Пълен или кратък член? Обобщен справочник по български език и литература: правила за членуване, литературните родове и видове, запетаята в сложното изречение

Систематизирано помагало по български език, което събира на едно място правописните и пунктуационните норми, върху които се допускат най-много грешки, и подрежда всяко правило заедно с примери към него. Първата част обхваща правописа. Тя започва с два от най-честите капана: кога се появява двойно НН при прилагателните имена и кога се получава двойно ТТ или ЩТ при членуването на съществителни от женски род. Оттам преминава към общото правило за удвояване на съгласни на границата между представка и корен и между корен и наставка, към представките, които винаги се пишат с една и съща буква, и към единственото изключение от това правило. Следват правописът на отрицателната частица и случаите, в които тя се пише слято, пълният и краткият определителен член при имената от мъжки род с проверката кога се употребява всеки от тях, употребата на главни букви при собствени имена, прозвища, географски названия и празници, слятото и полуслятото писане, пренасянето на части от думи на нов ред, сложните прилагателни за цветове и за нюанси, степенуването и разликата, когато частицата е наречие, пълните и кратките форми на предлозите, както и правописът на думите с непостоянно Ъ заедно с начина да се провери. Втората част е посветена на пунктуацията. Разгледани са точката, въпросителната, удивителната, многоточието, запетаята, точката и запетаята, двоеточието, тирето и кавичките, като при всеки знак са изброени конкретните случаи на употреба. Най-разгърнато е представена запетаята: еднородните части, обръщенията и вметнатите думи, обособените части, сравненията и границите между простите изречения в състава на сложното. Всяко положение е илюстрирано с готови примерни думи и изречения, така че правилото да се вижда веднага в действие. Помагалото е подходящо за преговор преди диктовка, класна работа или изпит, за самопроверка при писане на съчинение и за бърза справка, когато трябва да се реши един конкретен случай.

Обръщението към седмокласниците в началото е недвусмислено: правописът и пунктуацията се усвояват сега, защото после е късно, а един интелигентен човек не пише с грешки. Изложението подрежда най-често допусканите грешки по части на речта и всяко правило е придружено с примери в цели изречения, повечето от тях взети от познати литературни текстове. Първата и най-обширна част е за пълния и краткия член: кога съществителното от мъжки род и единствено число се членува с пълен член, кои служби в изречението налагат това и в кои случаи се пише кратък член. Отделено е внимание и на определенията, които следват членуването на думата, към която се отнасят. Следва частта за главните букви: съставните собствени имена, случаите, в които и втората съставка се пише с главна буква, и разликата между притежателните прилагателни с наставки „ов“ и „ев“ и тези с наставка „ски“. Отделен акцент е поставен върху слятото и разделното писане: степенуваните форми със съединителна чертица, отрицателната частица при прилагателни и наречия, отделното писане на частиците при глаголите и глаголите, които правят изключение. Разгледани са и ударението върху личното и притежателното местоимение, падежните форми на местоименията за лица, тоест кога се пише „кого“ и кога „кой“, както и разликата между предлозите „в“ и „у“. Финалната част е за запетаята: пред съюзите „и“, „или“ и „да“, при повторната им употреба, при обособени и вметнати части и пред съставките на разделителните съюзи. Подходящо е за подготовка за писмена работа, за преговор преди изпит и за самопроверка на най-честите грешки в собствения текст.

Как се пише и как се произнася, поставени в две колони една до друга. Материалът събира двете норми в таблици. Първата част е за правоговорната норма. В началото е дадено определението, а веднага след това започват таблиците. Първата разглежда изговора на гласните извън ударение, с конкретни думи в две колони: как се пише и как се произнася, включително случаи, в които разликата е пълна. Втората таблица е за изговора на отделен звук в граматичните форми, третата за звучните и беззвучните съгласни, придружена с обяснение защо се получава разминаването, а четвъртата за изпускането на съгласни при изговор, с указание какво точно се изпуска. Втората част на материала е посветена на правописната норма и следва същия принцип: правило, таблица и примери. Именно таблицата, а не описанието, е силата на материала: разликата се вижда наведнъж, вместо да се разказва. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо разминаването между писане и изговор не е недостатък на езика, а следствие от принципа, върху който стъпва българският правопис. Подходящ е за подготовка за изпит, за упражнение върху двете норми и за бърза справка.

