Подкатегории на "7 клас"

„Той може да рисува“ и „Той е художник“ изглеждат като съвсем обикновени изречения, но и в двете сказуемото е изградено от две части, а видът му е различен. Оттук тръгва и настоящата разработка за съставното сказуемо в българския език. Началото припомня по какви начини изобщо може да бъде изразено сказуемото в изречението: чрез една глаголна форма, проста или сложна, чрез глаголно междуметие, чрез два глагола или чрез глагол и име. Именно от това изброяване е изведена границата между просто глаголно и съставно сказуемо. Първият основен раздел е посветен на съставното глаголно сказуемо. Обяснено е от какви елементи се състои, кой от двата глагола носи основното действие и каква допълнителна информация внася другият, като са изброени и групирани значенията, които той може да изразява. Показано е защо подлогът на двата глагола винаги съвпада и защо изречението остава просто, въпреки че съдържа две глаголни форми. Вторият раздел разглежда съставното именно сказуемо: неговия строеж от глагол и име, разпределението на граматичното и на лексикалното значение между двата елемента, кои глаголи се употребяват в него най-често и с какви части на речта може да бъде изразена именната част. Всяко положение е придружено с кратки примерни изречения. Отделно внимание е обърнато на два въпроса, които на практика затрудняват учениците: членуването с пълен член при съществителните от мъжки род в ролята на именна част и съгласуването по род и число при учтивите форми на обръщение. Разработката завършва със съпоставителна таблица на двата вида съставно сказуемо, в която едно до друго са изведени съставящите ги елементи и примери за всеки от тях, което улеснява бързото сравняване и запомняне. Темата е сред честите в изпитванията по синтаксис, а изложението е подходящо както за първо усвояване на правилата, така и за преговор преди контролна работа или тест по български език.

Когато разказваме нещо, което не сме видели със собствените си очи, българският език разполага със специални глаголни форми, които показват точно това, и на тях е посветена настоящата разработка. Изложението започва с припомняне на глаголните времена в съвременния български език, за да стъпи обяснението върху вече познатото. След това е изяснена същността на преизказването: в кои случаи говорещият или пишещият прибягва до тези форми и с какво те се различават от обикновените. Основната част е посветена на образуването. Показано е как се преизказват простите глаголни времена чрез съответното деятелно причастие и спомагателния глагол съм, защо преизказната форма за сегашно време съвпада с формата на едно от миналите времена и как при сложните времена се преизказва само спомагателният глагол, поради което определени времена получават обща преизказна форма. Всичко това е събрано в подробна таблица, в която за всяко време са изписани начинът на образуване и готовите форми за всички лица в единствено и в множествено число. Кратък обобщителен блок извежда правилата, които трябва да се запомнят: кога спомагателният глагол се изпуска, как деятелните причастия се менят по род и число и при кои глаголи двете причастия съвпадат. Отделно е посочено къде най-често се срещат преизказните форми в речта и в текстовете. Самостоятелен раздел разглежда типичната грешка при употребата им, показана чрез съпоставка на правилно и неправилно построено изречение, така че разликата да се вижда веднага. Финалната част припомня правописните особености, които вървят заедно с темата: причастията с променливо „я“, изпадането на гласната при формите, завършващи на -ъл, и разделното писане на отрицателната частица „не“ при деятелните причастия. Разработката е удобна за въвеждане и затвърждаване на темата в час, за самостоятелна подготовка и за бърза справка преди класна работа, тест или устно изпитване по български език.

Художественият текст рядко казва точно това, което пише, и точно този механизъм обяснява настоящият справочник. Материалът е подреден в два големи дяла. Първият е посветен на тропите, тоест на думите и изразите, употребени в преносен смисъл, и обхваща тринайсет понятия: епитет, сравнение с неговите разновидности, олицетворение, метафора, метонимия, оксиморон, синекдоха, алегория, символ, хипербола, литота, гротеска и парадокс. Вторият дял разглежда фигурите, тоест похватите, чрез които се подрежда и подчертава изказът, и включва четиринайсет понятия: инверсия, реторичен въпрос, паралелизъм, анафора, епифора, перифраза, плеоназъм, алюзия, апосиопеза, елипса, етимологична фигура, анжамбман, антитеза и градация. Всяко понятие е представено по един и същ начин: кратко и ясно определение, а веднага след него конкретен пример, който го илюстрира. Примерите не са измислени за случая, а са взети от текстове, които се изучават в училище, от народната песен и Ботев до Вазов, Яворов, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев, Йовков и Блага Димитрова. Така всяко название веднага получава лице, което се запомня. Обяснени са и разграниченията, които обикновено затрудняват учениците: кога сравнението е отрицателно и кога разширено, кога е по-точно да се говори за одухотворяване вместо за олицетворение, по какво синекдохата се отличава от метонимията, а литотата от хиперболата, и как образният паралелизъм се различава от синтактичния. Материалът е съставен като справочник за бърза употреба. Подходящ е за подготовка на анализ и на литературно съчинение, за упражнения по разпознаване на изразните средства в текст, за преговор преди класна работа, изпит или матура, а също и като опора при самостоятелно четене.

