Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 716 резултата
Есе по граждански проблем: „Чуждото като дреха, чуждото като заплаха, чуждото като лозунг“ – родното и чуждото в „Железният светилник“, „Бай Ганьо журналист“ и „Балкански синдром“
Една дума преминава през три произведения и всеки път поставя различен въпрос. Есето по граждански проблем „Чуждото като дреха, чуждото като заплаха, чуждото като лозунг“ съпоставя „Железн...
Есе по граждански проблем: „Синдромът, който не се лекува отгоре“ (по „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев)
Може ли едно общество да се промени, ако всички очакват промяната от някой друг? Есето по граждански проблем „Синдромът, който не се лекува отгоре“ тръгва от комедията „Балкански синдром“ н...
Есе по морален проблем: „Светилникът срещу пердето — какво избираме, когато избираме да виждаме“ (по „Железният светилник“ на Димитър Талев и „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов)
Един светилник и едно перде на очите дават началото на разговор за избора да виждаш истината. Есето по морален проблем „Светилникът срещу пердето — какво избираме, когато избираме да виждам...
Есе по морален проблем: „Келепирът, или когато изгодата замени съвестта“ (по „Бай Ганьо журналист“ от втората част на „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов)
Една дума от разказа на Алеко Константинов се превръща в ключ към въпрос, който всеки е срещал в някаква форма: какво правим, когато лесната изгода изглежда по-примамлива от честния избор? Есе...
Есе по граждански проблем: „Езикът, на който сънуваме“ – родното слово като памет, принадлежност и последна територия на свободата (по Втора част „В тъмни времена“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Езикът, на който сънуваме“ е есе по граждански проблем, което разглежда родния език не просто като средство за общуване, а като пространство на паметта, мисленето, принадлежността и личната...
Интерпретативно съчинение: „Образът на властта в „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев“ – властта без лице
Властта в изкуството обикновено има лице — цар, началник, съдия. Тук няма. И точно затова е неуязвима. Върху този парадокс е построено цялото съчинение. Интерпретативно съчинение върху комед...
Есе по морален проблем: „Смехът като лекарство и като диагноза“ – кога шегата събужда и кога приспива („Балкански синдром“, Станислав Стратиев)
Всяко общество си има начин да казва неудобните неща. У нас, изглежда, това е шегата. Оттук тръгва това есе — и стига до разграничение, което променя начина, по който гледате всяка комедия. Есе ...
Интерпретативно съчинение: „Прощавай и ти, бай Ганьо!“ – финалът като изповед и завещание в „Бай Ганьо журналист“ от Алеко Константинов
Има финали, които затварят една история, и финали, които отварят цяла епоха. Това съчинение е посветено изцяло на един от втория вид — и на това как в него авторът излиза от собствената си книг...
Интерпретативно съчинение: „Тури си едно перде на очите“ – словото като власт и като престъпление в „Бай Ганьо журналист“ от Алеко Константинов
Всяко общество стои върху едно негласно доверие. Това съчинение показва какво остава, когато то се пропука — и то не с общи разсъждения, а с механизъм, описан стъпка по стъпка. Интерпретативн...
Интерпретативно съчинение: „Отрицание чрез привидно утвърждаване“ – иронията като нравствена позиция в „Бай Ганьо журналист“ от Алеко Константинов
Има два начина да кажеш на човек, че греши. Единият ражда спор, другият ражда прозрение. Това съчинение е за втория — и за писателя, който го владее по-добре от всеки друг у нас. Интерпретативно...
Есе по граждански проблем: „Народно величие" – когато голямата дума прикрива малкото дело“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Заглавие на вестник, което е може би най-жестоката шега в българската литература. Това есе обяснява защо — и какво прави същата шега днес с всеки от нас. Есе по граждански проблем върху „Бай Г...
Есе по морален проблем: „Учен бил, честен бил – защо обществото на Бай Ганьо не търпи почтените хора“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Герой без име, без реплика и без лице. За него се знаят само две неща — и точно те го погубват. Това есе е написано за него, а не за прочутия герой от заглавието на книгата. Есе по морален проблем...