Себестойност

За осъществяване на своите дейности всяка организация използва определени блага – материали, енергия, труд, капитали във вид на патенти, концесии и др. Разходите представляват стойността на консумираните блага за определена организация. Те са основни елементи при изготвяне на калкулациите, а оттам и за определянето на цените на стоките, услугите, продажбите и др.

Един изпитен въпрос, разработен докрай. Не обща теория, а точно онова, което се иска при отговор: състав, класификации, показатели и формулите към тях. Разработен изпитен въпрос по бизнес икономика върху краткотрайните активи на бизнес организацията. Материалът е конспектен и върви по ясна схема: първо определение, после състав, след това структура и накрая измерване. Точно тази подредба го прави удобен за учене наведнъж и за възпроизвеждане на изпит. Началото дава определението и срока, в който тези активи се използват, а веднага след това и кръговрата, през който те последователно преминават. Този кръговрат е даден като верига и сам по себе си върши работа като схема за запомняне на целия въпрос. Следва съставът, разделен в пет групи. Първата група е най-подробна и обхваща материалните запаси. В нея са изброени шест отделни вида, като при първия е направено разделение по значението му за готовия продукт, а при останалите е посочено какво точно влиза във всеки вид и за какво служи. Отделно са разгледани незавършеното производство с обяснение защо наличието му е необходимо и защо то подлежи на оптимизиране, както и готовата продукция и стоките. Втората група са вземанията. Тук са изброени седем вида, като при първия е обяснено от какво зависи размерът му и при какво условие то изобщо не възниква. Третата и четвъртата група обхващат краткотрайните инвестиции и паричните средства, като при последните са разграничени три вида, включително един, който обикновено не се очаква да бъде включен тук. Петата група е посветена на разходите за бъдещи периоди с конкретни примери. След състава е разгледана структурата с показателите, чрез които тя се изразява, и с ориентировъчните относителни дялове за промишлеността, които дават представа какво е нормално съотношение. Последната част е върху обръщаемостта и е най-ценната за решаване на задачи. В нея е обяснено какво представлява обръщаемостта и са разгледани пет показателя: периодът на оборота с подробното обяснение как се определя средната стойност за месец, тримесечие и година, коефициентът на закрепване с посоката, в която той трябва да се изменя, коефициентът на отдаване, средният срок за събиране на вземанията с препоръчителната му стойност и рентабилността в два варианта. Накрая са посочени и двата ефекта от ускоряването на обръщаемостта. Езикът е сбит, с възприетите съкращения, както се водят записки на лекции, а формулите са дадени заедно с обяснение на всяко означение. За преподавателя: готова основа за упражнение по темата. Кръговратът се раздава като схема за попълване, петте групи стават задача за разпределяне на конкретни примери, а показателите за обръщаемост водят направо към числови задачи. За студента: целият въпрос на едно място, с всички класификации и с формулите, нужни за решаване на задачи. Подходящ за подготовка за изпит, за преговор, за самопроверка и за бързо освежаване преди контролно. Темата изглежда проста, докато не се стигне до показателите. Тук и те са обяснени.

