Градчето Вериер, откъдето тръгва всичко: първа глава от романа „Червено и черно“ на Стендал в пълен текст

Париж, 1819 година, тиха улица, по която колите почти не се качват, и една стара къща, чиито стени миришат на затвор. Оттук започва романът на Оноре дьо Балзак, а тази публикация предлага точно неговото начало. Първата част включва посвещението към Жофроа Сент-Илер и първата глава, озаглавена „Пансион“. В нея се представя госпожа Воке, по баща Конфлан, която от четиридесет години държи в Париж семеен пансион между Латинския квартал и предградието Сен Марсел, както и негласните правила, по които този дом приема наемателите си. Веднага след това идва прочутото обръщение на автора към читателя: защо употребява думата „драма“, ще бъде ли повестта разбрана извън Париж, какво прави с човешките страдания колесницата на цивилизацията и защо читателят, отпуснат в мекото кресло, вероятно ще обвини автора в преувеличение. Тук стои и настояването, че разказаното не е нито измислица, нито роман. Финалната част от откъса е описанието на улицата и на квартала, изградено така, че тъмните багри и мрачните сравнения да подготвят читателя за самия разказ. Текстът е удобен за първо запознаване с романа, за работа върху началото и върху авторовото обръщение към читателя, за анализ на описанието на средата и за точно цитиране при характеристика на пансиона на госпожа Воке.

Класическият роман на Ги дьо Мопасан „Бел Ами“ е събран тук в български превод и в пълния си вид, разделен на части и номерирани глави така, както е замислен от автора. Началото въвежда героя в един съвсем обикновен ден: бивш подофицер с внушителна външност и почти празен джоб пресмята дали да обядва, или да вечеря, и се движи из вечерния Париж с походка, останала му от казармата. Още на първата страница погледът, с който оглежда посетителите в ресторанта, е сравнен с погледа на хищна птица, избираща жертвата си, и тази подробност задава посоката на цялата книга. Оттам действието бързо очертава средата, в която ще се разиграе всичко: срещата със стар другар от полка, вратата към парижката журналистика, която тя отваря, първата вечеря в дом, където се решават кариери, и жените, чиито портрети Мопасан рисува с по няколко изречения. По-нататък текстът проследява пътя на героя нагоре през редакциите и салоните на столицата. Форматът е удобен за ученици, които трябва да прочетат творбата в оригиналния ѝ обем, а не в преразказ: текстът е непрекъснат, с ясно обозначени части и глави, което позволява бързо намиране на епизод, търсене на цитат и подготовка на анализ, характеристика на герой или съчинение. Подходящ е за четене по програмата по световна литература, за подготовка за час и за изпитване, както и за самостоятелна работа върху образа на Жорж Дюроа и върху картината на френското общество, която романът изгражда.

Един роман, в който истинският главен герой не е човек, а катедрала. Тук е събран пълният текст на „Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго на български език, предшестван от обширен литературен увод. Уводната студия започва с мястото на Юго в световната култура и с юбилейната година, в която светът отбелязва стогодишнината от смъртта му. Проследени са многостранността на писателя, поет, романист, драматург и публицист едновременно, както и бурната епоха на Франция през XIX век с нейните революции и въстания, оставили следа в мисленето му. Уводът не спестява и споровете около романа: срещу упрека, че героите са по-скоро типове, отколкото живи характери, е поставено наблюдението, че силата на книгата е в грандиозните картини, в тълпите пред катедралата и преди всичко в самия Париж от петнадесети век, обрисуван с изумителна точност. Следва пълният текст на романа. Действието се развива в Париж през 1482 година, около катедралата и Двореца на Чудесата, а съдбите на няколко души се преплитат необратимо: циганката Есмералда с козичката Джали, звънарят Квазимодо, архидяконът Клод Фроло, капитан Феб и поетът Гренгоар. Около тях се движат кралят Луи XI, съдиите, стражата, просяците и скитниците, а повествованието постоянно се разширява с прочутите отклонения на Юго за архитектурата, книгопечатането, правосъдието и историята на града. Творбата поставя въпроси, които остават открити до последната страница: може ли грозното да бъде по-човечно от красивото, къде свършва любовта и започва обсебването, кой в действителност е чудовището в тази история. Изданието е подходящо за четене по учебната програма, за подготовка на съчинение, анализ или читателски дневник, както и за всеки, който предпочита да прочете класиката в цялост, а не в преразказ.

