Надеждата, победена от Ужаса: анализ на стихосбирката „Цветя на злото“ от Шарл Бодлер и на четвъртия „Сплин“, LXXVIII
Зареждане на оценките…
Единствената стихосбирка, на Шарл Бодлер „Цветя на злото“ е оказала огромно въздействие не само върху френската, но и върху европейската поезия през XIX век. Днес е прието да се смята, че чрез нея поетът се налага като истински предтеча на символизма, а в по-широк смисъл и на модернизма в европейската литература.
През 1845 г. във френската преса се появява известие за предстоящото публикуване на стихосбирка от Бодлер. Три години по-късно, към края на 1848 г. отново се появява подобно съобщение. Единствената стихосбирка на поета се появява почти дванадесет години след първото известие, през пролетта на 1857 г., когато той вече е на 36 години. Издател на книгата е приятелят на поета Пуле-Маласис, който фалира в началото на 60-те години и като Бодлер се спасява от кредитори в Белгия.
Книгата е посветена на приятеля на поета Теофил Готие, даровит поет, по същество постромантик, въвел във френската култура идеята за самоцелното изкуство (ларпурлартизъм) и автор на великолепно есе за Бодлер, написано около половин година след смъртта му. Посвещението е образец на печатарско изкуство с вертикалната си разпоредба и с употребата на различни шрифтове. Преобразувайки вертикалното разположение в хоризонтално и с неизбежна употреба на препинателни знаци, посвещението гласи: „На непогрешимия поет, на прекрасния чародеец на френската литература, на моя скъп учител и приятел ТЕОФИЛ ГОТИЕ – с чувство на най-дълбоко преклонение посвещавам тези „болезнени цветя“ Ш. Б.“
В есето си за Бодлер, превърнало се отдавна също в класически текст, Т. Готие отбелязва: „Цветя на злото“ беше от ония щастливи заглавия, които е по-трудно да ти хрумнат, отколкото се смята. То резюмираше в кратка и поетична форма основната идея на книгата и посочваше тенденциите й. И макар да беше очевидно, че по замисъл и изпълнение тя се отнася към романтическата школа, не бихме могли да прокараме видима нишка между Бодлер и който и да било майстор от тази школа.“
Необходима е малка уговорка относно заглавието на книгата. В оригиналното Бодлерово заглавие съществителното цветя е членувано – „Les fleurs du mal“. У нас още преди столетие, когато близкият до кръга на родните символисти Георги Михайлов превежда около една трета от стихосбирката, се налага заглавието „Цветя на злото“, тъй като два следпоставени члена утежняват българското звучене Колкото и дребен да е този нюанс, той е знаков: членуваното съществително „цветя“ у Бодлер предполага изчерпателност, а нечленуваното в българските преводи – изборност, макар и недиференцирана.
Първото издание на книгата е съдържало точно сто стихотворения, разпределени в няколко цикъла. Може да се гадае дали това не е било знак на преклонение пред Данте, твърде популярен през романтическата епоха, поклон пред когото прави и Балзак чрез заглавието „Човешка комедия“.
За популярността на стихосбирката е допринесъл и скандалът около нея. Симптоматично е, че първите ярки творби на европейския модернизъм – „Мадам Бовари“ на Флобер и „Цветя на злото“ на Бодлер, са били обект на съдебно преследване и процеси през 1857г. заради оскърбление на обществения морал. Книгата излиза от печат на 25 юни, а само след десет дена статия на журналиста Бурден във в. „Фигаро“ („Тази книга – пише Бурден – е отворено свърталище за всички безумия на духа...“), става причина прокуратурата да се самосезира и да предприеме процес срещу автора и издателя. Под ударите на закона попадат шест стихотворения, като на Бодлер е наложена глоба от триста франка. Тези шест стихотворения са били забранени за публикуване чак до окончателната отмяна на присъдата през 1949 г., почти столетие след първата публикация.
