„Аз съм тъмен жених, моя майко“: пълният текст на стихотворението „Сватба“ от Никола Фурнаджиев
Зареждане на оценките…
СВАТБА
Никола Фурнаджиев
1
Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани,
равнините горят, и високо, и страшно над тях,
като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,
идат облаци зли, и потъват просторите в прах.
И дълбоко звънят равнините, и пеят клисурите -
буйни сватби гърмят над злочестата черна земя.
Аз съм тъмен жених, моя майко, и пламват лазурите
като мрачен пожар, като кръв, като вик на смъртта.
Аз издигам ръка и ви каня със пъстрата бъклица,
мои братя без път, мои братя със черни гърди,
във неделя е тя - мойта сватба, - елате ми с мъката
и със страшната скръб на безкрайните стари земи.
Като крави в нощта, като крави от кърви окъпани,
над главите ни бдят, тъмни облаци бавно пълзят.
Ах, гърмете, земи, мои тъмни и огнени тъпани,
моя тъмна съдба, моя сватба и весела смърт!
2
Дълбоко грей мрачния блясък на нощния кладенец,
дълбоко горят отразените светли звезди,
дълбоко, дълбоко бий тъмната радост в земята запалена
и в скъпите кости на моите буйни деди.
В горите, в нивята лъщят черни весели камъни,
над друма широко луната червена гори
и пеят дъбравите, греят дъбравите алени
в незнайния блясък от родни дълбоки зори.
Аз тръгнах по пътя да ходя, да каня на сватбата
и вас, мои родни, умрели и тъмни бащи,
къде сте, не зная, но гледам земята зарадвана
във златни одежди и погледи светли цъфти.
И вярвам, и вярвам, че вие ме днес благославяте,
във ранното утро в сърцето ми младост гори
и греят полетата, греят и пеят дъбравите
в незнайния блясък от родни, дълбоки зори.
3
Утре е сватбата, моя земя,
утре и аз ще се женя,
свети незнайното слънце в нощта
с пламъци тъмночервени.
Пеят червени и бесни петли,
тъмните улици тътнат.
Гледаме: тегнат огромни мъгли -
биволи легнали в пътя.
Меча ми остър и страшен блести,
тъмните бездни ме викат,
вятъра весел и черен плющи,
ропот от ямите блика.
Утре е сватбата, моя земя,
утре и аз ще се женя,
свети незнайното слънце в нощта
с пламъци тъмночервени.
4
Ще свирнат кавали, ще гръмнат широките тъпани,
дълбоко ще стене земята във страшния ден
и тъмни дървета ще махат, и рано упътени
ще дойдат сватбари - акрани и старци при мен.
Ще шибне червеното слънце земята запалена,
ще хукнат дървета, ще викне широкия път:
на сватба, на сватба! - а мътни и страшни, и алени
във черни корита реките край нас ще текат.
С петли във ръката ще дойдат и старите кумове,
ще плиснат потоци от слънце студения свод
и вятър ще вее и в прашни и пламнали друмове
ще викна от радост големия черен народ.
Хей, мои сватбари, хей, гайди и свирки и тъпани,
на сватба, на сватба - в неделя - на сватба и смърт!
Небето гори и земята е в кърви окъпана,
и буйни потоци в полетата тъмни ехтят.
Свързани материали
„Белите ни кърпи пеят сред житата“: „Жътва“ от Никола Фурнаджиев, пълният текст на стихотворението
Пълният текст на стихотворението, дадено в цялост, с четирите строфи и с повтарящите се образи на огъня, върху които се държи ритъмът. Записът е удобен за преписване, за наизустяване и за точно цитиране, както и за упражнения върху художествените средства: цветовете на житата и на пламъка, обръщенията към слънцето и вятъра и образът на родната земя като майка. Полезно за час по литература върху поезията на Никола Фурнаджиев и за подготовка на анализ или съчинение върху нея.
