Подробен преразказ от гледната точка на Лазо

     Уморен бях до смърт от тежкия летен ден на чуждото тракийско поле. Легнах край огъня, потиквах съчките и подканих Благолажът да ни разкаже нещо, та да мине вечерта. Той започна някаква приказка за царска дъщеря с черни очи и коса, лъскава като злато, по която всеки умирал от любов. Слушах го, а в гърдите ми се надигаше яд. „Много лъже" – рекох му. Защо ми е тая измислица? Защо ми е чужда царкиня, когато аз си имам моята Пенка у дома? „Бабини деветини" – все такива неща ни разправяше той.