Една запетая може да обърне смисъла на цялото изречение, а обособените части са точно мястото, където ученикът най-често се колебае дали да я сложи. Този учебен материал по български език подрежда темата стъпка по стъпка и в удобен за преговор вид. В началото е изведено определението: какво представлява обособената част, как се отделя интонационно от останалите думи, защо понякога се променя и словоредът и с каква цел изобщо се обособява дадена част от изречението. Следва прегледът на видовете. Материалът показва кои второстепенни части се обособяват най-често и ги представя в таблица с готови примери за всеки вид, в които обособената част е ясно откроена. Така разликата между обособено и необособено пояснение се вижда веднага, без дълги обяснения. Отделен раздел е посветен на пунктуацията. Разгледани са знаците, чрез които обособената част се отделя в писмен текст, и за всеки от тях са дадени изречения-образци, включително случаите, в които едно и също съдържание може да се оформи по различен начин. Накрая са събрани уточненията, които обикновено струват точки на контролно: при какво условие обстоятелствените пояснения се обособяват и в кой случай запетая не се пише, макар мястото да изглежда, че я изисква. Материалът е подходящ за усвояване на новата тема, за бърз преговор преди контролно или изпит, за упражнение по пунктуация и за справка при писане на съчинение и преразказ.

Кое прави един текст художествен и защо същите думи, подредени по друг начин, вече не въздействат по същия начин? Разработката отговаря на този въпрос кратко и системно, така както темата се изучава в часовете по български език. В началото е изяснено какво представлява художественият текст: върху какво въздейства той, каква е ролята на художествения образ и защо един конкретен образ може да носи и по-обобщени идеи, чувства и оценки. Посочено е и на какво трябва да се обърне внимание при анализ на художествен текст. Същинската част е организирана в три ясно обособени групи езикови особености. Фонетичните особености показват как повторението на звукове изгражда звучене и настроение, като всяко твърдение е подкрепено с откъс от познати стихотворения. Лексикалните особености представят думите с преносно значение, контекстовите синоними, повторенията, поетизмите, старинните и диалектните думи и обясняват каква атмосфера създава всяка група. Синтактичните особености обхващат художествените определения, сравненията, обръщенията и реторичните въпроси, отново с примери от българската литература. Материалът е кратък и подреден и е подходящ за бърз преговор преди изпитване или класна работа, за упражнение по разпознаване на изразните средства в текст и като опора при писане на анализ.

Едно и също действие може да бъде съобщено като случило се, като заповядано или като зависещо от условие, а разликата се крие в наклонението на глагола. Учебната справка започва с определението за наклонение като граматично значение, чрез което говорещият показва отношението си към връзката между действието и реалността, и извежда трите въпроса, по които тази връзка се преценява: реално ли е действието, зависи ли то от желанието и волята на говорещия и зависи ли от някакви условия. След това са назовани трите наклонения в българския език. Най-подробно е представено изявителното наклонение като основно и с най-широка употреба, придружено с примери, които показват разликата между реално действие, нереално действие и отричане на действието. Следва повелителното наклонение с обяснение кога формите му изразяват воля и заповед и кога звучат като молба. Накрая е разгледано условното наклонение с примери за евентуално възможно действие и за учтива молба или подкана към събеседника. Материалът е кратък и подреден и е подходящ за бърз преговор преди контролна работа, за домашна подготовка и за затвърждаване на разликата между трите наклонения.

Един разказ, роден от истинска случка, чута в крайпътно ханче, и от една жена, чието име българската литература запомня завинаги. Материалът е подробен литературен анализ на „Една българка“ от Иван Вазов и разглежда творбата последователно, в няколко ясно обособени раздела. Началото е посветено на самото произведение: как възниква то, защо Вазов сменя първоначалното заглавие, какво внушава подзаглавието „Исторически епизод“ и каква роля играе първата част като въведение в действието и в основния конфликт. Отделен раздел съпоставя литературата с историята и посочва реалните събития около разгрома на Ботевата чета, както и прототипа на героинята. Същинската част проследява сюжета и обръща внимание на една негова особеност: реда, в който събитията са разказани, и разликата между него и хронологичния ход на случката. Анализът обяснява какъв ефект постига това разместване. Следват разделите за жанра на творбата и за строежа на отделните епизоди с техните експозиция, завръзка, кулминация и развръзка. Самостоятелен акцент е поставен върху темите: освободителната борба и силата на българския дух, страхът и унижението, нравственият избор, възнаграденото добро, християнските добродетели. Отделно място е дадено на мястото на действието, на ролята на река Искър като изпитание и на връзката между преминаването ѝ и образи от фолклора и митологията. Анализът се спира и на езика на творбата: на оценъчните назовавания, чрез които са изградени поробителите, на функцията на пейзажа и на употребата на хипербола и градация във върховите моменти. Характеристиките на героите са разгърнати подробно: баба Илийца и качествата, които всяка част от разказа разкрива у нея, раненият четник, отец Евтимий и потисниците, както и похватът на анонимността на имената. Финалният раздел обобщава композицията на творбата, двата ѝ върхови момента и смисъла на епилога. Материалът е подходящ за подготовка за класно и контролно съчинение, за отговор на литературен въпрос, за преговор преди изпитване и за задълбочена самостоятелна работа върху разказа в 7. клас.

