Символни образи в творчеството на романтиците

Творците през епохата на Романтизма използват универсални художествени образи с митологичен и библейски произход, чрез които изразяват сложни психологически състояния и представят ключовата опозиция между идеала и действителността.

• Сърцето е знак 3а съкровено личното - 3а копнежите на самотната душа и пламенните й чувства. Разкрива полюсите на щастието и страданието, надеждата и разочарованието.

• Морето е образ както на живота, така и на смъртта. То символизира изпълнения с изпитания житейски път. Водата е символ на разрушителното и съзидателното начало, на духовното пречистване, възраждането и обновлението.

• Корабът се отъждествява с образа на скиталеца, поел на път към неизвестното и изправен пред множество предизвикателства. В християнската религия пътуващият по морските вълни кораб се оприличава на Христовата църква и е символ на духовното спасение.

• Звездите символизират светлината, божественото начало, вечността, извисяването на човешкия дух.

• Луната се възприема като самотна, печална странница, която непрестанно пътува по небесния свод. Мълчалива и тайнствена, тя се свързва с представата 3а безкрайния природен кръговрат, 3а прехода от живота към смъртта, но и от смъртта към живота.

• Нощта е противопоставена на скучния ден, на прозаичното, монотонно съществуване и загатва 3а мистичното, необикновеното. В нощния мрак се раждат бляновете, романтичните пориви на душата.

• Птицата, устремена към високото пространство на небето, символизира полета на надеждата, волността, духовното начало, откъсването от материалния свят на делничните грижи и светската суета.

• Вятърът е символ на Божия дух, на божественото, което се проявява като нежен полъх или като бурна природна стихия. Внушава представата 3а динамика, неудържимо движение и жизнена енергия.

• Затворът (клетката) изразява идеята 3а отнетата духовна свобода и преградите пред поривите на личността. Асоциира се с представата 3а враждебния град, символ на греха, покварата, моралното падение.