Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 2793 резултата
Есе по житейски проблем: „Какво става, когато постигнеш мечтата си“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – Ирина, Борис и денят след успеха
Есе по житейски проблем върху „Тютюн“ на Димитър Димов, което започва там, където обикновено свършват историите за успеха: в мига след сбъдването на мечтата. Разработката предлага близък до ...
Есе по морален проблем: „Да се пише стихотворение след Аушвиц е варварство“ – може ли изкуството да мълчи? Адорно, Вапцаров и виолата на Георг Хених
Есе по морален проблем, което започва с едно от най-трудните изречения за изкуството през ХХ век и го превръща в личен въпрос. Разработката върху мисълта на Теодор Адорно „Да се пише стихотво...
Есе по граждански проблем: „Господарите заживяха спокойно, а работниците сякаш се примириха със съдбата си“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – неравенство, примирение и шанс за промяна
ишината в едно общество невинаги означава спокойствие. Понякога тя е знак, че хората са престанали да вярват, че гласът им има значение. Именно от тази напрегната идея тръгва есето „Господари...
Есе по граждански проблем: „...една борба, която днес клокочи“ (по „Писмо“ от Никола Вапцаров) – участие, солидарност, обществена отговорност и гражданска позиция
„...една борба, която днес клокочи“ е есе по граждански проблем, което превръща Вапцаровата реплика в отправна точка за размисъл върху личното участие, обществената отговорност и избора дали...
Есе по граждански проблем: „А ний сме прости хора, ний сме като овце...“ (по „Индже“ от Йордан Йовков) – гражданин и поданик, власт, сигурност, права и институции
Какво се случва, когато човек предпочете някой друг да решава вместо него, стига срещу това да получава спокойствие и закрила? Есето върху думите от „Индже“ превръща необичайния образ на ста...
Есе по граждански проблем: „Ако искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона!“ (по „Индже“ от Йордан Йовков) – промяна, граждански натиск, сила и отговорност
„Ако искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона!“ е есе по граждански проблем, което превръща една образна реплика от „Индже“ на Йордан Йовков в актуален разговор за промяната, обще...
Есе по граждански проблем: „Без Бог! без господар!“ (по „Септември“ от Гео Милев) – бунт, свобода, власт, протест и гражданска отговорност
„Без Бог! без господар!“ е есе по граждански проблем, което поставя ученика пред една от най-трудните теми в „Септември“ – как се мисли за бунта, свободата и властта, без текстът да се превър...
Есе по граждански проблем: „Седим в кафенето и въздишаме за Швейцария...“ (по „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов) – гражданска воля, инициатива и отговорност
„Седим в кафенето и въздишаме за Швейцария…“ е есе по граждански проблем, което превръща една от най-ироничните реплики на Алеко Константинов в отправна точка за разговор за гражданската в...
Есе по граждански проблем: „Лудите, лудите – те да са живи!“ (по „Под игото“ от Иван Вазов) – свобода, гражданска смелост, различното мнение и обществена промяна
„Лудите, лудите – те да са живи!“ е есе по граждански проблем, което превръща една от най-разпознаваемите Вазови реплики в отправна точка за разговор за свободата, личната смелост и хората, к...
Есе по граждански проблем: „Моята съвест инак днеска ми говори“ (по „Левски“ от Иван Вазов) – съвест, гражданска отговорност, избор и смелост
„Моята съвест инак днеска ми говори“ е есе по граждански проблем, което предлага силен модел за работа върху тема, в която личният избор се среща с обществената отговорност. Разработката е п...
Есе по граждански проблем: „Има ли човекът право да бъде господар на света?“ (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков) – природа, власт, мярка и отговорност
Когато темата е голяма – човекът, природата, властта, правото да вземаме и границата на допустимото – най-лесно е есето да потъне в общи фрази. Тази разработка избягва точно този капан. „Има л...
Есе по житейски проблем: „Човекът, който помни – паметта като форма на живот“ (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков) – спомен, загуба, изкуство и човешка следа
„Човекът, който помни – паметта като форма на живот“ е есе, което тръгва от една силна човешка идея и я превръща в въздействащ модел за писане върху загубата, спомена и следите, които оставям...