Потомка - Елисавета Багряна

    Елисавета Багряна
    Потомка

    Няма прародителски портрети,
    ни фамилна книга в моя род
    и не знам аз техните завети,
    техните лица, души, живот.

    Но усещам, в мене бие древна,
    скитническа, непокорна кръв.
    Тя от сън ме буди нощем гневно,
    тя ме води към греха ни пръв.

    Може би прабаба тъмноока,
    в свилени шалвари и тюрбан,
    е избягала в среднощ дълбока
    с някой чуждестранен, светъл хан.

    Конски тропот може би кънтял е
    из крайдунавските равнини
    и спасил е двама от кинжала
    вятърът, следите изравнил.

    Затова аз може би обичам
    необхватните с око поля,
    конски бяг под плясъка на бича,
    волен глас, по вятъра разлян.

    Може би съм грешна и коварна,
    може би средпът ще се сломя —
    аз съм само щерка твоя вярна,
    моя кръвна майчице-земя.