Димчо Дебелянов
    Аз искам да те помня все така…

    Аз искам да те помня все така:
    бездомна, безнадеждна и унила,
    в ръка ми вплела пламнала ръка
    и до сърце ми скръбен лик склонила.
    Градът далече тръпне в мътен дим,
    край нас, на хълма, тръпнат дървесата
    и любовта ни сякаш по е свята,
    защото трябва да се разделим.

    „В зори ще тръгна, ти в зори дойди
    и донеси ми своя взор прощален —
    да го припомня верен и печален
    в часа, когато Тя ще победи!“
    — О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
    укрий молбите, вярвай — пролетта ни
    недосънуван сън не ще остане
    и ти при мене ще се върнеш пак!

    А все по-страшно пада нощ над нас,
    чертаят мрежа прилепите в мрака,
    утеха сетна твойта немощ чака,
    а в свойта вяра сам не вярвам аз.
    И ти отпущаш пламнала ръка
    и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
    изгубила дори за сълзи сила. —
    Аз искам да те помня все така…

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com