Публично изказване по граждански проблем

         Публичното изказване е аргументативен текст, който се поднася в устна форма пред публика, най-често по радиото или телевизията. В изказването по граждански проблем авторът представя и защитава своята позиция по въпрос, който е важен за обществото или за отделна социална група. Въпросът може да бъде от областта на политиката, културата, образованието, спорта и др.

          Текстът е откъс от лекция, изнесена от журналиста Светослав Иванов на конференцията TEDx в Стара Загора през 2017 г.

          (1) Като цяло в журналистиката винаги са се борили две течения, класически течения: подходът на Джоузеф Пулицър, на чието име е кръстена наградата, давана от Колумбийския университет; и другата крайност, „гражданинът Кейн“, прословутият Уилям Рандолф Хърст. (2) Две абсолютни противоположности: медийната империя на Пулицър, създадена изцяло върху основата на разследването, на търсенето, на новините в класически вид, на обяснението, на анализа – и от другата страна имате империята на Уилям Рандолф Хърст, бащата на „жълтата“ преса, която се е основавала на сензационност, на шокиране. В един момент Хърст взема превес. Пулицър ослепява – от работа. Хърст взема превес, превръща се в най-големия и най-важния медиен магнат в Съединените щати, ухажван от силните на деня, от едрия капитал, от всички.
          Но какво, мислите, се случва с Хърст? Империята му потъва за няколко години. И знаете ли защо? Не защото той се разболява, а защото избухва Втората световна война. И изведнъж нагласата в хората да търсят непрекъснато добре прикритите грехове на другите и мръсното им бельо, изчезва. (3) Защото хората осъзнават, че в този свят има много по-сериозни проблеми от тези глупости, които им предлага Хърст. Хората осъзнават, че само когато разбират какво се случва в този свят, могат да разберат защо децата им са на фронта, за какво се борят всъщност и кои политици са най-способни да вземат правилното решение в тази ситуация.
          Така приключва империята на Уилям Рандолф Хърст. Колелото се завърта, сензационността отстъпва място на истинската журналистика. Чудя се в момента, ако колелото се върти, докъде е стигнал този оборот на това колело. Дали хората в момента осъзнават, че имат нужда отново от класическите правила на журналистиката, или все още отиват на будката за вестници или отварят някой сайт, където ги пише тези глупости, формулирани толкова отдавна от империята на Хърст? [...]
          Сигурен съм, че всеки от вас има мнение. (4) Но когато светът влиза в криза, тогава той има нужда от силна журналистика. Когато една държава също преминава през някаква турбуленция, има нужда от своята силна журналистика.

          КАК ОРАТОРЪТ ИЗГРАЖДА СВОЕТО ИЗКАЗВАНЕ?

          Публичното изказване обикновено съдържа следните структурни части: тема, теза, аргументация (чрез факти и разсъждения), заключение. Ораторът сам избира какъв ред да следва, структурирайки своето изказване. В конкретния текст редът е следният:
          ■ Първо ораторът поставя темата на изказването – двете основни течения в журналистиката (1).
          ■ Следва разгръщането на темата (аргументацията). Ораторът веднага очертава различията между двете течения, подчертавайки, че те са напълно противоположни. Проследява синтезирано тяхната история, като излага факти и акцентира на преломния момент – Втората световна война (2).
          ■ Ораторът излага своите разсъждения: обяснява защо хората отново се обръщат към сериозната журналистика; пренася слушателите в нашето съвремие, в което хората отново са раздвоени между сериозната и „жълтата“ журналистика (3).
          ■ В края на изказването ораторът формулира своята теза: в критични моменти светът има нужда от сериозната журналистика (4). В изказването липсва заключение, тъй като най-важната част – тезата – е в самия край.

          ! Публичното изказване не е просто аргументирано представяне на лично мнение. Изказването трябва да въздейства на слушателите, да ги направи съпричастни към поставения проблем, да формира у тях определено отношение.

          ! В публичното изказване може не само да се обсъжда даден въпрос и да се защитава становище, но също така да се възразява на определено мнение, да се прави предложение за решаване на проблема, да се подтикват слушателите към определени действия.