Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 471 резултата
Есе по житейски проблем: „Тишината на шейната – защо тази творба разказва повече, като говори по-малко“ (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков) – мълчание, съзерцание, памет и сила на неизреченото
„Тишината на шейната – защо тази творба разказва повече, като говори по-малко“ е есе по житейски проблем върху „Нежната спирала“ от Йордан Радичков, което превръща мълчанието, липсата на с...
Есе по граждански проблем: „Малката страна и голямата империя: за достойнството на слабия“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – власт, зависимост, избор и достойнство
„Малката страна и голямата империя: за достойнството на слабия“ е есе по граждански проблем, което използва „Тютюн“ на Димитър Димов като отправна точка към тема, далеч по-широка от конкрет...
Есе по морален проблем: „Може ли човек да остане чист в един нечист свят“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – съвест, компромис, вина и нравствен избор
„Може ли човек да остане чист в един нечист свят“ е есе по морален проблем, което поставя труден въпрос без лесен и удобен отговор. Вместо да раздава присъди на героите от „Тютюн“, разработк...
Есе по морален проблем: „Децата плащат сметките на бащите“ (по разказа „Индже“ на Йордан Йовков) – наследената рана в очите на детето
Една кратка тема може да отвори труден въпрос за отговорността на възрастните към децата. Есето по морален проблем „Децата плащат сметките на бащите“ използва разказа „Индже“ на Йордан Йо...
Есе по морален проблем: „Прошката като последна победа на човека“ (по разказа „Индже“ на Йордан Йовков) – светлина сред кръв и пепел
Прошката лесно се назовава, но трудно се обяснява убедително. Това есе по морален проблем върху „Индже“ от Йордан Йовков предлага завършен пример как една нравствена тема може да бъде разви...
Есе по морален проблем: „Силата, която руши, и силата, която пази“ (по разказа „Индже“ на Йордан Йовков) – накъде тече реката на силата
Как се изгражда есе върху една позната литературна фигура, без текстът да се превърне в преразказ? Разработката „Силата, която руши, и силата, която пази“ показва един възможен подход към раз...
Есе по граждански проблем: „Домът, който не топли“ (по „Зимни вечери“ на Христо Смирненски) – студът зад затворените прозорци
Какво остава от представата за дом, когато зад затворената врата липсва очакваната топлина? Есето по граждански проблем „Домът, който не топли“ използва „Зимни вечери“ на Христо Смирненск...
Съпоставителен анализ на образа на града в „Братчетата на Гаврош“ и „Зимни вечери“ от Христо Смирненски – градът, който гори, и градът, който гаси
Съпоставителният анализ предлага ясен и последователен модел за работа върху образа на града в „Братчетата на Гаврош“ и „Зимни вечери“ от Христо Смирненски. Разработката е подходяща за уч...
Есе по морален проблем: „Домът, който изстина – за трагедията на един род“ – когато угасне огнището („Гераците“, Елин Пелин)
Тема, по която е много лесно да се изпадне в оплакване: едно време хората се обичали, сега всеки гледа своето. Такива работи се пишат бързо и се забравят още по-бързо. Това есе не оплаква. То изс...
Есе по морален проблем: „Образът на майката като символ на прошката и утехата“ – силата, която мълчи („Да се завърнеш в бащината къща“, Димчо Дебелянов)
Образ, който присъства в няколко стиха и остава завинаги. И есе, което обяснява как е постигнато това. Есе по морален проблем за образа на майката, стъпило на елегията „Да се завърнеш в бащина...
Есе по морален проблем: „Домът като най-съкровена духовна опора“ – пристанът, до който водят всички пътища („Да се завърнеш в бащината къща“, Димчо Дебелянов)
Тема, която в повечето работи се свежда до едно и също: домът е свещен, там ни обичат, трябва да го пазим. Вярно е, но не доказва нищо. Това есе доказва. И го прави с подробности от самия текст, а н...
Есе по морален проблем: „Семейството и близките са тези, които безкористно и безусловно ще ни подкрепят в трудни моменти“ – прагът, на който те чакат („Скрити вопли“, Димчо Дебелянов)
Тема, по която е много лесно да се пише и още по-лесно да се напише нещо празно. Обичаме семейството си, то винаги е до нас, край. Това есе избягва капана. Четири абзаца, нито един излишен ред, и д...