Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1742 резултата
Есе по граждански проблем - теория, десет стъпки за писане и готов образец на тема „Политическото хамелеонство“
Едно животно сменя цвета си, за да оцелее, и никой не го съди. Човекът прави същото - и разликата се оказва огромна. Върху този образ е изградено готовото есе, с което завършва материалът. Но пре...
Есе по морален проблем: „Смехът като огледало: защо се смеем на Бай Ганьо“ по Алеко Константинов – комично несъответствие, езикова сатира и читателска самопреценка
От първата читателска реакция към по-задълбочено разсъждение е построено есето по морален проблем „Смехът като огледало: защо се смеем на Бай Ганьо“. Материалът по книгата „Бай Ганьо“ на А...
Есе по морален проблем: „Българското има и своето привлекателно лице“ - защото освен Бай Ганьо в нас има и Алеко (по книгата „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов)
Четенето на „Бай Ганьо“ оставя неудобство. Но след затварянето на книгата идва и друга мисъл: че тя не е присъда над българското, а над едно поведение, което се среща навсякъде по света. Оттук ...
Есе по морален проблем: „Бунтът е състояние на младостта“ - млад е онзи, който още вярва, че нещата могат да бъдат други (по главата „Пиянството на един народ“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Твърдение, което на пръв поглед не се нуждае от доказване - и точно затова заслужава да бъде проверено. Есето не приема наготово общоприетата представа за връзката между бунта и младостта, а я ...
Есе по морален проблем: „Може ли един народ да се промени за една пролет“ - „Отде тая дързост у раята и тоя страх у господаря?“ (по главата „Новата молитва на Марка“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Един въпрос, изречен на глас след най-невероятната сцена в главата, се оказва валиден не само за 1876 година. Как е възможно вчера нещо да е немислимо, а днес да изглежда най-естественото на света...
Есе по морален проблем: „Лудите, лудите - те да са живи!“, или защо светът се движи от неразумните (по главата „Новата молитва на Марка“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Една дума, изречена в началото като присъда, и същата дума, изречена накрая като благословия. Между двете стои цял един ден и цяла една промяна. Есето по морален проблем тръгва оттук и стига до ...
Есе по морален проблем: „Гостът, който променя всичко: за смелостта да отвориш вратата на непознатото“ - когато трезвият търговец надраства себе си (по глава „Гост“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
В един тъмен обор се срещат двама души, които не се познават. Единият има име, имот и осем деца. Другият е избягал от заточение и е влязъл в чуждия двор през покрива. От тази среща тръгва цял рома...
Интерпретативно съчинение: „Овчарят същ с овцете живее, на пек и на дъжд“ - защо водачът има право да води само онези, чийто живот споделя
Един почти селски стих, кратък и без украса, стои в края на дългия монолог на Апостола. Изглежда обикновен - а в него се събира цялата нравствена философия на одата. Оттук започва интерпретатив...
Есе по морален проблем: „Героят днес“ - когато алтернативата на подвига вече не е смъртта, а удобството
Попитайте десет души кой е герой днес и поне три от отговорите ще бъдат имена на футболисти. Есето по морален проблем тръгва от това наблюдение и веднага поставя диагнозата: объркали сме две р...
Българската литература от Освобождението до Първата световна война (1878 - 1914) - подробен и разширен анализ на епохата, новия век и изданията. Въпроси и отговори
Тридесет и шест години - срок, който изглежда кратък, но побира цяла културна революция. За толкова време българската литература изминава пътя от възрожденската песен до модерната поезия на н...
Есе по морален проблем: „Упадъкът на човека и общността“ - влагата, която разяжда основите, преди къщата да се напука (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)
Кога точно се случва падането? Има ли един ден, една дума, след която вече няма връщане назад? С този въпрос започва есето по морален проблем и веднага дава своя отговор: такъв ден няма - упадъкъ...
Есе по морален проблем: „Копнежът по родния дом - вечната тема на човешката душа“ - мястото, което носим в себе си дори когато то вече го няма (по мотиви от елегията „Да се завърнеш…“ на Димчо Дебелянов)
Затвориш ли очи и опиташ ли се да си спомниш родния дом, първо се връщат не стените, а мирисът, светлината и скърцането на пода. Точно от тази наблюдателна подробност тръгва есето по морален пр...