Преразказ на „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми" от името на Котарака

     Старият мелничар почина и тримата му синове получиха наследството. Най-големият взе мелницата, средният – магарето, а за най-малкия останах аз – Котаракът. Виждах как господарят ми се отчайва. Той дори помислил да ме изяде и да си направи маншон от кожата ми. Но аз имах по-добър план.

     Казах му да не се тревожи и поисках само една торба и чифт чизми. Знаех, че с ум и хитрост мога да му осигуря всичко, от което се нуждае. Само трябваше да ми се довери. И той се довери.