при появата на непознатия и какво означава преминаването на разговора на български. Текстът е подходящ за подготовка за класна работа, за устен отговор и за писане на съчинение върху първа глава на романа.

1 кредит

План за урок по литература – 10. клас: „Гост“ от „Под игото“ на Иван Вазов – сюжет, герои, похвати и конфликти

Планът за урок върху главата „Гост“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов предлага подробна последователност за работа в 10. клас. Материалът включва цели, методи, необходими материали и осем тематични етапа. Учителски реплики, насочващи въпроси и очаквани отговори подпомагат подготовката на беседа, текстов анализ и дискусия. Началният блок разделя целите на образователни, развиващи и възпитателни. Посочени са работа с текста, евристичен подход, съпоставителен анализ и кратка драматизация на диалога Марко–Краличът. Списъкът с материали насочва към учебник, текст на главата, дъска или мултимедия, карта и портрети. Това дава конкретна основа за предварителна организация. Първият етап въвежда епохата, автора и романа. Въпросите свързват биографичните сведения със семейната среда на героя, заглавието и жанровите особености. Вторият етап се съсредоточава върху „Гост“, началото и края на главата. Така общият контекст постепенно преминава в наблюдение върху конкретната част и нейното място в романа. Сюжетният анализ е подреден в четири основни момента. Семейната вечеря, възпитанието на децата, детската игра и появата на госта са разгледани чрез пояснения и въпроси към класа. Тази организация улеснява проследяването на събитията и позволява всяко наблюдение да бъде свързано с реплика, действие или детайл от текста. Следва отделен етап за литературните похвати, тропите и фигурите. Контрастът, идиличното описание, хуморът, олицетворението, сравнението, ретардацията, символиката и косвената характеристика са представени с примери. Групирането им дава удобна опора за записване на понятия и обсъждане на функциите им в художествения строеж. Героите са разгледани в самостоятелен блок. Включени са чорбаджи Марко, Иван Краличът, баба Иваница, Марковица и децата. След него планът преминава към мотиви и конфликти. Домът, просветата, вярата, свободата, страхът и надеждата оформят тематичните посоки, а конфликтите са подредени като външни, вътрешни и поколенчески. Особено полезен структурен акцент е съпоставката с „Елате ни вижте!“ и „Дядо Йоцо гледа“. Двете произведения са представени в отделни абзаци, след които идват въпрос и очакван отговор за общите посоки. Този етап разширява работата с главата към други Вазови текстове и позволява да се упражни сравнителното мислене. Последният етап обединява посланията и обобщението. Учениците са насочени да формулират кратък отговор, а домашната работа предлага есе от една страница за личната позиция спрямо избора на Марко. Така планът завършва с конкретна задача за самостоятелно аргументиране. Изберете материала, за да подготвите урока върху „Гост“ с ясна последователност и готови опори за разговор. Използвайте въпросите за включване на класа, примерите за работа с текста и съпоставките за задълбочаване. Получавате подробен план, който спестява време за подготовка и свързва сюжет, герои и художествени средства в обща учебна работа.

1 кредит

„Гостът“, който носи новото време - патриархалният свят, робският страх и нахлуването на промяната в глава „Гост“ от „Под игото“ на Иван Вазов. Анализ с въпроси и отговори

Първата глава на „Под игото“ въвежда читателя в уютния и устойчив патриархален свят на Бяла черква, но още в края му противопоставя силата, която предстои да го разтърси - революционната идея. Разширеният анализ на глава „Гост“ проследява как Иван Вазов превръща една привидно обикновена семейна вечер в символичен сблъсък между вековната традиция и настъпващото ново историческо време. В началото са представени Иван Вазов, романът „Под игото“ и композиционното място на главата като експозиция на цялата творба. Разгледано е двойното значение на заглавието - Иван Кралича е конкретният неочакван гост в дома на чорбаджи Марко, но едновременно с това е предвестник на революцията, която прониква в затворения патриархален свят и постепенно ще преобрази неговите хора. Централно място заема образът на чорбаджи Марко. Чрез портретната му характеристика, речта, отношението към децата, религиозността, уважението към образованието, смелостта и готовността да защити преследвания бегълец се изгражда пълнокръвен образ на възрожденския българин - строг и авторитетен, но добър, справедлив и родолюбив, привързан към традицията, но способен да приеме новото. Подробно е анализиран патриархалният дом като микрокосмос на възрожденска България - семейната трапеза, лозата, чучурът, чемширите, люлякът, многобройната челяд, женските фигури и децата. Специално внимание е отделено на сравнението на играещите деца с „рояк птичета“, на природните образи и на битовите детайли, които изграждат усещане за хармония, жизненост и сигурност. Същевременно още в този идиличен свят присъстват знаците на игото - обезглавеното дете, страхът, превърнал се в приспивна закана, и унаследеното чувство за несигурност. Контрастът между светлия двор и нощната тревога се усилва с появата на Иван Кралича, падането на керемидите, тъмнината в обора и финалното идване на онбашията. Включени са 12 подробно разработени въпроса и отговора, които разглеждат характеристиката на Марко, символиката на заглавието, ролята на жените, разговора за историята, природните елементи, турцизмите, образа на Иван Кралича, нощта и тъмнината, приказно-митологичните внушения и напрегнатия финал. Така глава „Гост“ се разкрива като миниатюрен модел на целия роман - движение от патриархалния покой към революционното пробуждане и от частния дом към голямата история.

1 кредит