Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 117 резултата
Есе по граждански проблем: „Кой има право да говори от името на народа“ – двата изпита за всяко високо изказване („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Израз, който звучи толкова внушително, че забравяме да го проверим. Това есе го проверява — и предлага два изпита, които всеки може да приложи още утре. Есе по граждански проблем върху фейлето...
Интерпретативно съчинение: „Драмата на избора в образа на Лазар Глаушев“ (по Четвърта част „Корени и гранки“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Драмата на избора в образа на Лазар Глаушев“ е интерпретативно съчинение, което предлага цялостен и добре структуриран прочит на един от най-важните герои в Четвърта част „Корени и гранки...
Интерпретативно съчинение: „Султана – пазителката на рода между силата и трагедията“ (по Четвърта част „Корени и гранки“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Образът на Султана като пазителка на рода“ е интерпретативно съчинение, което предлага цялостен и добре организиран прочит на една от най-силните и сложни героини в „Железният светилник“...
Есе по морален проблем: „Родът е крепост, но и клетка“ (по Четвърта част „Корени и гранки“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Родът е крепост, но и клетка“ е есе по морален проблем, изградено като балансирано разсъждение върху една от най-трудните човешки дилеми – докъде принадлежността към семейството ни дава си...
Есе по граждански проблем: „Езикът, на който сънуваме“ – родното слово като памет, принадлежност и последна територия на свободата (по Втора част „В тъмни времена“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Езикът, на който сънуваме“ е есе по граждански проблем, което разглежда родния език не просто като средство за общуване, а като пространство на паметта, мисленето, принадлежността и личната...
Есе по житейски проблем: „Чудо! Чудо!“, или за изгубеното изкуство да се удивляваме – удивлението, вниманието и живото отношение към света (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков)
„Чудо! Чудо!“ е есе по житейски проблем, което превръща една кратка реплика от „Нежната спирала“ на Йордан Радичков в отправна точка за разсъждение върху способността да се удивляваме, да з...
Есе по граждански проблем: „Човекът и природата“ (по „Нежната спирала“ от Йордан Радичков) – отговорност, избор и екологична чувствителност
„Човекът и природата“ е есе, което превръща познатата тема за отношението ни към живия свят в силен и съвременен граждански разговор. Вместо да тръгва от общи фрази за опазването на природат...
Есе по граждански проблем: „Всяка национална общност и всяка епоха се нуждае от своята митология, от своите героични светци“ по образа на Левски
Тема с дълго и тежко заглавие. Обикновено се пише също толкова тежко — с големи думи за нацията, с изтъркани твърдения и с нито един довод. Това есе започва от съвсем малко нещо: цветя, оставен...
Есе по морален проблем: „Заслужена ли е свободата, или е получена даром“ - защо получателят има само късмет, а наследникът наследява и дълговете (по одата „Левски“ от Иван Вазов)
Изглежда исторически въпрос, а всъщност е личен. Питаме се дали свободата е дар или заслуга, а всъщност питаме друго: длъжни ли сме нещо на някого, или сме чисти. От това разграничение тръгва ес...
Интерпретативно съчинение на тема: „Духовното порастване на народа в глава „Пиянство на един народ““ - от „семето на самосъзнанието“ до победата над вътрешното иго
Интерпретативното съчинение предлага последователно и аргументирано разкриване на духовното преобразяване на българския народ в глава „Пиянство на един народ“ от романа „Под игото“ на И...
Подробен преразказ на глава „Пиянство на един народ“ от „Под игото“ - как идеята за свобода превръща един народ в създател на историята
Подробният преразказ проследява последователно разгръщането на революционното въодушевление в глава „Пиянство на един народ“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов, като запазва основните ...
Есе по морален проблем: „Знай своя род и език...“ - корените като памет, език и достойнство („История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски)
Есето „Знай своя род и език...“ разгръща Паисиевия завет като нравствено послание, което продължава да бъде значимо и за съвременния човек. Трите думи са осмислени не като формално задължени...