Добри Чинтулов
Стани, стани, юнак балкански

   Стани, стани юнак балкански
   от сън дълбок се събуди,
   срещу народа отомански
   ти българите поведи!

   Че сълзи кървави пролива
   във робство милий наш народ;
   високо той ръце простира
   да го избави вишний бог!

   И тъй ний много претърпяхме,
   но стига толкоз да търпим,
   да бъдем пак, каквито бяхме,
   ил’ всинца да се изтребим.

   Докога, братя, да се губим?
   Защо да се не съберем?
   Така ли вечно ще се трудим
   и в робство всинца да измрем?

   Я вижте, братя, погледнете
   на ближните нам племена!
   От тях добър пример вземете
   как си прославят имена!

   Станете, братя, вий станете,
   начало покажете вий;
   и сабите си запашете,
   и помощ ще ви се яви.

   На помощ сърби, черногорци
   със радост ще се затекат,
   а и от север храбри руси
   тозчас ще да се появят.

   Догде е мъничка змията,
   елате да се съберем!
   С крака да й строшим главата,
   свободни да се назовем!

   Да стане лева наш балкански,
   от него вятър да повей,
   та полумесец отомански
   под тъмен облак затъмней!

   Да си развием знамената,
   да светне нашата земя,
   да си прославим имената,
   да гинат турски племена!