„Полудяла и огнена пролет“: пълният текст на стихотворението „Пролетен вятър“ от Никола Фурнаджиев
Зареждане на оценките…
ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
Никола Фурнаджиев
Моя майко и моя кръщелнице,
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони!
Аз съм луд и аз язда през нивите
и по сивите улици тичам,
и разправям на моите биволи
с колко нежна любов ги обичам.
А танцуват запалени къщите
от безспирния бяг на земята,
ний със всяко дръвче се прегръщаме
и лудуваме с лудия вятър.
Падат, стават и хора, и улици,
и дървета, и гробища черни
от безкрайните смели приумици
на вечерния ветър неверен.
Моя майко и моя кръщелнице -
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони.
Свързани материали
Лятото като огромен змей над пламналите ниви: „Любов“ от Никола Фурнаджиев, пълен текст на стихотворението
Пълният текст на стихотворението, така както се изучава и заучава в училище. Творбата е изградена от пет строфи, а началният стих се връща във финала и затваря кръга. Лятото е видяно като огромен змей, задушил въздуха над пустините, а под този зной се разгаря търсенето на любимата из пламтящите ниви. Образите на къпините, кръвта, звездите и жаждата държат заедно природната картина и любовното чувство. Текстът е подходящ за наизустяване, за цитиране в анализ или съчинение и за упражнения върху художествените средства в лириката на Никола Фурнаджиев.
„Белите ни кърпи пеят сред житата“: „Жътва“ от Никола Фурнаджиев, пълният текст на стихотворението
Пълният текст на стихотворението, дадено в цялост, с четирите строфи и с повтарящите се образи на огъня, върху които се държи ритъмът. Записът е удобен за преписване, за наизустяване и за точно цитиране, както и за упражнения върху художествените средства: цветовете на житата и на пламъка, обръщенията към слънцето и вятъра и образът на родната земя като майка. Полезно за час по литература върху поезията на Никола Фурнаджиев и за подготовка на анализ или съчинение върху нея.
„На слънцето запалената мутра“: пълният текст на стихотворението „Утро“ от Никола Фурнаджиев
Пълният текст на едно от разпознаваемите стихотворения на Никола Фурнаджиев, даден в цялост, без съкращения и без придружаващ коментар. Четирите строфи побират едно движение: тръгването в синьото утро сред горящите ниви, спускането към малката къща и бабата с умрелите очи и връщането към началния стих, който затваря творбата в кръг. Записът е удобен за преписване, за наизустяване и за точно цитиране в анализ или интерпретативно съчинение. Тълкуване не е добавено, за да остане мястото за собствения прочит.
„Дай ни хляб, и дай ни родна къща“: „Бежанци“ от Никола Фурнаджиев, пълният текст на стихотворението
Огромен месец, черна нощ и вятър над сламените къщи: „Бежанци“ от Никола Фурнаджиев е поместено тук изцяло, дословно и без съкращения. Пълният текст на стихотворението следва пътя на колата към север, покрай запалените купни и тъмните полета, до молитвата в последната строфа. Запазени са редът на строфите, повторението на началните два стиха във финала и обръщението към бога, върху които стъпва внушението. Тълкуване не е прибавено: прочитът остава за ученика. Всеки стих може да бъде цитиран дословно в анализ, в отговор на литературен въпрос или при учене наизуст.
„Пролет моя, моя бяла пролет“: пълният текст на стихотворението „Пролет“ от Никола Вапцаров
Едно от най-кратките и най-цитираните стихотворения на Никола Вапцаров е събрано тук в пълния си вид, без съкращения и без чужд коментар. „Пролет“ се разгръща като обръщение към една още неживяна и непразнувана пролет: как тя минава над тополите, без да спира, с какво ще дойде, каква картина на човешкия труд и разбирателство обещава и какво иска да види лирическият герой в самия край. Текстът върши работа при заучаване наизуст, при точно цитиране в анализ или в есе и при подготовка за рецитал.
„Гори любов, гори и пей смъртта“: „Вълци“ от Никола Фурнаджиев, пълният текст на стихотворението
Кратко, но сгъстено до предел стихотворение, дадено тук в целия му обем и без съкращения. Поместени са всички строфи на „Вълци“: глутницата, която яростно се спуска над спящите в мъглите посеви, тръгналите от ранина по друма хора с железните обуща, черните каруци с разложени тела и куцата кобила най-подире, черните гнезда на гибелта край опалените друмища, а накрая завръщането на началната строфа. Текстът е подходящ за четене на глас в час, за учене наизуст и за дословно цитиране, когато в анализ или съчинение трябва да се посочи точният стих: редът на строфите и повторенията са запазени. Обяснителен коментар не е добавен.