Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 8585 резултата
Есе по граждански проблем: „Тютюн“ представя като лош един свят, в който ние сега живеем – потреблението и човешкият избор: цигарата и екранът
Есе по граждански проблем върху „Тютюн“ на Димитър Димов, което задава провокативен въпрос: колко далеч от нас всъщност е светът на романа? Разработката тръгва от впечатлението, че произвед...
Есе по морален проблем: „Властта на парите е примамлива“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – Борис, Ирина и личният избор: гроздето и златният мираж
Есе по морален проблем върху „Тютюн“ на Димитър Димов, което поставя близък и неудобен въпрос: защо парите привличат дори хората, които твърдят, че не им придават голямо значение? Разработка...
Есе по житейски проблем: „Какво става, когато постигнеш мечтата си“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – Ирина, Борис и денят след успеха
Есе по житейски проблем върху „Тютюн“ на Димитър Димов, което започва там, където обикновено свършват историите за успеха: в мига след сбъдването на мечтата. Разработката предлага близък до ...
Есе по литературен проблем: „Еуфорията на освободения език“ – защо свободата не написа големия роман: много гласове, един ненаписан разказ
Есе по литературен проблем, което превръща един въпрос за българската литература след 1989 г. в увлекателен личен размисъл: какво се случва с писането, когато ограниченията отпаднат, а очаквани...
Есе по граждански проблем: „Свободата, която не се дава“ – творецът и властта през 1945–1989 г., цензурата и личният избор: виолата в мазето
Есе по граждански проблем за свободата на твореца в тоталитарното време, изградено около въпрос, който остава важен и днес: как властта влияе върху думите, които човек избира да изрече или да ...
Задълбочен анализ на българското слово (1945–2000) – власт, социалистически реализъм, „размразяване“ и езикът след 1989 г.: словото сваля оковите
Как се променя литературният език, когато правилата за писане се определят от властта, а после отпаднат? Задълбоченият анализ на българското слово от 1945 до 2000 г. проследява този въпрос през ня...
Есе по граждански проблем: „Господарите заживяха спокойно, а работниците сякаш се примириха със съдбата си“ (по „Тютюн“ от Димитър Димов) – неравенство, примирение и шанс за промяна
ишината в едно общество невинаги означава спокойствие. Понякога тя е знак, че хората са престанали да вярват, че гласът им има значение. Именно от тази напрегната идея тръгва есето „Господари...
Есе по граждански проблем: „...една борба, която днес клокочи“ (по „Писмо“ от Никола Вапцаров) – участие, солидарност, обществена отговорност и гражданска позиция
„...една борба, която днес клокочи“ е есе по граждански проблем, което превръща Вапцаровата реплика в отправна точка за размисъл върху личното участие, обществената отговорност и избора дали...
Есе по граждански проблем: „А ний сме прости хора, ний сме като овце...“ (по „Индже“ от Йордан Йовков) – гражданин и поданик, власт, сигурност, права и институции
Какво се случва, когато човек предпочете някой друг да решава вместо него, стига срещу това да получава спокойствие и закрила? Есето върху думите от „Индже“ превръща необичайния образ на ста...
Есе по граждански проблем: „Ако искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона!“ (по „Индже“ от Йордан Йовков) – промяна, граждански натиск, сила и отговорност
„Ако искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона!“ е есе по граждански проблем, което превръща една образна реплика от „Индже“ на Йордан Йовков в актуален разговор за промяната, обще...
Есе по граждански проблем: „Без Бог! без господар!“ (по „Септември“ от Гео Милев) – бунт, свобода, власт, протест и гражданска отговорност
„Без Бог! без господар!“ е есе по граждански проблем, което поставя ученика пред една от най-трудните теми в „Септември“ – как се мисли за бунта, свободата и властта, без текстът да се превър...
Есе по граждански проблем: „Немили-недраги в далека чужбина...“ (по „Арменци“ от Пейо Яворов) – бежанство, ксенофобия, памет и човешко достойнство
„Немили-недраги в далека чужбина...“ е есе по граждански проблем, което превръща познатия Яворов мотив за изгнанието в силен и актуален разговор за бежанството, страха от чуждия, историческа...