Темата, обяснена по единствения начин, по който наистина се запомня: не като списък от видове активи, а като движение, което започва с пари и завършва с пари. Учебна тема по икономика на предприятието върху краткотрайните активи и тяхната обръщаемост. Основната находка В началото на изложението стои кратка схема на кръгооборота. На един ред е показано през какви форми преминават средствата: от парите, през запасите, през производството, до готовия продукт и обратно до парите. Тази схема не е украса. Именно по нея след това са обособени и петте групи активи, тоест групирането не е произволно, а следва реалния път на средствата в предприятието. Веднъж разбрана, схемата прави излишно наизустяването на списъка. Съставът Първата част разглежда петте групи поотделно, като най-подробно е разработена първата от тях. При материалните запаси е направено пълно разклонение: суровините и материалите са разграничени по произход, материалите са разделени на два вида според ролята им в продукта, а след тях вървят още пет вида запаси, всеки с обяснение какво включва и за какво служи. При незавършеното производство е дадено определение чрез степента на готовност и е обяснено защо наличието му изобщо е необходимо, но и защо то трябва да се оптимизира. При готовата продукция е поставен въпрос, а не е даден отговор, и това е честно: размерът на запаса е въпрос на преценка. Най-практична е частта за краткосрочните вземания. Изброени са седем различни вида, всеки с обяснение откъде възниква. Този списък върши работа и самостоятелно, защото по него се вижда колко различни неща се крият зад едно общо понятие. Следват краткосрочните инвестиции с примери и срокове, паричните средства с четири разновидности и накрая разходите за бъдещи периоди с обяснение кога възникват. Структурата и обръщаемостта Втората част е по-кратка, но съдържа същинските пресмятания по темата. Първо е обяснено какво означава структура при тези активи и как се изчислява делът на всяка група. Дадени са и ориентировъчни стойности за промишлеността, което позволява собственият резултат да се сравни с нещо. После е въведено понятието обръщаемост и са представени шест показателя. При всеки са дадени формулата, означенията и, което е най-важното, посоката, в която стойността трябва да се движи, за да се говори за подобрение. При първия показател е обяснено и как се определя средната стойност на активите за месец, за тримесечие и за година, тоест дадена е самата методика на пресмятането. За учащия: цялата тема, подредена от общото към частното, с всички формули и с указание как се тълкува всеки резултат. Подходяща за подготовка за изпит, за преговор, за решаване на задачи и за самопроверка дали логиката на кръгооборота е разбрана. За преподавателя: готово изложение, в което схемата на кръгооборота се раздава празна за попълване, а изброяванията стават основа за упражнение по класифициране. Пари, които стават материали, после продукция и накрая отново пари. И въпросът колко бързо става това.

Финансовото планиране е процес, при който се извършват прогнозни изчисления на паричните потоци в бъдещ период от време, който осигуряват нормалното осъществяване на стопанската дейност на търговското дружество и увеличаване богатството на собствениците. За постигането на тази цел в самият процес на финансовото планиране се осъществява: - анализиране на причините за отклонение от прогнозираните парични потоци за предходния период с оглед тяхното преодоляване в бъдеще; - установяване на потребностите от финансиране; - определяне на източниците за финансиране на потребностите; - организиране на капиталовата структура; - създаване на организация за получаване на паричните средства под различна форма; - оптимизиране на ликвидността в краткосрочен и дългосрочен план; - избор на алтернативни проекти за развитие на търговското дружество и т.н.

Кратко изложение по една тема, сведено до същественото. Обхваща точно онова, което се изисква при устен отговор: същност, принципи, зависимост и счетоводно отражение. Разработена тема по икономика върху производителността и работната заплата. Материалът е от една страница и е написан като свързан текст, а не като списък с точки. Тъкмо затова се чете наведнъж и се задържа, без да се налага заучаване на изброявания. Изложението се движи в четири стъпки. Първата изхожда от положението на работната сила в пазарната икономика и от това какво следва от него за цената ѝ. Оттам е изведено определението на заплатата като част от новосъздадена стойност, подлежаща на разпределение, с посочване на признаците, по които това разпределение се извършва. Втората стъпка разглежда предназначението на заплатата от гледна точка на самия работещ и обяснява кои потребности тя обслужва. Третата изброява принципите, върху които стъпва определянето на работната заплата. Сред тях са заработването, гъвкавостта и изменението във времето, както и диференцирането според няколко признака, единият от които обикновено се подминава при отговор. Четвъртата стъпка съдържа най-важното твърдение в целия текст. То формулира в едно изречение какво трябва да бъде съотношението между нарастването на производителността и нарастването на заплатите в рамките на предприятието. Това е зависимостта, която се пита най-често и от която произтичат изводите за ефективността на дейността. Накрая темата е погледната и от страната на предприятието: какви са двете задачи при начисляването на работната заплата, като едната е свързана с отразяването ѝ като разход от определен вид, а другата с показването на задължението към всеки член от персонала. Езикът е ясен, а изложението е сбито, без излишни отклонения. За преподавателя: кратък материал, подходящ за въвеждане на темата или за устно изпитване. Принципите се раздават като задача за допълване, а твърдението за съотношението между производителност и заплащане отваря разговор за ефективността и за връзката между двете величини. За студента: същественото по темата на една страница. Подходяща за бърз преговор преди изпит, за устно изпитване, за самопроверка и като основа, която при нужда се разширява. Темата изглежда проста, докато не се стигне до съотношението между двете величини. Точно то се пита най-често.

