Резюме на книгата "Дядо Горио"

Романът на Оноре дьо Балзак -“Дядо Горио” е една реалистична картина на живота на френското буржоазно общество. Разкривайки нравите му, авторът внушава идеята, че нито една личност не може да се развие и оформи ако живее в противоречие със законите на средата в която живее. А според най-важния закон на това общество, парите, златото, богатството се ценят много повече от човешкия живот.

Нравствената човешка драма на героите в романа "Дядо Горио"

Типичното и характерното за социалната действителност на обществения живот във Франция през първата половина на XIX век е обект на художествено изображение в творчеството на Оноре дьо Балзак. Авторът на „Човешка комедия” (поредица от романи, включваща 87 написани произведения от общо 143 творби по първоначален замисъл)

“Дядо Горио“ – реалистична картина на времето

Оноре дьо Балзак е писател, пресъздал в произведенията си реалистична картина от живота на френското общество. Първоначалният му замисъл е да създаде сто творби, които да бъдат включени в цикъла от белетристични творби “ Човешка комедия “. Техният брой обаче е осемдeсет и три. “Дядо Горио “ е произведение, в което се разкрива съдбата на влюбения до полуда баща. Освен неговия тежък живот творбата изобличава и други колоритни образи и явления от френската действителност.

Парите – цел, средство и размисли върху романа „Дядо Горио”

В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта. Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му.

Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио”

Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Величието на Балзак е, че никога не изменя  на призванието си да казва истината за живота. Писателят рисува много страни от

Илюзията на дядо Горио - кръстопът на чувството и разума

Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон "Ce qu’il n’a pu achever par l’epee, je l’accomplirai par la plume" ("Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перото") и си поставя за цел да постави името си наред с тези на Данте Алигиери,

Растиняк – новият герой (ЛИС)

Романът „Дядо Горио” е реалистична картина на френското буржоазно общество в средата на 19 век, която показва конфликта между отделната личност и обществото. Балзак внушава, че за да успее човек, трябва да е силно прагматичен, да потисне емоциите си и да се остави да бъде воден не от сърцето, а от парите.

Йожен дьо Растиняк - новият герой

Социалният реализъм е понятие, предпочитано от западното литературознание. В центъра на изображението тук се полага човекът в неговата социална среда с всички причинно-следствени връзки. През първата половина на XIX в. Във Франция реализмът още не се възприема като ясно обособено направление или стил

Оноре дьо Балзак (1799 - 1850) – Явлението Балзак

Оноре дьо Балзак е роден на 20 май 1799 година в град Тур. Учи във Вандомския колеж и в лицея на Тур. След реставрацията на Бурбоните (1814) семейството се премества в Париж. Там Балзак следва право в Сорбоната и след завършването си работи в адвокатски и нотариални кантори.

Оноре дьо Балзак  – „Дядо Горио“ (анализ)

Първият роман, в който Балзак реализира своя цялостен замисъл, е именно „Дядо Горио“. В крайния каталог на „Човешка комедия“ той се нарежда в цикъла „Сцени от частния живот“, които са част от „Етюди за нравите“. Много от героите на този роман обаче и най-вече Растиняк и Вотрен