През 1861 г. Бодлер подготвя ново издание на стихосбирката, в което на мястото на осъдените творби са включени нови тридесет и пет. Така общият брой на стихотворенията в книгата нараства на 129. Той възнамерявал да я придружи и с предговор, липсата на какъвто станала причина за осъждането му. Съхранил се е само „Проект за предговор“, в който най-съществено е твърдението, че книгата му е сборник с „чиста поезия“.
По време на гостуването си в Белгия Бодлер успял да публикува цикъла „Отломките“. Така в споменатото второ издание на стихосбирката той включил циклите „Отломките“ и „Нови цветя на злото“. В нея въвежда и едно стихотворно въведение „Към читателя“, състоящо се от десет четиристишия. Творбите са разпределени в седем цикъла, най-обемисти от които са първите два – „Сплин и Идеал“ и „Призрак“, а по-малките цикли са „Виното“, „Цветя на злото“, „Бунт“, „Смъртта“, както и по-късно включените „Отломките“ и „Нови цветя на злото“. В най-пълния засега и най-сполучлив превод на Кирил Кадийски на „Цветя на злото“ (НК, 1984) са поместени 147 от 160-те стихотворения на Бодлер, докато преводите на Г. Михайлов от 1919 г. са само 53, т.е. около една трета от лириката на великия поет. На младите читатели, които се интересуват от проблематиката на модернизма и френския символизъм, на Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме и др., препоръчвам да посетят Столична или Народна библиотека.
Стихотворението „Сплин“ е част от втория, най-голям цикъл от „Цветя на злото“ (употребявам утвърденото у нас наименование на сборника) „Призрак“, съдържащ 51 творби. Поетът е включил четири стихотворения с название „Сплин“, оформящи своеобразен миницикъл, ограден от две не по-малко значителни творби – „Разбитата камбана“ и „Натрапливост“.
Бодлер, който е преводач и популяризатор на творчеството на американския си колега Едгар По, въвежда във Френския езиков и културен ареал английското понятие сплин, което дотогава е познато на малцина французи. Бодлеровият сплин е различен от „мировата скръб“ на романтиците. Поетът не е оставил свидетелство по този въпрос, но самият факт, че е въвел ново понятие, е знаменателен. В английските речници от онази епоха, пък и до наши дни, с тази дума се обозначава анатомическия орган далак, както и значението „лошо настроение“, претълкувано като „потиснатост, раздразнителност, та дори каприз“. „В българските речници на чуждите думи е посочено, че в английски думата иде от старогръцки, където означава „далак“ , а въпросната „досада, мъка, тъжно настроение“ се обясняват със заболяване на далака.
Чрез своята тетралогия „Сплин“ Шарл Бодлер придава на понятието нов и по-дълбок метафизически смисъл. Това личи още в наименованието на първия цикъл от стихосбирката „Сплин и Идеал“. Интересуващото ни стихотворение е четвъртото от наименованите „Сплин“ и 78-то според обозначената от поета с латински цифри номерация на творбите.
Би могло да се спори кое от четирите „Сплин“ е най-сполучливо в безспорно великолепните преводи на Кирил Кадийски, а в крайна сметка това най-вероятно би било и въпрос на личен вкус. Препоръчително би било да се направи дори паралелен анализ на четирите творби. Нека се задоволим да отбележим, че Бодлер постепенно сгъстява атмосферата на досада и мрачно настроение. В първия „Сплин“, издържано в сонетна форма, второто четиристишие изненадва дори с нехарактерни за поета шеговити нотки, разведряващи навяващия скръбно настроение мразовит есенен ден:
А моят котарак ту скача, ту присяда,
не си намира място - въшлив, измършавял;
духът на стар поет, изгонен и от ада,
в олука жално плаче и броди посинял.
