Светът на легендите

Разнообразен и привлекателен е светът на легендите. Образни и красиви, те разказват за митични същества и библейски герои, отразяват одухотворения свят на природата. Една част от тях са посветени на исторически личности и събития, а в други се разгадават имената на реки и чудни местности, дошли при нас от миналото.

Легендите са сюжетно близки до вълшебните приказки. Героят винаги побеждава злото в името на доброто. То има чудодейна сила. В най-драматичния момент идва неочаквано помощ и спасение за изпадналия в беда юнак. Той се преобразява както се случва във вълшебните приказки, т. е. става чудо. Героят се превръща в река, извор, камък. Една от легендите разказва, че турският палач не посича Патриарх Евтимий, защото Господ вкаменява ръцете му. Враговете са безсилни да извършат замисленото зло. Според друга легенда, Бог помага на София да се възнесе на небето, за да избяга от меча на коварния си завистлив брат. Отронените сълзи от очите й раждат лечебните минерални извори край нашата столица. Чудото неизменно присъства в легендите и дава сили на българина да повярва в доброто.

Интересни са легендите за библейски личности - Бог, Богородица, светците Петър, Георги, Иван, които помагат на хората в трудни моменти. Сред библейските легенди откриваме сказания за сътворението на света, за Каин и Авел, за Давид и Голиат, за Мойсей и задруги образи на светци. Голяма част от тези легенди са изградени върху основата на сюжети от Стария и Новия завет или апокрифи, а понякога отразяват митологично-религиозния светоглед на българина. Невероятните събития в легендите, за разлика от чудесата във вълшебните приказки, не разколебават вярата в достоверността на разказания сюжет.

В нашия фолклор има легенди, в които е представено народното обяснение за имената на прочути местности. В народната легенда „Тодорини кукли” разказвачът ни потопява в романтичната атмосфера на българската седянка в бащиния двор на Тодора. Неусетно „в песни, работа и закачки", в настъпилата нощ отеква предложението на момците, че най-хубавият момък ще бъде отреден за най-работната девойка, която „изпреде най-рано куклата (къделята) си". Тодора обаче желае избраникът й да бъде „най-юначният" момък, а не най-хубавият. И тя смело отправя своето предизвикателство към отбраните момци - нека бъде този, който „ преди първи петли да се изкачи навръх планината и да забие кол на най-високата чука". Българската девойка е храбра, решителна. Тя не се страхува от „непрогледния мрак", готова е да рискува независимо от обстоятелствата. Не приема колебанието, нерешителността на момците и за да ги засрами, отива сама посред нощ до най-горната чука в планината и забива своите„кукли" (къдели) над една стръмна пропаст. Но в тъмното ги забожда в земята през полите на дрехата си. Когато се дръпва да се освободи, дрехата се скъсва и тя полита в пропастта. Ето защо прочутата местност носи името на българката Тодора - решителна и безумно смела.

Легендата „Свети Георги и ламята” е изградена по библейски мотив. Свети Георги е известен като защитник на християнската вяра, убит мъченически от римските власти заради непреклонността му. Началното изречение: „Свети Георги не са го уважавали - хич!", обобщава, от една страна, отношението на римските власти към него, а от друга страна, ясно насочва към основната идея на народната легенда - героят да докаже себе си, всеотдайната си загриженост към човека. Въображението на народния творец рисува победата на човека над змея човекоядец, за да спаси царската дъщеря - един познат и обикнат мотив от вълшебните народни приказки.

Действието се развива край брега на езерото, от което всяка година излиза змеят, олицетворяващ силите на мрака и злото. След взетите жертви: по една мома при всяка негова поява, идва ред и на царската дъщеря, която не ще бъде пощадена.

Свети Георги не се откроява сред останалите хора. Той е „един човек", който желае да узнае истината за болката на царската дъщеря. Диалогът между светеца и момичето се отличава с непосредственост и искреност. Плачещата непозната девойка доверява своята мъка и очаква разбиране от човека, когото среща случайно. Светецът е добър и отзивчив, думите му не са израз на човешко любопитство, а на доброта и отзивчивост. Състрадателната му душа ще откликне на чуждата болка. „Не бери грижа!" - това не е отговор на бездушен, а на сигурен, убеден в своите действия човек. Светецът е взел решение да помогне и да избави девойката. Спокоен за изхода от предстоящия двубой, решава да отдъхне. Хладнокръвен и смел, той пробожда звяра точно в сърцето. Героят не очаква награда, не пожелава нищо за себе си и в това се крие неговото обаяние.

В края на легендата: „И оттам сетне Свети Георги почнали да го уважават", е скрит дълбокият смисъл на художествено разказано историческо събитие. Народът цени и уважава безстрашния, смел и благороден човек. Единствено с проявите на доброта, с безкористните си дела всеки би могъл да намери своето място в сърцата на хората. Народът вярва в чудеса. В легендата „Свети Георги и ламята” те звучат реалистично, отразяват пътя към всенародната признателност и благодарност.

В легендите българинът съхранява родолюбието и християнските ценности. Нравствените послания на българските народни легенди вълнуват и нас - съвременните читатели.