Скрити вопли”, „Помниш ли...” - скръбните вопли на Дебеляновата душа
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Тъгата обгръща Димчо Дебелянов в мигове на изповед. Всяка негова поетична творба е отново преживян спомен, който придобива „плът" чрез приглушения стон на мъката и радостта, слели се в едно и изтръгнали се като скрит вопъл на сърцето. Затова и тъгата в стихотворението „Скрити вопли” е надбитова, акварелно просветлена от красивия спомен за миналото, което ”пристъпва" незримо, но дълбоко почувствано от поета. В смирения заник на слънцето гаснеща светлина и раждащ се спомен се срещат.