Третият „Сплин“ пък е разширена алегория на специфичното настроение, обозначавано от понятието сплин. Алегорията е постановена още в първия стих: „Аз съм царят в страната на вечния дъжд.“ В шаржирания образ на този „владетел“ разпознаваем е автопортрет на лирическия персонаж, („млад - а вече старик“). Той е поразен от сплин и болестта му е неизлечима, защото „в този труп, в който няма от кръв и следа, а пълзи – както в Лета – зелена вода.“
Четвъртият „Сплин“ е своеобразно тематично обобщение на минипоредицата. Стихотворението е състои от пет римувани четиристишия. За разлика от второто и третото обаче, където римата е съседна (аабб), в четвъртото тя следва схемата абаб, вгвг и т. и. Онова, което е впечатляващо обаче в тази творба, е мощната смислово-емоционална градация, фиксирана в първите три строфи в рамките на. огромна изреченска структура, чието разрешение следва в четвъртата строфа без прекъсване на изречението, а само чрез пауза, маркирана посредством тире. Градацията е подчертана във всяка от трите строфи чрез обстоятелственото наречие щом, положено в началото на всяко първостишие. Характерно за Бодлеровия символизъм е притеглянето на редица реални (предмети, лица, животни, но и абстрактни понятия) към надредно значение, превръщащо го в символи. Към универсалните символи спадат красотата, смъртта, виното, сплинът. Интересен индивидуален символ е например котката. В „Цветя на злото“ има две стихотворения „Котката“ и едно: „Котките“, в което домашното животно е изведено до универсален символ.
В разглежданото стихотворение сплинът има две съставки – Надежда и Ужас, чието значение е подчертано чрез главна буква. Те са антитетична двойка: отстъпи ли Надеждата, настъпва Ужасът. Още във втората строфа Надеждата е оприличена на „подплашен прилеп“, който „блъска си главата о гнилия таван“. Но в четвъртата строфа предстоящият Ужас е оповестен чрез воя на безмълвните до този момент камбани. Интересно е, че Бодлер преосмисля традиционния църковно-религиозен символ камбана, който обикновено се свързва с омиротворение, благоговение, докато при него те са „духове бездомни, които – изтерзани от стонове и спазми – не знаят миг покой.“ В заключителната строфа настъпва относителен покой, но това е покоят на отчаянието и безнадеждността:
И шествие безкрайно без плач и без литаври
в душата ми се ниже; Надеждата ми пак
ридае победена и Ужасът се гаври –
над моя клюмнал череп забучил черен флаг.
В „Цветя на злото“ има разбира се редица творби, заредени с много по-мощно символично послание като „Съответствия“, „Албатросът“, „Извисяване“ , „Продажната муза“, „Химн на красотата“ и неслучайно поетът ги е поставил в началото на първия цикъл. Всъщност почти всички стихотворения от тази забележителна книга са творения на гениален поет, оказал огромно въздействие върху европейската и световната лирика.
Свързани материали
Книгата, съдена за накърняване на морала: „Цветята на злото“ от Шарл Бодлер, разбор на циклите, темите и процеса
Представяне на стихосбирката, с която Бодлер остава в историята на модерната литература, и на скандала, който я съпътства още от първите ѝ дни. Началото дава фактите за книгата: колко стихотворения събира тя, как поетът се стреми да ги подчини на един цялостен замисъл и в кои шест цикъла са подредени творбите. Същинската част тръгва от заглавията на циклите и показва, че те назовават и основните проблеми на човека в модерната епоха: как романтическата представа за мировата скръб прераства в чувство за пълна обреченост, откъде идва то в живота на големия град, какъв изход търси човекът и защо този изход се оказва път към порока. Оттам разборът проследява веригата до бунта и богоборството и до финала, който обезсмисля всяко усилие да се постигне смисъл. Отделен раздел е посветен на съдебното дело: датата на излизането на книгата, обвинението за накърняване на обществения морал, прокурорът, съдил и Флобер, разгромяващата рецензия във вестник „Фигаро“, присъдата и забраната за шест от стихотворенията, както и томчето, отпечатано по-късно в Белгия. Накрая текстът въвежда конкретното стихотворение, върху което продължава работата, и посочва мястото му в оригиналното издание и в цикъла „Сплин“. Полезно е за въведение към творчеството на Бодлер, за отговор на въпрос за композицията и темите на стихосбирката и за съчинение върху човека в модерния град.
