Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 553 резултата
Есе по граждански проблем: „Отровата, която ни харесва: за тютюна като символ на нашето време“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – зависимост, потребление, избор и цена на удоволствието
„Отровата, която ни харесва: за тютюна като символ на нашето време“ е есе по граждански проблем, което използва „Тютюн“ на Димитър Димов не просто като литературна основа, а като отправна то...
Есе по граждански проблем: „Тютюн“ представя като лош един свят, в който ние сега живеем – потреблението и човешкият избор: цигарата и екранът
Есе по граждански проблем върху „Тютюн“ на Димитър Димов, което задава провокативен въпрос: колко далеч от нас всъщност е светът на романа? Разработката тръгва от впечатлението, че произвед...
Есе по морален проблем: „Властта на парите е примамлива“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – Борис, Ирина и личният избор: гроздето и златният мираж
Есе по морален проблем върху „Тютюн“ на Димитър Димов, което поставя близък и неудобен въпрос: защо парите привличат дори хората, които твърдят, че не им придават голямо значение? Разработка...
Есе по житейски проблем: „Какво става, когато постигнеш мечтата си“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – Ирина, Борис и денят след успеха
Есе по житейски проблем върху „Тютюн“ на Димитър Димов, което започва там, където обикновено свършват историите за успеха: в мига след сбъдването на мечтата. Разработката предлага близък до ...
Есе по литературен проблем: „Еуфорията на освободения език“ – защо свободата не написа големия роман: много гласове, един ненаписан разказ
Есе по литературен проблем, което превръща един въпрос за българската литература след 1989 г. в увлекателен личен размисъл: какво се случва с писането, когато ограниченията отпаднат, а очаквани...
Есе по граждански проблем: „Свободата, която не се дава“ – творецът и властта през 1945–1989 г., цензурата и личният избор: виолата в мазето
Есе по граждански проблем за свободата на твореца в тоталитарното време, изградено около въпрос, който остава важен и днес: как властта влияе върху думите, които човек избира да изрече или да ...
Есе по морален проблем: „Да се пише стихотворение след Аушвиц е варварство“ – може ли изкуството да мълчи? Адорно, Вапцаров и виолата на Георг Хених
Есе по морален проблем, което започва с едно от най-трудните изречения за изкуството през ХХ век и го превръща в личен въпрос. Разработката върху мисълта на Теодор Адорно „Да се пише стихотво...
Задълбочен анализ на българското слово (1945–2000) – власт, социалистически реализъм, „размразяване“ и езикът след 1989 г.: словото сваля оковите
Как се променя литературният език, когато правилата за писане се определят от властта, а после отпаднат? Задълбоченият анализ на българското слово от 1945 до 2000 г. проследява този въпрос през ня...
Есе по граждански проблем: „Седим в кафенето и въздишаме за Швейцария...“ (по „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов) – гражданска воля, инициатива и отговорност
„Седим в кафенето и въздишаме за Швейцария…“ е есе по граждански проблем, което превръща една от най-ироничните реплики на Алеко Константинов в отправна точка за разговор за гражданската в...
Есе по граждански проблем: „Лудите, лудите – те да са живи!“ (по „Под игото“ от Иван Вазов) – свобода, гражданска смелост, различното мнение и обществена промяна
„Лудите, лудите – те да са живи!“ е есе по граждански проблем, което превръща една от най-разпознаваемите Вазови реплики в отправна точка за разговор за свободата, личната смелост и хората, к...
Есе по граждански проблем: „Моята съвест инак днеска ми говори“ (по „Левски“ от Иван Вазов) – съвест, гражданска отговорност, избор и смелост
„Моята съвест инак днеска ми говори“ е есе по граждански проблем, което предлага силен модел за работа върху тема, в която личният избор се среща с обществената отговорност. Разработката е п...
Есе по житейски проблем: „Човекът, който помни – паметта като форма на живот“ (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков) – спомен, загуба, изкуство и човешка следа
„Човекът, който помни – паметта като форма на живот“ е есе, което тръгва от една силна човешка идея и я превръща в въздействащ модел за писане върху загубата, спомена и следите, които оставям...