Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1271 резултата
Софокъл – „Едип цар“. Проблемът за слепотата и зрението.
Едип вижда с очите си, но остава сляп за истината, а когато се ослепява, най-сетне проглежда. Върху този парадокс е изградена разработката за проблема за слепотата и зрението в „Едип цар“. Нач...
Анализ на „Септември“ от Гео Милев – бунтът, кризата на вярата и възправеният Човек в експресионистичния свят
Този анализ на „Септември“ от Гео Милев е организиран като мащабен прочит на поемата през няколко взаимно свързани линии – мястото ѝ в развитието на българската литература, експресионисти...
Есхил – „Прикованият Прометей“. Прометей като образ символ на справедливостта и хуманизма.
Кой е истинският победен, когато по-силният наказва по-правия? С този въпрос се чете трагедията „Прикованият Прометей“ на Есхил в тази разработка. В началото е дадено мястото на творбата: из...
Анализ на трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир: трудността на избора, маската на лудостта, монолозите и ренесансовият модел за човека
Трагедия, в която главният герой се колебае през цялото време и точно това го прави велик. Този прочит проследява колебанието му докрай и показва кога то престава да бъде слабост. Анализ на тр...
Анализ на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски – власт, изкушение, компромис и нравствена деградация
Материалът предлага цялостен и задълбочен анализ на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски, като поставя в центъра пътя към властта, силата и богатството и нравствената цена, която чов...
Мигел де Сервантес – „Дон Кихот“. Книгите и четенето в идейно-философското пространство на романа.
Замислена като пародия на рицарските романи, книгата на Сервантес слага край на тяхното господство и същевременно става първият голям реалистичен роман в западноевропейската литература. Ан...
Омир – „Илиада“. Епическият герой и красотата на неговия успех в поемата.
Прочитът тръгва от твърдението, че „Илиада“ е епопея на героизма и на общочовешките ценности, но и прозорлив съдник на човешките дела, който показва и слабостите на човека. Оттам изложението...
Омир – „Илиада“. Човекът в търсене на хармонията.
Митът за Хармония, дъщеря на бога на войната и на богинята на любовта, е избран за ключ към прочита на Омировата поема: древните гърци явно са възприемали хармонията като трудно постижимо съче...
Анализ на „Декамерон“ от Джовани Бокачо – любовта, остроумието и жизнелюбието на ренесансовия човек
Този анализ на „Декамерон“ от Джовани Бокачо е изграден като път през основните идеи, образи и повествователни механизми на творбата, без да се свежда до преразказ на отделни новели. Материа...
Димитър Талев – „Железният светилник“. „Идеше ново време за всички...“ – Човекът и времето в романа.
Един роман може да се чете и като история на едно семейство, и като история на цял народ. Точно тази двойна оптика следва разработката върху „Железният светилник“ на Димитър Талев, посветена ...
Димитър Димов – „Тютюн“. Разрухата на личността в романа.
Разрухата в „Тютюн“ не идва отвън, а е заложена в самите герои: от тази теза тръгва анализът на романа на Димитър Димов. В началото е очертано на кои равнища присъства разрухата в творбата и к...
Даниел Дефо – „Робинзон Крузо“. Самотният господар на света.
Романът „Животът и странните, удивителни приключения на Робинзон Крузо...“ надживява своя автор с образа на самотния корабокрушенец, който въплъщава оптимизма за бъдещето на човека, открил ...