Текстът в общественото пространство
Зареждане на оценките…
1. РЕЧЕВИ ЖАНР
Нека прочетем следващите кратки текстове:
Бих ли могъл да помоля за чаша вода?
Бързо! Донеси вода!
Ех, колко съм жаден, дявол да го вземе! Да имаше сега малко водица.
Я дай таса, момне, да пийна малко водица. Ех, студена като лед! Налей още един тас, момне! Чакай да пийна още малко. Много ти е сладка водата, момне! Толкова сладка вода не съм пил досега.
На пръв поглед и четирите изказвания казват едно и също. Говорещият е жаден и иска от своя събеседник да му даде малко вода. Разгледани само като предаване на информация, те биха били пълни синоними. В същото време обаче всеки, който владее езика и правилата на общуване, разбира, че става дума за четири различни ситуации.
► В първия случай имаме учтива молба. Тя предполага, че говорещият държи на добрия тон и се отнася внимателно към своя събеседник, затова изразява желанието си в съответната форма.
► Във втория случай на мястото на молбата се появява заповед. Това означава, че между участниците в общуването съществуват отношения на подчиненост или че ситуацията е спешна, затова слушащият е длъжен да изпълни недвусмислено изразеното желание на говорещия. В противен случай може да последва наказание.
► Третото изказване е построено според народната поговорка Думам ти дъще, сещай се снахо. В него няма открито изразено желание за извършване на ответно действие, но всъщност си е точно такова. По този начин говорещият сякаш иска да изпита своя събеседник дали би проявил желание за сътрудничество. С други думи, това изказване представлява скрито искане.
► Четвъртият текст, който е цитат от драмата на Тодор Г. Влайков „Две са се млади залибиле“, не е нито молба, нито заповед, нито пък искане. Репликите на героя са част от народния ритуал на ухажване и на практика съобщават на девойката, че младежът я е харесал и би искал да се сближи с нея.
Тези четири изказвания представляват типични форми на речевото общуване, които в науката се наричат речеви жанрове.
Речеви жанр наричаме такава типична форма за построяване на изказване или текст, която отчита всички страни от ситуацията на общуване, а именно:
► характеристика на отправителя и възприемателя;
► обществени, йерархични и емоционални отношения между участниците в общуването;
► утвърдени езикови средства, типична композиция и начин на изразяване (монолог, диалог);
► определен набор от теми;
► комуникативно намерение и цел на общуването;
► очаквана ответна реакция;
► определена форма на възприемане и реакция;
► социална функция на общуването.
Всички тези особености на комуникативната ситуация нямат езикова природа, но се изразяват с помощта на езика. Именно това обстоятелство прави от речевия жанр извънредно важно условие за правилното протичане на езиковото общуване. Типичните средства и начини за построяване на изказването или текста трябва да се владеят и от двамата участници, за да може изказването да постигне своята цел. А тези правила, също като значенията на думите и правилата за тяхното съчетаване, се овладяват в процеса на усвояване на езика – чрез осъзнаване, възприемане и възпроизвеждане на изказванията на другите. Само по този начин обмяната на информация ще се превърне в пълноценно общуване, чиято цел е постигането на определени резултати в живота. Затова изказванията се различават едно от друго не само по своето съдържание, т.е. по своя предмет (референт) и тема, но и по своя жанр. Само така става възможно изказвания, които имат еднакъв предмет и тема да изпълняват различни функции в процеса на общуване.
2. ПРЕДМЕТ И ТЕМА НА ОБЩУВАНЕТО
Както вече знаем, с всяко речево действие се казва нещо за някое явление от действителността – реално или абстрактно. Именно това явление наричаме референт, или предмет на изказването. В същото време, когато се говори за съдържанието на един текст, обикновено се използват две думи – предмет и тема. Значи ли това, че става дума за едно и също нещо и че двете понятия са синоними? Нека се позовем на един пример, който известният италиански философ, теоретик и писател Умберто Еко използва, за да илюстрира разликата между предмета и темата на едно изказване.
Става дума за онези странни същества, населяващи древногръцката митология – кентаврите. Ако едно изказване иска да каже нещо за тях, то те автоматично се превръщат в негов предмет. В същото време към проблема с кентаврите може да се подходи по различни начини. Някой може например допусне, че в Древна Гърция такива същества са съществували физически и с помощта на различни аргументи да докаже своята теза. В този случай тема на неговото изказване ще бъде въпросът: Съществували ли са кентаврите наистина? Друг автор обаче въобще не се интересува от проблема за физическото съществуване на кентаврите. Неговата задача е да покаже какво е мястото на тези същества в стройната система на гръцката митология – каква е функцията им, как е възникнал този образ, какви ценности утвърждава и т.н. С други думи, темата на неговото изказване вече ще бъде: Кентаврите като част от гръцката митология.
И в двата случая предметът на изказването е един и същ – кентаврите, но темите им са различни. Именно затова по-важната задача и на отправителя, и на възприемателя на едно изказване е да определят не предмета, а именно темата му. Тя представлява основата, върху която се изгражда цялостното съдържание на изказването или текста. Но преди да преминем към техниките за съдържателен анализ на текста, трябва да уточним още едно понятие, което ще ни е нужно.
3. РЕЧЕВО ДЕЙСТВИЕ
Всяко изказване или текст се създава, освен за да предаде определена информация, още и за да постигне нещо в реалния живот – да запита, да изрази желание, да поласкае и още много други подобни неща. Затова всяко изказване може да се разглежда като специфично речево действие. С него говорещият едновременно извършва три отделни неща, определяни като елементи на речевото действие (речевия акт), а именно:
► Произнасяне на думите, съставящи изказването.