Пълният текст на пътеписа „До Чикаго и назад“, с който Алеко Константинов въвежда българския читател в един непознат за него свят. Разказът започва не от София, а от Париж, и още в първите редове авторът обяснява защо избира да прескочи началото на пътуването си. Оттам бележките вървят по маршрута. Първо са влаковете през Европа с наблюденията върху чиновниците и спътниците, после е Хавър с пристанищната глъч и с емигрантите, които чакат на кораба, след това е океанът. Голяма част от първата част е посветена на живота на борда: разписанието на деня, менюто, библиотеката, разговорите на масата, характерите на пътниците от различни народности и на онези, които тръгват към Америка просто защото там се печелело лесно. Кулминацията на този етап е влизането в нюйоркското пристанище, описано с открито изумление: движението на корабите, мащабът на града, разликата от всичко видяно в Европа. Следват първите сблъсъци с американския бит, в които обърканите европейци се учат наново на най-простите неща. Тонът е това, което държи текста: жив, ироничен, разговорен, с постоянни обръщения към читателя и с готовността авторът да се пошегува първо със себе си. Наблюденията върху чуждото рядко остават само описание, а се превръщат в скрито сравнение с родното. Оттук пътят продължава натам, накъдето сочи заглавието, а самите впечатления от отвъдокеанското пътуване остават за четене в текста. Пътеписът е ценен точно с тази двойна оптика: човекът, който гледа новото със смесица от възторг и подозрение, и същевременно постоянно мери видяното с мярката на собствената си страна. Текстът е подходящ за четене по учебната програма, за подготовка на съчинение и на отговор върху пътеписа като жанр, за характеристика на разказвача и за теми върху сблъсъка между европейското и американското.

Книга, която самият Виктор Юго определя като необходима дотогава, докато на земята съществуват мрак и нищета. Тук тя е дадена с текста си, разгърнат в части и глави със собствени заглавия, а изданието се открива с краткия авторов предговор от 1862 година, в който писателят формулира трите проблема на своя век. Първата част носи името „Фантин“ и започва с обстоен портрет на епископа на Дин, господин Мириел: неизвестното му минало, скромният му бит, срещата му с императора и начинът, по който разбира службата си. Оттам повествованието стига до вечерта, в която на вратата му потропва странник с жълт паспорт, представящ се като Жан Валжан, и до онова, което тази среща променя у двамата. Текстът върви на къси глави със заглавия, което го прави удобен за четене на части и за връщане към определен епизод. Диалозите са запазени изцяло, а българският превод е четивен и подходящ за самостоятелно четене. Романът поставя въпросите, заради които се чете и до днес: за вината и изкуплението, за милосърдието и закона, за бедността и човешкото достойнство, за това дали един човек може да започне живота си отначало. Отговорите обаче остават в самия текст. Изданието върши работа за читателски дневник, за подготовка за час по литература, за цитиране при характеристика на герой и за проследяване на сюжетните линии по глави. Може да се използва и за преговор преди изпитване, когато е нужно бързо да се намери конкретен епизод.

Една провинциална лекарска съпруга чете романи и постепенно започва да иска животът ѝ да прилича на тях. От това несъответствие Гюстав Флобер изгражда книга, заради която го изправят пред съда. Разработката е обширен анализ на „Мадам Бовари“ и започва с историята на създаването на романа: съветът на Луи Буйе, действителният случай с Делфин Дьоламар, работата в Кроасе, публикуването в „Рьовю дьо Пари“ и процесът за оскърбление на обществения морал. Следва разглеждане на композицията и на мястото на творбата сред романите на епохата, със съпоставки със Стендал и Балзак, с внимание към подзаглавието „Провинциални нрави“ и към отношението на Флобер към стила. Същинската част проследява героите един по един: Шарл Бовари като въплъщение на посредствеността, портретът на Ема през реалистичния детайл, манастирското ѝ възпитание и четивата, които оформят представите ѝ за любовта, балът във Вобиесар, преместването в Йонвил, аптекарят Оме като образ на самодоволния буржоа, двете любовни истории с Родолф Буланже и с Леон Дюпюи и постепенното затягане на примката от дългове чрез търговеца Льорьо. Самостоятелни акценти са поставени върху любовното обяснение на фона на селскостопанския събор, върху вечерта в руанската опера, върху фигурата на слепия клетник по пътя и върху епилога на романа. Анализът работи с обилни цитати от текста в превода на Константин Константинов. Финалната част обяснява понятието боваризъм, въведено от Жюл дьо Голтие, и го разглежда в психологически, исторически и социологически план, заедно с прочутите изказвания на самия Флобер за неговата героиня. Разработката е подходяща за подготовка за час и за изпит по литература в 9. клас, за реферат и за писане на съчинение върху романа.