Себестойност

За осъществяване на своите дейности всяка организация използва определени блага – материали, енергия, труд, капитали във вид на патенти, концесии и др. Разходите представляват стойността на консумираните блага за определена организация. Те са основни елементи при изготвяне на калкулациите, а оттам и за определянето на цените на стоките, услугите, продажбите и др.

Финансовото планиране е процес, при който се извършват прогнозни изчисления на паричните потоци в бъдещ период от време, който осигуряват нормалното осъществяване на стопанската дейност на търговското дружество и увеличаване богатството на собствениците. За постигането на тази цел в самият процес на финансовото планиране се осъществява: - анализиране на причините за отклонение от прогнозираните парични потоци за предходния период с оглед тяхното преодоляване в бъдеще; - установяване на потребностите от финансиране; - определяне на източниците за финансиране на потребностите; - организиране на капиталовата структура; - създаване на организация за получаване на паричните средства под различна форма; - оптимизиране на ликвидността в краткосрочен и дългосрочен план; - избор на алтернативни проекти за развитие на търговското дружество и т.н.

Същността на цената може да се разглежда в два аспекта : 1) съгласно трудовата теория-тя е паричен израз на стойността на стоката или услугата.  Съгласно тази теория в рамките на едно и също време при едни и същи условия и при едно и също качество стойност се определя от средното обществено необходимо време 2) съгласно пазарната икономика : базираме се главно на оценката на потребителната стойност на продукта. Цената до голяма степен се определя от разстоянието м/у производител и краен потребител.

Финансите на предприятието изразяват специфично движение на парите, породено от формирането, разпределението и преразпределението на паричните постъпления чрез използването от финансовите органи на регламентирани от държавата методи и форми с цел осъществяване на непрекъснатост на стопанската дейност и увеличаване богатството на фирмата. Доколкото целта на фирмата се дефинира и осъществява във финансите на фирмата, те заемат водещо и определящо положение в цялостната й дейност. Това намира отражение и в особената роля на финансовия мениджмънт на съвременното предприятие.

Реферат по бизнес икономика, разработен като отговор на конспектен въпрос – пет страници, в които темата е изчерпана от определението до практическото изчисляване на потребността от персонал. Не остава подвъпрос, който да се търси другаде. Изложението е изградено като верига: всяко следващо понятие произтича от предходното, без прескачания. Именно това го прави удобно за учене, а не само за преписване. Началото поставя човешките ресурси сред останалите ресурси на стопанската организация и обяснява как механизацията променя съотношението между жив и овеществен труд. Оттам следва определението за работна сила и три нейни характерни особености, изведени поотделно и после пренесени към равнището на организацията. Средището е разделението на труда. То е дефинирано като метод и е обосновано с три причини за нарастване на производителността. После е разгърнато в трите му форми в общественото производство, всяка с обяснение и с примери. Оттук нататък изложението се стеснява до самата организация, където разделението се проявява в още три форми. Функционалното е представено чрез пет категории персонал, всяка описана поотделно. Професионалното въвежда разграничението между професия и специалност и се разклонява в три подвида. Квалификационното дава определение за квалификация. Отделно внимание е отделено на границите на разделението – икономически, физиологически и социален аспект. Този раздел показва, че разделението не е самоцелно, и рядко присъства в кратките разработки по темата. Следват кооперирането на труда и съвместяването на професиите. Съвместяването е разгледано най-подробно: определение, примери, ползи и пет групи изисквания към него – икономически, социални, психофизиологични, квалификационни и правни. Финалната част е върху структурата на персонала, тенденциите в нейното изменение и определянето на потребността от работна сила. Тук са посочени и двата начина за изчисляване при производствените работници според начина на заплащане, както и признаците, по които се определя броят на специалистите. Езикът е специализиран, но ясен, а последователността позволява отделните раздели да се използват и поотделно. Студентът получава готов отговор на изпитен въпрос, който покрива темата изцяло и не изисква допълнителни източници. Разделите вършат работа и поединично – при по-кратък въпрос от конспекта. Преподавателят получава стегнато изложение, годно за раздаване към лекцията или за основа на семинарно занятие, а изброяванията по групи и категории могат да се използват направо като схема на дъската.

Кратък конспект по една тема от икономиката на предприятието – толкова стегнат, че се побира на един лист и се прочита за минута. Именно този обем е и предимството му. Материалът не обяснява надълго, а изброява – какво влиза в понятието, с какво се измерва и през какви показатели се описва. Темата е производствената програма на предприятието. Началото дава определението чрез две неща наведнъж – количеството и вида на продукцията, както и периода, за който се отнася. Веднага след това са изброени съставките. Те са четири на брой, като при първата е добавено и уточняващо условие, а при втората – кратко пояснение как се съотнася с производството. Отделно е посочено как се представя устройството на програмата. Средището на материала са измерителите. Те са три и всеки е обяснен кратко: единият – с това при какво съгласуване служи, вторият – с мерните си единици, третият – с валутата и с трите неща, при чието планиране се използва. Именно тази част е най-практична. Три измерителя, три различни приложения – подредба, която се запомня наведнъж. Следва уточнението, че програмата не стои сама, а е част от по-голям документ на предприятието. Оттам изложението минава към показателите. Изброени са шест, а три от тях са разгледани поотделно. При първия е дадено определение, обяснено е какво изразява той и е посочена една зависимост с две противоположни последици – какво се печели и какво се губи при висока степен на съсредоточаване. Именно това наблюдение е най-ценното в целия материал. То показва, че решението не е еднозначно и че всяко предимство идва със своята цена. При втория показател е дадено определението, а после и двойното му значение – икономическо и обществено. Второто рядко се откроява в учебните материали, а тук е посочено изрично. При третия е обяснено защо той се определя не от производителя, а от потребителя, и през кое се измерва. Финалното изречение сочи реда на работа – кой план се изготвя пръв и какво трябва да се направи преди него. Изложението е конспектно, с много съкращения, каквито се използват при водене на записки в час. Няма увод, заключение, примери и списък с литература – само същината. За преподавателя това е готова опора за въвеждащ час, а трите показателя вършат работа и поединично като теми за разговор. За студента материалът е удобен за бърз преговор непосредствено преди изпит, когато времето не стига за четене на лекции. Изброяванията се научават наведнъж, а определенията са достатъчно кратки, за да се запомнят дословно.