„Нещо черно е легнало в пътя ни“: текстът на „Съвест“ от Никола Фурнаджиев в трите ѝ части, „Мъка“, „Пред пролет“ и „Ужас“
Три кратки части, а между тях се разстила една тежка вина. Творбата на Никола Фурнаджиев е дадена тук като текст за четене, без анализ и без коментар. „Мъка“ води със зловещия шепот, който тласка към разрушение, и нарежда край него сивите кучета, тъмните овце и пияната земя, докато душата вече е научена на кръв. „Пред пролет“ сменя тона: тежестта на душата се среща с първите пролетни знаци, с жеравите и топлия вятър, а въпросът за войнишката орис и за прошката остава да виси над мълчанието на човека. „Ужас“ довежда видението докрай, с кървавите образи пред иконата, побеснелия вятър и ездача с огнената брадва, който спохожда героя вечер. Кратката форма позволява творбата да бъде прочетена наведнъж и точно затова е удобна за час: за изразително четене, за цитиране в анализ или съчинение и за подготовка по българска поезия.
„Език свещен на моите деди“: избрани стихотворения от Иван Вазов с пълните текстове
Девет стихотворения на Иван Вазов, събрани на едно място с пълните им текстове, готови за четене, преписване и цитиране. Подборът показва поета в различните му гласове: от възторга пред родната красота до гнева срещу неправдата и от интимното изповядване до гражданския вик. Сборникът започва с „Българският език“, стихотворението, в което поетът превръща нанесената обида в клетва за възмездие чрез красотата на словото. Следват „На България“ и „Векът“, писани в изгнание през 1876 г., в които личната мъка по родината се среща с укора към равнодушна Европа. „Де е България“ очертава родината през нейните реки, планини и старинни развалини, а „Елате ни вижте!“ отваря вратата на селската къща и отправя пряко обръщение към ситите и властните. „Новонагласената гусла“ е стихотворението на поетическия обрат, в което певецът на любовта и природата сменя струните на инструмента си. „Новото гробище над Сливница“ е реквием за загиналите защитници на отечеството, а „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ съчетава възхищението пред земята с горчивия упрек към нейните деца. Подборката завършва с краткото „Природата“, в което любовта към природата отстъпва пред друго чувство. Всеки текст е даден изцяло, с годините и местата на създаване, където те са отбелязани от автора. Така се вижда и хронологията: от емигрантската лирика от 1875 и 1876 г., през пловдивския период, до стиховете след Сръбско-българската война. Материалът е удобен за подготовка за час и за домашна работа, за учене на стихотворение наизуст, за откриване на цитати за съчинение или есе и за съпоставка между отделните творби на Вазов. Полезен е и на всеки, който иска да чете патриотичната лирика на народния поет в цялост, а не на откъси.
ТЕСТ – Пейо Яворов (12 клас)
1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки, загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“
„Като тъмен жребец, като мъж иде днеска дъжда“: пълният текст на стихотворението „Дъжд“ от Никола Фурнаджиев
Пълният текст на едно от най-разпознаваемите стихотворения на Никола Фурнаджиев, поместен изцяло, заедно с посвещението на художника Александър Жендов. Четирите строфи изграждат една разгърната картина: земята е назована като жена, а дъждът идва при нея като мъж, като тъмен жребец. Около тази среща се редят образите на пръстта, угарите, глината и пустинята, а звученето на стиха е плътно, тежко и почти обредно. Текстът е подходящ за работа в час, за наизустяване, за упражнения по анализ на лирическа творба и като източник на точни цитати за интерпретативно съчинение или есе върху поезията на Фурнаджиев. Тълкуване не е добавено, за да остане мястото за собствения прочит на ученика.
Лятото като огромен змей над пламналите ниви: „Любов“ от Никола Фурнаджиев, пълен текст на стихотворението
Пълният текст на стихотворението, така както се изучава и заучава в училище. Творбата е изградена от пет строфи, а началният стих се връща във финала и затваря кръга. Лятото е видяно като огромен змей, задушил въздуха над пустините, а под този зной се разгаря търсенето на любимата из пламтящите ниви. Образите на къпините, кръвта, звездите и жаждата държат заедно природната картина и любовното чувство. Текстът е подходящ за наизустяване, за цитиране в анализ или съчинение и за упражнения върху художествените средства в лириката на Никола Фурнаджиев.