Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 81 резултата
Интерпретативно съчинение: „Земната любима – несъвършенството, което прави красотата истинска“ по стихотворението „Колко си хубава!“ от Христо Фотев - жена от плът и кръв
Добрият прочит прилича на добре подреден дом: влизаш и веднага знаеш къде си. Точно такова усещане оставя интерпретативното съчинение за земната любима, написано върху стихотворението на Хр...
Интерпретативно съчинение: „Хубава и истинска – красотата като път към истината“ (върху стихотворението „Колко си хубава!“ от Христо Фотев)
Може ли една и съща творба да започне с възторг и да завърши с прозрение, без читателят да усети прехода? Интерпретативното съчинение за красотата като път към истината търси отговора в любов...
Есе по граждански проблем: „Бездомни сред хората: отговорността на общността към самотните и страдащите“ (по елегията „Аз искам да те помня все така...“ на Димчо Дебелянов)
Гражданският проблем е най-трудният вид есе, защото лесно се изплъзва в призив. Повечето текстове по такава тема завършват с подканване всички да бъдем по-внимателни един към друг. Срещу подк...
Есе по морален проблем: „Бой се от Бога, почитай царя“ по „Борба“ от Христо Ботев – послушанието, властта и границите на съвестта
Есето по морален проблем „Бой се от Бога, почитай царя“ по стихотворението „Борба“ от Христо Ботев е готов за учебна употреба аргументативен текст, който поставя в центъра границите на пос...
Есе по граждански проблем: „Единството – свещен завет или удобна легенда“ – двата смисъла на една дума (по темата за хан Кубрат и снопа пръчки)
История, която всеки помни от началното училище, заедно с жеста, с който се разказва. Това есе я проверява — и стига до извод за самата природа на общността. Есе по граждански проблем върху тем...
Есе по морален проблем: „Ако театърът е храм, той би трябвало да има своите жреци“ – за кого е изкуството („Балкански синдром“, Станислав Стратиев)
Спор, който се води от векове и никога няма да приключи: за кого е изкуството. Това есе не избира страна — то показва къде и двете страни грешат. Есе по морален проблем върху комедията „Балкан...
Есе по морален проблем: „Европейци сме ний, ама все не сме дотам“ — за разстоянието между дрехата и човека (по „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов)
Какво стои зад познатите думи „Европейци сме ний, ама все не сме дотам“? Това есе по морален проблем тръгва от финалната реплика на Алеко Константинов и развива темата за разстоянието между ...
Есе по житейски проблем: „Кой е наистина млад?“ – младостта като посока към бъдещето, промяната и действието (по Втора част „В тъмни времена“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Кой е наистина млад?“ е силно структурирано есе по житейски проблем, което предлага на ученика не просто интересна позиция по темата, а ясен и лесно проследим модел за изграждане на убедите...
Есе по граждански проблем: „Свободата започва от прага на собствения дом“ – от личното достойнство до свободното общество (по Първа част „Хаджи Серафимовата внука“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Свободата започва от прага на собствения дом“ е есе по граждански проблем, което разглежда свободата не като абстрактно политическо понятие, а като всекидневно право на личен избор, труд, д...
Есе по граждански проблем: „Думата може да убие – силата и отговорността на публичното слово“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Израз, който всеки е чувал и почти никой не приема буквално. Това есе го приема — и след една сцена от разказа читателят вече не може да го чете като преувеличение. Есе по граждански проблем въ...
Есе по морален проблем: „Да говориш с Бога на свой език – за силата на родната дума“ – когато езикът остане единственото доказателство, че съществуваш („Железният светилник“, Димитър Талев)
Роман, в който хората воюват за думи. Не за земя, не за пари, не за власт. И есе, което обяснява защо точно тази война е най-сериозната в цялата книга — и защо не е приключила. Есе по морален пробл...
Есе по морален проблем: „Да продадеш душата си: За цената, която човек плаща, без да я забелязва“ – компромисът, съвестта и сметката накрая (по „Тютюн“ от Димитър Димов)
Искаш есе, което не просто повтаря очевидното за алчността и моралния упадък, а показва как една силна метафора може да държи цялата аргументация от първия до последния ред? „Да продадеш душа...