► Предаване на информация. Чрез нея се постига конкретният смисъл на изказването.
► Постигане на някакъв обществено значим резултат в реалния живот.
Според това, какво точно се постига с дадено изказване, речевите действия се разделят на видове. Най-важният от тях, чиято цел е единствено предаването на информация, е твърдението. С него говорещият съобщава нещо за предмета на общуването, което се възприема като обективен факт. Например с изречението Днес е слънчево. говорещият просто констатира какво е времето навън.
Други речеви действия имат за цел да постигнат нещо в социалната реалност. Такива действия са: обещание, заплаха, молба, въпрос, заповед, обръщение, заклинание и др. под. С тях говорещият иска по някакъв начин да въздейства на своя събеседник, подтиквайки го към ответна реакция.
Трети речеви актове пък имат характеристиката на реални социални действия. С тяхното произнасяне се постига някакъв реален и обществено значим резултат. Такива са например декларациите (обявяване на война, откриване и закриване на събрание и др.), завещанията, даренията, заявленията, законите и правилниците и др.
Всяко езиково изказване или текст съдържа в себе си някакво речево действие, което определя неговата социална значимост. Ето защо, когато възприемаме някое изказване или текст, една от най-важните ни задачи е да определим какво речево действие се постига с него. В реалния процес на общуване това обикновено става подсъзнателно – ние сме се научили да правим това от своята комуникативна практика заедно с овладяването на езика. Но тъй като речевото действие се сигнализира с помощта на определени езикови средства, ние трябва да сме в състояние да ги разчитаме правилно, за да не допуснем грешки в общуването. При по-простите изказвания и текстове получените в реалното общуване навици са достатъчни. При по-сложните изказвания и текстове обаче това не винаги е така. Затова е нужно да научим кои езикови средства са подходящи за постигането на целта, която текстът иска да постигне, и кои не. Само така ще се предпазим от сериозни грешки. Грешки, които понякога имат тежки последици.
4. ЕДИН ПРЕДМЕТ И ЕДНА ТЕМА – РАЗЛИЧНИ ТЕКСТОВЕ
От казаното дотук можем да заключим, че построяването на едно изказване или текст зависи от множество фактори, свързани с цялостната ситуация на общуване и с функцията, която изказването трябва да изпълни. На практика това означава, че по отношение на един и същи предмет (референт) и на една и съща тема може да се реализират различни по жанр, стил, функция и начин на протичане изказвания. Нека разгледаме един пример:
В страната или в някои нейни области избухва грипна епидемия. Тъй като тя застрашава общественото здраве, трябва да се предприемат ефикасни мерки. Една от тези мерки е обявяването на грипна ваканция. По този повод може да възникнат различни изказвания:
► Доклад от медицинските органи, в който се описва ситуацията и се дават препоръки за действие.
► Заповед от министъра на образованието или от областния управител, с която се обявява грипна ваканция, определят се срокове и условия.
► Репортаж в медиите, съобщаващ новината и коментиращ я.
► Разговор между съученици по повод неочакваната ваканция.
И в четирите случая предметът на общуване е един и същ – грипна ваканция. Този предмет обаче може да породи няколко различни теми – грипната ваканция като явление, обявяване на грипна ваканция, анализ на грипните ваканции, статистика за грипните ваканции и др. под. В случая темата и на четирите текста е обявяването на грипна ваканция.
С това общото между тях свършва. Всеки от тези текстове има своя функция, жанр, начин на изразяване, характеристика на участниците, очаквана ответна реакция.
5. СЪЗДАВАНЕ И ВЪЗПРИЕМАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ТЕКСТОВЕ С ОБЩИ ПРЕДМЕТ И ТЕМА
Въпреки че се различават по почти всички свои параметри, четирите текста, които разгледахме, имат и още една обща черта – свързани са един с друг. Нещо повече – пораждат се един от друг. Без доклада на медицинските специалисти нямаше да се появи заповедта на административните власти. Без тази заповед нямаше да се появи репортажът в медиите. Без репортажа в медиите нямаше да започне разговорът между съучениците. На практика това означава, че съставянето на едно изказване или текст започва с възприемането на предишно изказване или текст със същите предмет и тема. Това е общ закон на езиковото общуване. Помним от изученото в 10. клас, че възприемането на един текст преминава през изпълнението на някои задължителни стъпки, които наричаме основни читателски операции.
Те са:
► Първоначално запознаване с текста и определяне на основната тема.
► Разделяне на текста на смислови части и определяне на микротемите и ключовите думи за всяка от тях.
► Определяне на връзките между информацията в отделните смислови части и възстановяване на основната тема.
В процеса на възприемането се определят също и комуникативната цел, която текстът реализира, основните идеи, които предлага, информацията, която съдържа, начинът, по който е построен текстът. Изключително важен момент при възприемането е оценката, която слушателят (читателят) дава на предложените идеи, както и осъзнаването на тяхната приложимост в реалния живот. Критичната оценка на възприемания текст включва в себе си и откриване на възможни грешки, допуснати в него – неправилно построена теза, неубедителна аргументация, неприемливи идеи и тълкувания. Тези грешки силно затрудняват правилното протичане на общуването и затова трябва да се отстраняват независимо дали става дума за свой, или за чужд текст.
След като предходният текст с интересуващите ни предмет и тема е възприет по описания начин, т.е. задълбочено и от всички страни, обикновено се поражда нуждата от съставянето на свое изказване или текст, третиращи същите предмет и тема. Съставянето му трябва да следва всички изисквания, описани в предишния абзац.