Поетиката на безнадеждността и раждането на модернистичното съзнание в сборника „Цветя на злото“. Анализ на стихотворението „Сплин IV“ от Шарл Бодлер (четвъртото стихотворение от цикъла „Сплин и идеал“ в сборника „Цветя на злото“ с въпроси и отговори
Стихотворението е разгледано в контекста на целия сборник. Началото представя Шарл Бодлер, живял от 1821 до 1867 г., смятан за родоначалник на модернизма в поезията. Следват творческа история и значение на книгата, а после работа с текста. Въпросите за автора разглеждат другите му творчески занимания извън поезията и начина, по който цялостното му присъствие променя представата за човек на словото, а рубриката за любознателните предлага проучване на влиянието му върху Артюр Рембо. Въпросите към творбата са конкретни: кое е основното настроение и как е постигнато, коя цветова гама преобладава, какви чувства вълнуват лирическия субект, къде и кога е разположен той и кои са знаците на страданието и смъртта. Поставянето на едно стихотворение в рамката на целия сборник е удачно, защото обяснява защо то носи точно това заглавие и как се свързва с останалите творби в цикъла. Отговорите са разгърнати и се опират на конкретни стихове. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.
Между сплина и погребаната надежда - мрачният свят на модерния човек в „Сплин“ от Шарл Бодлер. Подробен анализ с въпроси и отговори
Стихотворението е поставено сред целия модернистичен обрат. Началото представя Шарл Бодлер като прокълнатия поет и основоположник на модернизма, роден в Париж в семейството на служител в Сената. Следва раздел за символизма като първо голямо направление на литературния модернизъм, а после части за самия сборник и за конкретната творба. Въпросите и отговорите изясняват кои черти на лириката се откриват в стихотворението, какво е първото впечатление от него, кое е определящото чувство и състояние на лирическия герой и как се тълкува финалът. Следват питания за главните идеи на символизма, за намерението на поета да извлече определено внушение, за смисъла на неговия отказ и за думите на Теофил Готие. Двадесет и четири въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Привличането на мнението на Теофил Готие показва как се работи с литературнокритически източник, а въпросът за първото впечатление оставя място и за несъгласие. Отговорите са разгърнати и се опират на конкретни стихове. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.
Между идеала и черния флаг на Мъката - меланхолията и обречеността в „Сплин“ от Шарл Бодлер. Подробен анализ с въпроси и отговори
Стихотворението е разгледано по всички елементи на литературния анализ. Началото представя Шарл Бодлер, живял от 1821 до 1867 г., смятан за предвестник и един от най-важните представители на модерната поезия. Следват раздели за произведението, за жанра, за героите, за композицията и за темите, а отделна част свързва литературата с историята. Въпросите и задачите изясняват жизнения и творческия път на поета, творческата история на творбата и обяснението, което изследователите дават за употребата на самата дума в заглавието. Разгледани са жанровите особености, откроеният герой и начинът, по който той е въведен, както и останалите герои. Деветнадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което го прави удобен за подготовка за час и за писмен текст върху модерната лирика. Въпросът за обяснението на самата дума в заглавието е сред най-интересните, защото показва, че поетът избира чужда дума нарочно. Отговорите се опират на конкретни стихове и не преразказват творбата. Обемът позволява подготовка и за най-подробния изпитен въпрос върху творбата. Задачите дават материал и за самостоятелна писмена работа, а не само за проверка на прочетеното.
