Сърдечно съдова система, Хипретрофия и делатация
Зареждане на оценките…
Сърдечно-съдовата система е една от най-важните в човешкия организъм. Тя осигурява транспорта на кислород, хранителни вещества и хормони до тъканите, както и отстраняването на отпадни продукти. Сърцето е централният орган на тази система и работи непрекъснато, за да поддържа кръвния поток. Когато е изложено на повишено натоварване – механично, метаболитно или хемодинамично – то може да отговори с адаптивни промени, включително хипертрофия и дилатация.
Какво е сърдечна хипертрофия?
Хипертрофията на сърцето е увеличение на размера на сърдечните мускулни клетки (кардиомиоцити), което води до уголемяване на миокарда. Тя е адаптивен механизъм, чрез който сърцето се опитва да компенсира повишеното натоварване.
Механизъм:
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Патофизиология на хипотонията
Артериалната хипотония представлява понижено артериално налягане под нормалните граници - обикновено под 90/60 mmHg. Тя може да бъде преходна или хронична, физиологична или патологична. Видове: Остра хипотония – настъпва бързо с риск за живот (напр. при шок) Хронична хипотония – често безсимптомна, при атлети и млади жени Ортостатична хипотония – спад на АД при изправяне Причини: Дехидратация Сърдечна недостатъчност Медикаменти (антихипертензивни, диуретици) Ендокринни нарушения (надбъбречна недостатъчност) Шокови състояния (виж по-долу) Симптоми: Замайване, припадък Бледост, студена кожа Слаб пулс, тахикардия Замъглено зрение Компенсаторни механизми: Тахикардия Вазоконстрикция (периферно съпротивление) Активиране на
Патофизология на Ендокардит, Перикардит, Миокардит
Въведение:Сърдечната стена се състои от три основни слоя: Ендокард (вътрешен слой) Миокард (мускулен слой) Перикард (външен слой, обвивка) Възпалителните процеси, засягащи всеки от тези слоеве, се наричат съответно: Ендокардит Миокардит Перикардит Тези състояния могат да бъдат изолирани или комбинирани и често са резултат от инфекции, автоимунни процеси или токсични въздействия. Ендокардит Ендокардитът представлява възпаление на вътрешната обвивка на сърцето – ендокарда, най-често инфекциозен (бактериален, по-рядко гъбичен). Причини: Инфекциозен (най-често): Streptococcus viridans, Staphylococcus aureus, ентерококи Неинфекциозен: при системен лупус (Liebman-Sacks ендокардит), рак Рискови фактори: изкуствени клапи, наркомания
Заболявания на ендокринната система
Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които произвеждат и отделят хормони директно в кръвта. Хормоните регулират: обмяната на веществата растеж и развитие водно-електролитен баланс репродуктивни функции отговор на организма към стрес Основни ендокринни жлези: Жлеза Хормони Хипоталамус Релийзинг хормони (TRH, CRH, GnRH и др.) Хипофиза (предна и задна) GH, ACTH, TSH, LH, FSH, пролактин, ADH Щитовидна жлеза Тироксин (T4), Трийодтиронин (T3), калцитонин Паращитовидни жлези Паратхормон (PTH) Надбъбречни жлези Кортизол, алдостерон, адреналин, норадреналин Панкреас (ендокринна част) Инсулин, глюкагон Полови жлези (гонади) Тестостерон, естрогени, прогестерон Епифиза Мелатонин Класификация на
Цироза - Хепатити
Хепатитът представлява възпалително заболяване на черния дроб, което може да бъде: Остро – с внезапно начало и ограничена продължителност; Хронично – продължаващо над 6 месеца, водещо до фиброза, цироза или хепатоцелуларен карцином. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХЕПАТИТИТЕ 1. Вирусен хепатит Най-честата причина. Причинява се от различни вируси: Сравнителна таблица: Вирусни хепатити A–E Вирус Начин на предаване Инкубационен период Хронифициране Има ли ваксина? Особености HAV А Фекално-орален (заразена храна, вода) 2–6 седмици Не Да (инактивирана ваксина) Обикновено протича леко, без хронифициране. Често в детска възраст. HBV B Кръв, полово, вертикално (от майка на дете) 6–24 седмици Да /около 5–10% от възрастните Да (рекомбинантна ваксина) Може да
Хооб, бронхиална астма, ехфизем
ХОББ, бронхиалната астма и белодробният емфизем са заболявания на дихателната система, характеризиращи се с обструкция на въздушния поток, но с различна патогенеза и обратимост. ХОББ е хронично прогресиращо заболяване на белите дробове, характеризиращо се с персистираща обструкция на въздушния поток, обикновено необратима, причинена от възпалителен отговор към вредни агенти (най-често тютюнопушене). Патогенеза: Хронично възпаление → увреждане на епитела Хиперплазия на мукозните жлези → ↑ секреция Задебеляване на стените на бронхите Обструкция и задържане на въздух Намалена еластичност на белите дробове Форми: Хроничен бронхит – кашлица с храчки ≥3 месеца годишно за ≥2 години Емфизем – разрушаване на алвеоларните стени
Венозна хиперемия
Артериалната хиперемия е ключово патофизиологично явление, участващо, както в нормалната физиология, така и в патологични процеси като възпаление и регенерация. Разпознаването ѝ е важно за диагностиката на много състояния. ВЕНОЗНА ХИПЕРМИЯ Венозната хиперемия (наричана още венозен застой) е пасивно патологично състояние, при което се затруднява оттичането на венозна кръв от дадена тъкан или орган, водещо до застой на кръв в съдовата мрежа. Етиология (Причини): 1. Локална венозна хиперемия: Компресия на вена от: - Тумор - Аневризма - Тромб - Белег (фиброза) - Бременна матка 2. Генерализирана (обща) венозна хиперемия: Сърдечна недостатъчност (най-често дясна камерна) Обструкция на големи венозни съдове (vena cava) Белодробна хипертония