Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 187 резултата
Есе по морален проблем: „Кога човек престава да бъде цифра?“ по „История“ от Никола Вапцаров – достойнството на онези, които никой не е броил
Тази тема позволява да се изгради силно есе върху един съвременен и лесно разпознаваем морален проблем – обезличаването на човека, когато той бъде сведен до число, категория или част от множ...
Есе по морален проблем: „Длъжни ли сме да продължим делото на предците си?“ по „История“ от Никола Вапцаров – постът, който се предава от ръка на ръка
Темата поставя ученика пред труден морален избор: какво дължим на онези, които са живели преди нас, и кога наследството се превръща от ценност в тежест. Есето е изградено така, че да не дава при...
Есе по морален проблем: „Има ли право човекът да се разпорежда с живота на другите живи същества?“ – за мотиката, капана и границите на човешката власт (по „Ноев ковчег“ от Йордан Радичков)
Есето поставя актуален морален проблем чрез конкретна сцена от „Ноев ковчег“, превърната в отправна точка за разсъждение върху властта, отговорността и отношението на човека към останалит...
Есе по морален проблем: „Самотата на различния“ – за прогонените от ятото и смелостта да останеш до отхвърления (по „Щърков сняг“ от „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков)
Есето „Самотата на различния“ започва не с общо разсъждение, а със силна художествена картина от „Щърков сняг“, която още в първите редове превръща литературния образ в разпознаваем човеш...
Интерпретативно съчинение: „Паметта, която събира, но не спасява“ – романът „Ноев ковчег“ от Йордан Радичков
Заглавие, което обещава спасение. И роман, който прави точно обратното на онова, което обещава. Тази работа тръгва от този обрат и не го изпуска до последния ред. Интерпретативно съчинение вър...
Есе по морален проблем: „Невежеството – коренът на злото“ – защо тясната душа е по-опасна от лошия човек (по откъса от „Възвишение“, Милен Русков)
Обикновено обясняваме злото с лоши хора. Това есе отхвърля обяснението — и предлага друго, което е много по-неудобно, защото засяга всеки. Есе по морален проблем върху откъса от романа „Възв...
Есе на тема „Свободата е голямото предизвикателство пред родовия свят“ по „Железният светилник“ от Димитър Талев: домът, личният избор и отговорността
Как свободата променя живота в един дом, изграден върху поколения правила? Това есе по „Железният светилник“ от Димитър Талев разглежда темата през сблъсъка между личния избор и родовия ред...
Есе по граждански проблем: „Властта, която няма лице“ по „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев – невидимата власт, контролът и личната отговорност
Как се пише есе за властта, когато най-важният участник в сцената остава невидим? „Властта, която няма лице“ по „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев използва една театрална особеност ...
Есе по граждански и нравствен проблем: „Мълчанието на образования човек“ по „Бай Ганьо журналист“ от Алеко Константинов – интелигенция, пасивност и отговорност
Как се пише есе, което поставя неудобен въпрос и го следва докрай? „Мълчанието на образования човек“ по „Бай Ганьо журналист“ от Алеко Константинов предлага цялостен модел за размисъл върх...
Есе по морален проблем: „Различният сред нас: за самотата на твореца“ (по образа на Рафе Клинче от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Различният сред нас: за самотата на твореца“ е есе по морален проблем, изградено като последователно разсъждение върху отношението към човека, който не се вписва в общоприетите норми. Свър...
Есе по граждански проблем: „Цената на изкуството и цената на твореца“ – стойността отвъд парите и общественият дълг към таланта (по Трета част „Народ се пробужда“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Цената на изкуството и цената на твореца“ е есе по граждански проблем, изградено като последователно разсъждение върху връзката между художествената стойност, обществения избор и мястото...
Есе по граждански проблем: „Езикът, на който сънуваме“ – родното слово като памет, принадлежност и последна територия на свободата (по Втора част „В тъмни времена“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Езикът, на който сънуваме“ е есе по граждански проблем, което разглежда родния език не просто като средство за общуване, а като пространство на паметта, мисленето, принадлежността и личната...