Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост. То се обуславя от духовната конструкция на Яворовия лирически човек – хомодуплекс, трагически раздвоен между два противоположни, но равностойни духовни импулса – прометеевския устрем към съзидание и сизифовското чувство за безмислие на социалния копнеж.

Трагичното е естетическа доминанта в поезията на Яворов. Централен носител на идеята за трагическата обреченост на човека е нейният лирически герой. Основните художествени образи извън аза (майка, родина, любима, изгнаници, безотечественици, отчаяни труженици) и основните понятия (минало-настояще-бъдеще, добро-зло, красиво-грозно, живот-смърт, знание-незнание, любов-омраза) също носят трагически характеристики.

Яворов създава поетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайности и противоположности. Духовната нагласа на автора и житейската му съдба раждат драматични сблъсъци, които са в основата на неговите терзания. Личното страдание на поета е свързано с общото крушение на възрожденските идеали - в края на Х!Х век надеждите за социален просперитет на народа не се оправдават.

На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално-мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник. Четейки изображението на бурята в поемата, ние се удивляваме не само на звуковата изразителност, но и на точния, драматично - контрастен стих:

Страданието е основна психологическа и идейно-духовна характеристика на цялото творчество на Пейо К. Яворов. Народ, родина, личност, настояще, бъдеще, любов, красота, мечти, спомени, копнежи - всички образи и мотиви в Яворовата поезия са обгърнати от емоционалната атмосфера на страданието.

„Градушка“ има тясна идейна връзка със стихотворенията „На нивата“, „Пролет“, „Сизиф“, „Май“ - 1900 година, в които народното тегло се превръща в тематичен център, а съчувствието на поета – в емоционална атмосфера.

“В полите на Витоша” е отпечатана през юли 1911 г., но реакциите на критиците са ужасни. Ето част от тях: Ако авторът й не бе Яворов, тя не би вдигнала голям шум.