Тема, по която студентът или се явява с формули в главата, или не се явява. Този текст дава точно това: подредена теория плюс изчислителния апарат, с който се защитава решение. Нищо излишно, нищо разводнено. Устройството следва логиката на самата дейност, а не реда на учебника. Първо е изяснена същността на понятието, при това в двете му разбирания, тясното и широкото, което е любимият въпрос на изпит, защото разликата между тях се помни трудно. Веднага след това идват видовете, групирани по два признака, с цялото изброяване по насоченост, и накрая понятието за структура на инвестициите. Втората и най-обемна част е самият процес, разчленен на етапи и подетапи. Проучванията, с петте направления, по които се води предпроектната работа. Техникоикономическата обосновка, с формулата за краен финансов резултат и с трите възможни изхода от нея, всеки със съответното решение. Заданието, с двата начина за съставяне и с обяснение кога идейният проект става излишен. После капиталното строителство, с работната документация, доставката, пробния период и достигането на мощността, включително препоръчителният процент и защо не се цели сто. Накрая участниците в процеса, изброени поименно по роля, и понятието за инвестиционен цикъл с принципа на последователното и паралелното изпълнение. Третата част е разходна. Всички видове разходи в инвестиционната дейност са дадени като списък, в реда, в който възникват, плюс обичайният резерв. Това е частта, която върши работа при задача за съставяне на бюджет, защото списъкът е пълен и нищо не се забравя. Четвъртата част е същинската и в нея е цялата изчислителна стойност на материала. Методите за оценка на икономическата ефективност са разделени на две групи и всяка е обяснена откъм логиката си, преди да се стигне до сметките. Статичните идват с три отделни подхода, всеки със своята формула и, което е по-важно, със своето правило за избор между варианти. Казано е и кога точно се прилага всеки от тях, което е най-често пропусканото нещо в отговорите. Динамичните започват от основата, тоест от връзката между настояща и бъдеща стойност и от дисконтирането, обяснено без излишна теория. После идват показателите поред: нетната настояща стойност с трите случая и какво предписва всеки от тях, вътрешната норма на възвръщаемост с работния начин за намирането ѝ, срокът на откупуване в динамичен вид и съотношението приходи към разходи. Всеки показател е даден с формула и с критерий за избор. Накрая е отворена темата за активите и тяхната роля, като преход към следващия въпрос от конспекта. Какво получаваш. Пълен набор формули по темата, събрани на едно място. При всяка от тях правило за избор между варианти, тоест отговор на въпроса какво правим с числото, след като го изчислим. Съкращенията, с които се работи в лекциите, въведени и използвани последователно. И структура, по която темата се възпроизвежда наизуст, защото следва хода на реалния процес. Стилът е стегнат, конспектен, без заобикалки. Текстът е за учене, не за четене на един дъх. За какво служи. За подготовка за изпит или колоквиум по икономика на предприятието. За решаване на задачи за оценка на инвестиционни варианти. За преговор преди защита на курсова работа. И за бърза справка, когато трябва да се избере между два варианта и трябва да се знае по какъв показател. Понятия: инвестиции, инвестиционен процес, предпроектни проучвания, техникоикономическа обосновка, техникоикономическо задание, идеен и работен проект, капитално строителство, въвеждане в експлоатация, проектна мощност, инвестиционен цикъл, статични методи, динамични методи, дисконтиране, нетна настояща стойност, вътрешна норма на възвръщаемост, срок на откупуване, активи. Полза за преподавателя: готова структура на лекция или на упражнение, в която теорията и формулите са в едно, а всеки показател идва с критерий за избор, тоест с готово условие за задача. Полза за студента: сигурност, че по тази тема нищо не е пропуснато. След прочита се знаят етапите на процеса, всички видове разходи и кой показател се използва при кой тип сравнение между варианти.