Функционално – стойностен анализ

Под функционален анализ се разбира определянето (описанието) на функциите на техническия обект (СЕ или детайл). Свежда се до определяне на главната функция и функциите на повърхнините. ГФ се описва от глагол и същ. име и определя същността (предназначението) на ТО. 

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. В лабораторен център се валидира модел за корозионна устойчивост на сплави. Протоколът определя параметри като потенциал, рН и скорост на реакция. Първо се калибрират уредите по контролна процедура, после се нормализират измерванията спрямо температурен интервал. Следователно, при повишен фонов шум на сигнала се отчита систематична грешка в оценката. В заключение се формулира дефиниция на работния потенциал като средна стойност за даден диапазон. 1. Кое изречение изпълнява функция на дефиниция в текста? А) Протоколът определя параметри като потенциал, рН и скорост на реакция. Б) Следователно, при повишен фонов шум се отчита систематична грешка. В) В заключение се формулира дефиниция на работния

Кратка справка на една страница, в която едно понятие от проектирането е обяснено и веднага показано в действие върху конкретен битов уред. Материалът започва с определение за функционална структура и с пояснение какви функции може да включва тя – основни или от по-ниско ниво, тоест функции на основните функции или на техните подфункции. Отбелязано е и че структурата може да съдържа инженерни ефекти, реализиращи съответната функция, както и че съществуват различни видове функционални структури. Оттам се минава към първия вид – структурата на съществените основни функции, представена с определение. Средището е самият пример. Избран е познат домакински уред и за него са изведени деветте му основни функции, всяка номерирана и назована. Изборът на обект е сполучлив: уредът е достатъчно прост, за да се обхване наведнъж, и същевременно съдържа няколко различни вида потоци – електрически, топлинен и този на водата и парата, – което позволява да се види как функциите се редуват и как се свързват помежду си. Именно този пример е стойността на материала. Определението за функционална структура се среща в много източници, но разписан списък с основни функции на конкретен обект се намира по-трудно, а точно той показва до какво равнище на подробност се стига при такъв анализ. Накрая е представен и вторият вид структура – тази с подфункциите, с уточнението как се получават те. Обемът е сведен до необходимото: определения и списък, без разсъждения и без схеми. Студентът получава образец, по който да изведе основните функции на собствения си обект при курсова задача. Преподавателят – готов пример за въвеждане на темата, годен за изписване на дъската.

Себестойност е паричен израз на съвкупността от производствените приходи и разходи направени за производителността и реализацията на единица продукция. Съществува връзка между себестойността и стойността разглеждани като две базови икономически категории. Връзката се изразява в кол. и кач. аспект. Стойността изразява, се определя средно от обществения труд за производителността на продукцията или в нея се включва разходи за заплати и печалбата. Себестойността се явява част от стойността и тя включва пренесени стойности, а от добавените само разход за труд (без печалбата). В това се изразява и количествената разлика между двете.

Реферат по бизнес икономика, разработен като отговор на конспектен въпрос – пет страници, в които темата е изчерпана от определението до практическото изчисляване на потребността от персонал. Не остава подвъпрос, който да се търси другаде. Изложението е изградено като верига: всяко следващо понятие произтича от предходното, без прескачания. Именно това го прави удобно за учене, а не само за преписване. Началото поставя човешките ресурси сред останалите ресурси на стопанската организация и обяснява как механизацията променя съотношението между жив и овеществен труд. Оттам следва определението за работна сила и три нейни характерни особености, изведени поотделно и после пренесени към равнището на организацията. Средището е разделението на труда. То е дефинирано като метод и е обосновано с три причини за нарастване на производителността. После е разгърнато в трите му форми в общественото производство, всяка с обяснение и с примери. Оттук нататък изложението се стеснява до самата организация, където разделението се проявява в още три форми. Функционалното е представено чрез пет категории персонал, всяка описана поотделно. Професионалното въвежда разграничението между професия и специалност и се разклонява в три подвида. Квалификационното дава определение за квалификация. Отделно внимание е отделено на границите на разделението – икономически, физиологически и социален аспект. Този раздел показва, че разделението не е самоцелно, и рядко присъства в кратките разработки по темата. Следват кооперирането на труда и съвместяването на професиите. Съвместяването е разгледано най-подробно: определение, примери, ползи и пет групи изисквания към него – икономически, социални, психофизиологични, квалификационни и правни. Финалната част е върху структурата на персонала, тенденциите в нейното изменение и определянето на потребността от работна сила. Тук са посочени и двата начина за изчисляване при производствените работници според начина на заплащане, както и признаците, по които се определя броят на специалистите. Езикът е специализиран, но ясен, а последователността позволява отделните раздели да се използват и поотделно. Студентът получава готов отговор на изпитен въпрос, който покрива темата изцяло и не изисква допълнителни източници. Разделите вършат работа и поединично – при по-кратък въпрос от конспекта. Преподавателят получава стегнато изложение, годно за раздаване към лекцията или за основа на семинарно занятие, а изброяванията по групи и категории могат да се използват направо като схема на дъската.

Точност без оценка, един абзац, никакви призиви – понякога жанрът се разпознава именно по онова, което липсва в текста. Този тест по български език тръгва от такова наблюдение и през него проверява знанията за жанровата система на три функционални стила. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Първите пет са обвързани с кратко описание на текст, публикуван от училищен екип по природни науки. Те изискват определяне на жанра му, на водещата комуникативна цел, откриване на компонента, който би бил задължителен за по-разгърнат научен жанр, но тук отсъства, разпознаване на характерния стилов белег и преценка какво трябва да се добави, за да премине текстът в друг, по-обемен жанр. Втората група задачи проверява системните знания. Изисква се подреждане на научните жанрове по нарастващ обем, определяне на белезите на лекцията, разпознаване на реда, съставен само от научни жанрове, и на жанра, който не принадлежи към публицистиката, разграничаване на научната статия от научното съобщение, посочване на най-обемния самостоятелен научен труд. Отделна група въпроси е посветена на официално-деловия стил: основният закон на държавата, двойката подзаконови актове, актът, който урежда обществено-правните отношения, типичен делови документ, ролята на бланката и точното определение за стандартна страница. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква описание на минималните компоненти на научна статия в логическата им последователност. Втората поставя задача за изготвяне на текстов шаблон на служебна бележка с всички необходими реквизити. Третата изисква съпоставителен абзац, в който трите стилови системи се сравняват чрез по един типичен жанр и неговата функция. Приложени са отговорите с кратки обяснения към всяка затворена задача и разгърнати примерни решения на трите практически задачи, включително готов образец на бланка и написан съпоставителен абзац. Учителят може да използва материала за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за обобщение на раздела, изцяло или на отделни блокове. За ученика тестът съчетава разпознаване на жанр по конкретен текст с практически умения за оформяне на документ и за писмена съпоставка. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.