Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1275 резултата
Есе по граждански проблем: „Гласът от телефона“ – най-силният герой, който не излиза на сцената („Балкански синдром“, Станислав Стратиев)
Тема, до която в клас почти никой не се сеща да стигне. Затова и работата по нея се откроява веднага — още от заглавието, преди проверяващият да е прочел и ред. Есе по граждански проблем върху к...
Есе по морален проблем: „Смешното и тъжното в „родното“ – защо се смеем, докато нещо в нас се свива („Балкански синдром“, Станислав Стратиев)
Има един вид смях, който всеки българин познава: смееш се, а нещо в теб се свива. Това есе тръгва точно оттам — и обяснява откъде идва това усещане. Есе по морален проблем върху „Балкански синд...
Интерпретативно съчинение: „Животът и театърът в „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев“ – когато сцената и салонът си разменят местата
Театърът е единственото изкуство, което не може без другия. Оттук тръгва това съчинение — и стига много по-далеч от въпроса за театъра. Интерпретативно съчинение върху комедията „Балкански ...
Есе по граждански проблем: „Народно величие" – когато голямата дума прикрива малкото дело“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Заглавие на вестник, което е може би най-жестоката шега в българската литература. Това есе обяснява защо — и какво прави същата шега днес с всеки от нас. Есе по граждански проблем върху „Бай Г...
Есе по морален проблем: „Кьораво има ли – когато изгодата замести съвестта“ – три думи, които поставят диагноза на цяло общество („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Три думи, изречени от второстепенен герой, преди изобщо да е разбрал за какво става дума. Това есе твърди, че те са най-точната диагноза, поставяна някога на едно общество — и го доказва. Есе по...
Есе по граждански проблем: „Думата може да убие – силата и отговорността на публичното слово“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Израз, който всеки е чувал и почти никой не приема буквално. Това есе го приема — и след една сцена от разказа читателят вече не може да го чете като преувеличение. Есе по граждански проблем въ...
Интерпретативно съчинение: „Бунтът, който се плаща с живот – Катерина и Рафе Клинче срещу патриархалния свят“ („Железният светилник“, Димитър Талев)
Докато цяла Преспа се пробужда, двама души плащат за това, че са пожелали да принадлежат преди всичко на себе си. Тази линия в романа обикновено се подминава с две изречения. Тук тя е в центъра. ...
Интерпретативно съчинение: „Султана между дълга и любовта – трагедията на желязната майка“ („Железният светилник“, Димитър Талев)
Героиня, която не може да бъде обичана безрезервно и не може да бъде забравена. И съчинение, което не бърза да я осъди — а точно това се цени най-високо при оценяване. Интерпретативно съчинени...
Есе по морален проблем: „Да говориш с Бога на свой език – за силата на родната дума“ – когато езикът остане единственото доказателство, че съществуваш („Железният светилник“, Димитър Талев)
Роман, в който хората воюват за думи. Не за земя, не за пари, не за власт. И есе, което обяснява защо точно тази война е най-сериозната в цялата книга — и защо не е приключила. Есе по морален пробл...
Есе по морален проблем: „Светлината, която човек сам запалва“ – защо никой не идва да освети чуждата тъмнина („Железният светилник“, Димитър Талев)
Осем абзаца. Един цитат в началото, едно разграничение в края и между тях път, по който мисълта не се връща нито веднъж назад. По тази тема се пишат едни от най-предвидимите работи в класа — таз...
Есе по морален проблем: „Може ли човек да бъде свободен в света на традицията“ – трите форми на свободата зад тежките порти („Железният светилник“, Димитър Талев)
Въпрос, на който е много лесно да се отговори с „не“ и да се приключи за три абзаца. Именно затова по тази тема се пишат най-еднаквите работи в целия клас. Тук отговорът е друг. И не е нито „да“...
Есе по морален проблем: „Цената на честта – кога дългът се превръща в жестокост“ – огънят, който изгаря и този, който го е запалил („Железният светилник“, Димитър Талев)
Тема, при която повечето работи избират лесния път: осъждат героинята, обявяват я за жестока и приключват. Такова есе се пише за половин час и не убеждава никого. Тук е избран много по-трудният...