Годината била 1971. Масови убийства се случили в един огромен по население град, днес известен като Филаделфия. Но нищо не предвещавало за кръвта, която щяла да се лее из индустриалният център на САЩ.

Голям град. Късна нощ. Светлините на уличните лампи разцепват мрака. Светят като светулки в тъмна, топла юлска вечер. Прашният асфалтов път е осеян с боклуци, слабо блещукащи от сноповете лъчи на лампите. Целият град е заспал дълбок сън.

Седя си аз в автобуса и наблюдавам играещите деца навън. Едно дете върви с майка си и се смее - изглежда разговарят за нещо хубаво. Минахме около парка и видях цели семейства - разхождат се, похапват сладолед, правят си снимки, които след време ще им напомнят за тези щастливи мигове.

Промени ли ни изолацията към по-добро, или напротив, обърка нашите планове за живота? Успя ли тя да ни промени към по-добро, изграждайки ни по-скоро като стриктни и отговорни личности, или всъщност просто ни сломи? Научили ни да бъдем търпеливи, амбициозни и добри, или ни развали, повлиявайки на нашите мечти? Всеки сам, разбира се, ако иска, може да си отговори на тези въпроси.