Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 262 резултата
Есе по морален проблем: „Чуждият човек – за тези, които не се побират в никой ред“ – когато общността приема дара, но не приема дарителя („Железният светилник“, Димитър Талев)
Повечето работи по този роман се пишат за Султана, за Лазар или за църковната борба. Тази е за човека, когото учебникът споменава в едно изречение — и когото хората забравят най-бързо. Есе по м...
Есе по морален проблем: „Цената на честта – кога дългът се превръща в жестокост“ – огънят, който изгаря и този, който го е запалил („Железният светилник“, Димитър Талев)
Тема, при която повечето работи избират лесния път: осъждат героинята, обявяват я за жестока и приключват. Такова есе се пише за половин час и не убеждава никого. Тук е избран много по-трудният...
Есе по граждански проблем: „Отровата, която ни харесва: за тютюна като символ на нашето време“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – зависимост, потребление, избор и цена на удоволствието
„Отровата, която ни харесва: за тютюна като символ на нашето време“ е есе по граждански проблем, което използва „Тютюн“ на Димитър Димов не просто като литературна основа, а като отправна то...
Есе по граждански проблем: „Има ли човекът право да бъде господар на света?“ (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков) – природа, власт, мярка и отговорност
Когато темата е голяма – човекът, природата, властта, правото да вземаме и границата на допустимото – най-лесно е есето да потъне в общи фрази. Тази разработка избягва точно този капан. „Има л...
Есе по житейски проблем: „Човекът, който помни – паметта като форма на живот“ (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков) – спомен, загуба, изкуство и човешка следа
„Човекът, който помни – паметта като форма на живот“ е есе, което тръгва от една силна човешка идея и я превръща в въздействащ модел за писане върху загубата, спомена и следите, които оставям...
Есе по житейски проблем: „Знаците, които не можем да разчетем“ (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков) – смисъл, неизвестност и човешко търсене
Не всяко силно есе започва с готов отговор. Понякога най-добрият текст тръгва от въпрос, който остава отворен – и точно такъв подход предлага разработката „Знаците, които не можем да разчете...
Есе по житейски проблем: „Понякога аз се оглеждам в огледалото“, или защо човек има нужда от други хора („Повест“, Атанас Далчев) – празното огледало на самотата
Есе по житейски проблем върху „Повест“ от Атанас Далчев, което превръща образа на огледалото в основа за размисъл за самотата, общуването и човешката идентичност. Разработката е подходяща з...
Есе по житейски проблем: „И ден и нощ, и ден и нощ“, или как времето минава, докато чакаме живота („Повест“, Атанас Далчев) – часовникът, който отмерва непреживения живот
Есе по житейски проблем върху „Повест“ от Атанас Далчев, което превръща образите на часовника и отминаващите дни в актуален размисъл за времето и отлагането. Разработката е подходяща за уче...
Есе по житейски проблем: „Отдавна всички книги са прочетени“, или може ли знанието да замени живота („Повест“, Атанас Далчев) – когато книгата от прозорец се превръща в стена
Есе по житейски проблем върху „Повест“ от Атанас Далчев, което поставя актуалния въпрос за отношението между знанието и непосредственото живеене. Разработката е подходяща за ученици, които...
Есе по житейски проблем: „Страдание и състрадание“ (по „Зимни вечери“ от Христо Смирненски) – изборът да не оставим чуждата болка невидима
Есе по житейски проблем на тема „Страдание и състрадание“ по „Зимни вечери“ от Христо Смирненски, разработено така, че да бъде пряко полезно за ученика при подготовка за писмена работа, уст...
Есе по житейски проблем: „Моите срещи със страданието“ (по „Зимни вечери“ от Христо Смирненски) – чуждата болка като изпитание за човечността
Есе по житейски проблем на тема „Моите срещи със страданието“ по „Зимни вечери“ от Христо Смирненски, изградено като лично и емоционално разсъждение за начина, по който срещата с чуждата и ...
Есе по граждански проблем: „Красотата, която става на кал“ по „Зимни вечери“ от Христо Смирненски – когато средата изпитва човека
Есето „Красотата, която става на кал“ по „Зимни вечери“ от Христо Смирненски е изградено като въздействащо гражданско разсъждение върху връзката между човека и средата, в която живее. Мате...