„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия- и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец."
Така започва Алеко Константинов своята книга „Бай Ганьо”. Невероятни приключения за един съвременен българин". Първите разкази се появяват през 1894 г. на страниците на списание „Мисъл", а през 1895 г. „Бай Ганьо" излиза като отделна книга. Тя е разделена на две части. В първата са разказани случки и преживявания от пътуването на главния герой - Бай Ганьо, в Европа, а във втората – героят вече се „подвизава" в родината.
Не са много произведенията в нашата литература, които се ползват с огромна популярност, както тази книга. А още по-малко са литературните герои, които като Бай Ганьо „напускат" страниците на произведението, за да станат част от бита ни, да се превърнат във фолклоризирани образи на отрицателни явления в обществения ни живот.
Първият разказ от книгата -„Бай Ганьо пътува” се състои от няколко духовито описани епизода, които будят смях. Наивен и простоват човек, Бай Ганьо не разбира, че влакът маневрира на Пещенската гара и се втурва след него, за да не го изпусне. Читателят се смее на невежеството на героя, заради което изпада в комични ситуации. Този ефект е постигнат от неочакваността и внезапния обрат в развитието на случката. Простичкият нашенец изчезва от бюфета, където са се разположили спокойно с разказващия събитието събеседник, преди да отпътуват. Разказвачът не се притеснява за изчезналия Бай Ганьо, защото той вече го е опознал и си мисли, „ че е отишел във вагона да прегледа да не е отпънал някой килимчето му".
Така пред читателя започва да се изгражда образът на героя, преди още Бай Ганьо да се включи активно в повествователното действие. Чрез поведението си пътуващият за Европа българин започва сам да разкрива нахалната си и груба природа, прикрита зад маската на престорена наивност. „С голям примес от енергични псувни" той разказва случилото се с маневриращия влак. Речта му е грубовата, изобилстваща от еднотипни повторения („знаеш", „разбираш ли", „гледам"}, недодялана („изпотрепах се", „зазяпах се"}. Тя издава неговата необразованост и малокултурност. Чистосърдечно героят си признава-„не си поплювам", подиграва се с чуждия език - „хеке-меке", възклицава -„Унгарска работа!" Всичко това показва самочувствие без покритие и презрение към другите. Чрез речевата характеристика Алеко доизгражда образа на своя герой. Само чрез няколко реплики читателят разпознава у Бай Ганьо простака и нахалника.
При напомнянето, че не си е платил бирата, героят отговаря с тон, нетърпящ възражение: „Голяма работа! Те малко ли ни скубят!" При уточнението, че сметката е платена, той безцеремонно добавя: „Имал си бол пари- платил си я." Макар че става дума за дребна сума, вече ясно се долавя използвачът, дребният келепирджия, който гледа от всичко и от всекиго да извлече облага.
Във втория епизод - сцената във влака - се потвърждават първите впечатления за героя. Липсата на култура и елементарно възпитание карат Бай Ганьо да застане гърбом към своя спътник, който му е платил бирата, и скришом да си отреже хляб и кашкавал. Без сянка от неудобство той мляска, оригва се и промърморва, че не е зле някой да го почерпи едно винце. След като не се намира такъв, героят повежда разговор със спътника си, но не от интерес към него, а за да се похвали: „Ии, ами аз що свят съм изръшнал! Ц...ц...ц!" И започва да изрежда имена на градове в непосредствена близост до България. Пътуването за Бай Ганьо не е продиктувано от желание да види, да опознае света, а за „търговийка". Той не иска да се обогатява духовно - просто продава розово масло и трупа капитал. Неговото пътуване в Европа е следствие от материалния му интерес. И това всъщност определя цялостното му поведение, всичките му интереси.
На учтивото предложение да почете, за да се разнообрази по пътя, прословутият нашенец любезно отказва, „защото бил чел доста на времето си", и заспива. Неговото отрицателно отношение към книгите формира представата на читателя за човек, който не е образован, и за липса на интерес към културата и изкуството.
Третият епизод - пристигането във Виена и настаняването в хотела - е наситен с нови комични ситуации, в които отново се открояват негативните качества на Алековия герой. С просташката си недоверчивост и високо самомнение Бай Ганьо влиза в конфликт с общоприетите норми на поведение и с това за пореден път предизвиква смях. Той не дава на носачите дисагите си, страхува се да ги остави на касата, винаги е сит, за да не харчи пари в ресторанта. Неговото недоверие, мнителност и стиснатост са пословични. И тук образът му е изграден посредством речева характеристика. Качествата му изпъкват особено ярко, защото са в контраст с изисканото поведение на културните хора. А Бай Ганьо е недодялан, изпълнен с подозрение и у всекиго вижда потенциален крадец.
Повествователната АЗ-форма Алеко оригинално съчетава с казаното от самия герой: „...ще брькне да извади някое шише- иди го гони сетне! Знам ги аз тях! И не ги гледай, че са такива мазни..., погледай, че се увиват около тебе. Защо се увиват Мигар доброто ти мислят? " 3а другите Бай Ганьо съди по себе си! Вижда у тях собствените си недостатъци. Затова не се доверява на никого. Дори и на своя сънародник -„свят много, хора всякакви, кой знае и туй хлапе какво е". Натъпквайки мускалите в пояса си, той вече се чувства сигурен и защитен.
Бай Ганьо пътува, за „да удари келепира", да спечели, да извлече полза от всичко. Герой и разказвач прекарват различно деня си във Виена. Младият българин разглежда с удоволствие австрийската столица и нейните забележителности, защото е жаден за нови впечатления и преживявания, иска да обогати представите си за света. А Бай Ганьо отива в кантората на един български търговец да завърти своята „търговийка". И наистина успява, защото вечерта пришива нов джоб на антерията си, в който да скьта спечелените пари. За миг той като че ли се засрамва от действията си, но това не му пречи безочливо да излъже, че си кърпи „дрешката"'и няма пари.
В този епизод авторът разширява представата за героя, описвайки облеклото му. Той носи френски дрехи, за да покаже, че вече е цял европеец, но под тях са неизменната антерийка и червеният пояс. От необичайното съчетание фигурата му става още по-комична. Така чрез силата на контраста - обичан похват от Алеко при изграждане образа на героя – с още по-голяма сила авторът изтъква и осмива неговите недостатъци. Съчетаването в облеклото на българското с остатъци от турското петвековно наследство и европейското издават неговото самочувствие и желание да бъде по-различен, по-оригинален. Но всъщност той е само смешен, защото материалното, дрехата не може да му помогне да достигне културата и поведението на европейците.
В „Бай Ганьо пътува” Алеко Константинов разкрива отрицателните черти на героя - използвачество, невежество, простотия и егоизъм. Те все още предизвикват смях - Бай Ганьо търси „келепир" на дребно. Всичко това Алеко поднася със свеж хумор. Смехът му е насочен срещу културната изостаналост и дебелащина на част от българското население, наскоро освободено от османско потисничество. На простотията на героя се противопоставят сдържаните културни обноски на разказвача, представител на зараждащата се българска интелигенция след Освобождението. Това внушава, че Бай Ганьо не е типичният българин, а просто човекът простак. Различен от образа на героя е идеалът на Алеко Константинов за човека като носител на благородното и възвишеното, доброто и чистото начало в живота.
@bgmateriali.com
