Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 4020 резултата
Есе по морален проблем: „Чуждият човек – за тези, които не се побират в никой ред“ – когато общността приема дара, но не приема дарителя („Железният светилник“, Димитър Талев)
Повечето работи по този роман се пишат за Султана, за Лазар или за църковната борба. Тази е за човека, когото учебникът споменава в едно изречение — и когото хората забравят най-бързо. Есе по м...
Есе по морален проблем: „Цената на честта – кога дългът се превръща в жестокост“ – огънят, който изгаря и този, който го е запалил („Железният светилник“, Димитър Талев)
Тема, при която повечето работи избират лесния път: осъждат героинята, обявяват я за жестока и приключват. Такова есе се пише за половин час и не убеждава никого. Тук е избран много по-трудният...
Интерпретативно съчинение: „Родното и чуждото в романа „Железният светилник“ от Димитър Талев“ – народ, град, общност и дом в четири кръга
Тема, по която се пише всяка година и почти винаги по един и същи начин: българите са родното, гърците са чуждото, край. Такова съчинение се чете за минута и се забравя за две. Тази работа тръгва...
Урок: Как се пише есе по граждански проблем – теория, алгоритъм, композиция, критерии, примерни текстове и упражнения
Този урок по български език е практическо ръководство за създаване на есе по граждански проблем, интерпретиран в изучен литературен текст. Вместо откъслечни правила и общи съвети той подреж...
Есе по житейски проблем: „Паметта като спасение, или защо мъртвите ни правят по-добри“ – споменът, загубата и силата да съхраним отсъстващите (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков)
„Паметта като спасение, или защо мъртвите ни правят по-добри“ е есе по житейски проблем, което използва един от най-тихите и емоционално силни пластове в „Нежната спирала“ на Йордан Радичко...
Есе по житейски проблем: „Писмата, които не умеем да четем“ – знаците на природата, изгубената чувствителност и духовната грамотност (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков)
„Писмата, които не умеем да четем“ е есе по житейски проблем, което превръща един от най-силните образни пластове в „Нежната спирала“ на Йордан Радичков в основа за разсъждение върху човешк...
Есе по морален проблем: „Кой всъщност е дивият, човекът или храстът“ – дивото, цивилизацията и свободата да виждаш света различно (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков)
„Кой всъщност е дивият, човекът или храстът“ е есе по морален проблем, което превръща една многозначна дума от „Нежната спирала“ на Йордан Радичков в център на цялостно разсъждение за чове...
Есе по житейски проблем: „Мълчанието като най-висша форма на разбиране“ – тишината, прозрението и раждането на истинската реч (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков)
„Мълчанието като най-висша форма на разбиране“ е есе по житейски проблем, което използва финалните внушения на „Нежната спирала“ от Йордан Радичков като основа за разсъждение върху границ...
Есе по житейски проблем: „Чудо! Чудо!“, или за изгубеното изкуство да се удивляваме – удивлението, вниманието и живото отношение към света (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков)
„Чудо! Чудо!“ е есе по житейски проблем, което превръща една кратка реплика от „Нежната спирала“ на Йордан Радичков в отправна точка за разсъждение върху способността да се удивляваме, да з...
Есе по граждански проблем: „Опазването на природата в света на свръхзастрояването и на модерните технологии“ – между бетона и живия свят (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков)
„Опазването на природата в света на свръхзастрояването и на модерните технологии“ е есе по граждански проблем, което използва „Нежната спирала“ на Йордан Радичков като литературна основа...
Есе по житейски проблем: „Какво е кеф?“, или три отговора на въпроса за щастието – удоволствието, безгрижието и смисълът да създаваш (по „Дърво без корен“ от Николай Хайтов)
„Какво е кеф?“ е есе по житейски проблем, което превръща една разговорна дума от „Дърво без корен“ на Николай Хайтов в център на цялостно разсъждение за щастието, смисъла и начина, по който ч...
Есе по житейски проблем: „Все едно зехтин през стъкло да топиш“, или за живота, който гледаме, вместо да живеем – екраните, участието и изгубеното преживяване (по „Дърво без корен“ от Николай Хайтов)
„Все едно зехтин през стъкло да топиш“ е есе по житейски проблем, което използва една ярка реплика от „Дърво без корен“ като отправна точка за съвременен разговор за екраните, пасивното наб...