Запетаята отделя относително самостойни части в изречението и простите изречения в състава на сложното: от това определение започва подреден справочник, който събира основните положения на пунктуационната норма на едно място. Правилата са дадени в последователност, която следва строежа на изречението. Първо е обръщението, включително особеният случай в писма, молби и заявления, където то се пише на самостоятелен ред. След това идват еднородните части, свързани безсъюзно, и обособените части, при които е показано и кога по-силно изпъкналата по смисъл част се отделя с тире. Отделно и подробно е разграничена честата грешка: въвеждащите думи и изрази като вероятно, според мен и без съмнение, които не се отделят със запетая, срещу вметнатите думи и изрази, които се отделят. Следват правилата при сложното съчинено изречение, употребата на съюза и веднъж и при повторение, присъединителното му значение, а после подчинените определителни, допълнителни и обстоятелствени изречения, случаите със съюза да и с въпросителните съюзни връзки, устойчивите цялости и пунктуацията на сложното смесено изречение. Всяко правило е онагледено с примери от Вазов, Ботев, Яворов, Елин Пелин, Каравелов и Алеко Константинов. Удобен за преговор по пунктуация и за бърза справка, докато се пише съчинение, писмо или заявление.

Пред вас е събран на едно място сводът от практическите правила, върху които се препъва всяко писане на български: къде се слага запетаята, кога буквата е главна, как се пренася дума на нов ред и кога се пише пълен член. Правилата са изведени номерирано, с кратки обяснения и с конкретни примери към всяка точка, така че справката да отнема секунди. Първите раздели обхващат употребата на главните букви: собствените имена и съставните названия, географските обекти, небесните тела, учрежденията и заглавията, историческите събития, титлите при обръщение, прилагателните, образувани от собствени имена, и учтивата форма. Отделно са изнесени и случаите, в които се пише малка буква. Следват слятото и полуслятото писане, осемте правила за пренасяне на срички и правописът на съкращенията, включително мерните единици и съкратените имена на автори. Сърцевината на справочника е посветена на препинателните знаци. Всеки знак има свой раздел с подточки: точка, въпросителна, удивителна, точка и запетая, тире, двоеточие, кавички, скоби и многоточие. Най-подробно е разработена запетаята, и то в двете ѝ приложения, в простото и в сложното изречение, като особено внимание е отделено на обратната страна на въпроса, тоест на случаите, в които запетая НЕ се пише. Изведени са и типичните капани: съюзът и, съюзът да, косвените въпроси, двата съюза един след друг, устойчивите изрази. Последната част събира правилата за писане на числа и номера и няколко от най-често бърканите правописни двойки, сред които едно или две „н“, едно или две „т“, с или със, в или във, а или ъ, й или и, както и определянето на подлога при пълния член. Справочникът върши работа при подготовка за изпит и за диктовка, при редактиране на собствен текст, при писане на молба, автобиография или делово писмо, а също и като бърза проверка в момента на самото писане.

Запетаята е знакът, който най-често се поставя по усет, а после се оказва сгрешен. Този справочник събира правилата за нея на едно място и ги подрежда така, че да се намират бързо. Първият раздел е за употребата на запетая в простото изречение. Поотделно са разгледани еднородните части и изключението при съюзите „и“ и „или“, обособените части заедно с изразите, които ги въвеждат, вметнатите думи и изрази и обръщенията. При обръщенията е обяснено и какво се случва, когато след тях следва друга част на изречението. Самостоятелен акцент е поставен върху думите и изразите, които НЕ се отделят със запетая, защото се употребяват само като вметнати. Точно там се раждат повечето грешки и затова случаите са изброени поименно. След това справочникът минава към сложното изречение, към тирето и към останалите препинателни знаци, като всяко правило е придружено с примерни изречения. Примерите са подбрани така, че да показват и разликата между два близки случая, при които знакът се поставя или не. Справочникът е подходящ за бърза проверка при писане на съчинение, за подготовка за изпит по български език и за самостоятелно упражнение върху пунктуацията.