Затворът на меланхолията: „Сплин“ от Шарл Бодлер. Анализ на жанра, героите, композицията и темите
Стихотворението „Сплин“ трудно се разбира само от прочита на петте му строфи: зад него стоят цяла стихосбирка, цяла епоха и една дума с неочаквана история. Анализът тръгва именно оттам, като проследява мястото на творбата в „Цветя на злото“ и в раздела „Сплин и идеал“, а след това се спира на самото понятие сплин: откъде идва то, какво означава буквално и защо Бодлер го въвежда във френския език точно в този смисъл. Тази част стига до древногръцката представа за телесните течности и характера, а също и до един личен, биографичен пласт, който обяснява защо поетът избира дума от чужд език, за да назове състоянието си. Оттук нататък разработката е подредена по ясни раздели. Жанровата характеристика поставя творбата сред лирическите стихотворения, но добавя и уточненията, които някои изследователи предлагат, както и следите от друг древен жанр, доловими в текста. Отделно внимание е отделено на музикалното звучене като белег на символистичната поезия. Разделът за героите разглежда фигурата на лирическия говорител и особения момент, в който гласът му се появява, както и двойния ефект от това забавяне; към образната система са причислени и картините на природата, и символите на затвореното пространство. Композицията е проследена строфа по строфа с оглед на нарастващото напрежение и на връзката между външния свят и вътрешното състояние, като е обяснено и как тук работи Бодлеровата теория за съответствията. Темите са изведени в отделен раздел: тъгата и безсилието пред действителността, а след тях и темата за смъртта, чието разгръщане е съпоставено с романтическото ѝ разбиране. Финалната част поставя творбата в историческия контекст на Франция от XIX век и разказва за политическото поведение на самия Бодлер по време на революцията от 1848 г. Разработката е подходяща за подготовка за час, за писмени работи и за преговор преди изпит, а също и за ученици, които искат да разберат защо „Сплин“ е ключов текст за модерната европейска поезия.
Цветя, израснали върху почвата на греха: анализ на творческия път на Шарл Бодлер и на сборника „Цветя на злото“, теорията на съответствията, сплинът и красотата, родена от страданието
Портретът на поета, с когото започва модерната европейска литература, е изграден в две посоки: човекът и книгата. Първата част проследява биографията на Шарл Бодлер от раждането му в Париж през 1821 г. през ученическото бунтарство и трудните отношения в семейството до бохемските години на бедност, болест и непрекъсната вътрешна борба. Показано е как ранните впечатления, сред които потушеното въстание на тъкачите в Лион, превръщат страданието в постоянна тема на неговата поезия. Втората посока е естетическата. Изложението обяснява защо Бодлер вижда човека като двойствено същество, разкъсвано между възвишеното и греховното, и как от това противоречие се ражда изкуството. Отделено е място на теорията на съответствията: скритата връзка между сетивния и духовния свят, заради която звуците, цветовете и формите са знаци на невидимото, а словото трябва не да назовава, а да внушава. Тук е и обяснението защо тази идея се приема за основа на символизма. Същинската част е посветена на „Цветя на злото“. Разгледани са замисълът, скрит в самото заглавие, шестте цикъла на първото издание от 1857 г., скандалът около осъдените стихотворения и промените във второто издание от 1860 г. с новия цикъл „Парижки картини“. Поотделно са коментирани прологът „Към читателя“ с образа на Скуката, понятието сплин като състояние на безпричинна меланхолия и „Албатрос“ като метафора за поета, който принадлежи на два свята, но не намира покой в нито един от тях. Финалът очертава мястото на Бодлер като основоположник на модерната чувствителност и влиянието му върху символистите, експресионистите и сюрреалистите. Разработката е подходяща за подготовка по темата за модернизма в европейската литература, за отговор на изпитване върху Бодлер и като опора при писане на анализ или есе върху „Цветя на злото“.