Одата, с която завършва „Епопея на забравените“, е разгледана тук едновременно като история, като строеж и като език. Началото обяснява мястото на творбата в цикъла: кога е писан той, от колко стихотворения се състои, какво разочарование от следосвобожденското време подтиква Вазов да го създаде и защо двете думи в заглавието му стоят в такова обтегнато отношение една към друга. Накратко са представени и най-известните оди от цикъла. Следва обстоен исторически раздел за защитата на Шипченския проход през август 1877 г.: съотношението на силите, решението на генерал Радецки, дните на боевете, критичният момент и обратът, който решава изхода на войната. Тази фактология помага стихотворението да се чете с ясна представа какво стои зад всеки стих. Разборът на жанра изяснява какво е ода и защо точно този жанр отговаря на замисъла. Особено подробна е частта за композицията: показано е не само обичайното триделно устройство, но и как всяка от трите части се разполовява вътрешно на две контрастни подчасти, като контрастът се проследява едновременно в съдържанието, в образността и дори в синтаксиса. В раздела за героите е обяснено с какво колективният герой на тази ода се различава от индивидуалните образи в останалите стихотворения от цикъла и как е изграден чрез последователно противопоставяне на защитниците и на настъпващия враг: чрез сравненията, чрез назоваванията, чрез пространствените образи на високото и ниското. Темите извеждат величието на човешкия дух и особеното присъствие на Балкана в българската поезия. Самостоятелен акцент е поставен върху анафората във въведението, върху нейната роля за градацията на настроението и върху момента, в който тонът се пречупва. Разгледани са и конкретни метафори, метонимии и сравнения от текста. Материалът завършва с речник на понятията: епопея, метонимия, ода, поетически цикъл и стилистична фигура.

Едно българско дюкянче, сбутано в дъното на тъмна уличка сред грамадните палати на света: този образ стои в средата на откъса от „До Чикаго и назад“ и около него е построен целият анализ. Материалът разглежда творбата на Алеко Константинов в шест ясно отделени части. Първата е посветена на автора. Тя проследява живота на Алеко Константинов от Свищов и Габрово през следването в Одеса до съдийската му работа, уволнението, личните загуби, страстта му към пътуванията и туризма, фейлетоните срещу властта и трагичния му край. Изброени са и основните му произведения, както и произходът на псевдонима Щастливец. Втората част представя самото произведение: какъв е поводът за пътуването до Америка, с какво то се различава от предишните пътешествия на автора, как записките първо излизат в списание и как след това се превръщат в книга. Разделът за жанра обяснява какво представлява пътеписът, кое е водещото в него и как маршрутът и размислите на пътуващия определят подредбата на текста. Изброени са и основните обекти на описание в целия пътепис. Най-обширната част е за темите. Разгледано е как стои България сред света, каква е относителността на представите, с които българите мислят за себе си, какво показват експонатите на българското представителство и как реагират чуждите посетители. Обяснено е и къде точно е истинската болка на автора. Разделът за героите разглежда образа на разказвача и неговия път от изумлението до срама, а след това и образите на г-н Айвазиян, на уредника г-н Шопов и на Бай Ганьо, който тук се появява за първи път в творчеството на Алеко Константинов. Последната част е посветена на композицията: движението на текста, двете ретардации и тяхната роля, контрастът между мрак и светлина, стилистичният ефект от умалителните съществителни, реторичните въпроси и възклицания. Материалът е подходящ за подготовка за час, за устно изпитване, за контролна работа и за писане на съчинение или характеристика на герой по откъса.

Пет години след Освобождението се разнася твърдението, че българската реч е груба и негодна за литература. Отговорът на Иван Вазов е ода, а този анализ показва как е устроена тя. Първата част поставя творбата в историческия ѝ контекст: какви обвинения предизвикват написването ѝ, какво уточнява самият автор за повода, в коя стихосбирка е включена и защо периодът на създаването ѝ се смята за най-плодотворен в творчеството на Вазов. Оттук е изведено и разбирането на поета за патриотизма. Следва разглеждане на жанра. Обяснено е защо творбата е ода, кои са жанровите ѝ белези и как двете противоположни чувства в нея градират до финала. Изразните средства не са изброени формално, а са показани в действие: антитези, инверсии, реторични въпроси и възклицания, с конкретни примери от текста. Отделен раздел е посветен на темите, сред които защитата на националната идея и чуждопоклонството, както и на начина, по който прякото обръщение към езика придава на одата изповеден характер. Композицията е разгледана по строфи: къде минава границата между двата идейни центъра, каква задача изпълнява всяка от двете половини и защо в определен момент изказът преминава към глаголни форми в първо лице. Най-подробната част се занимава с героите. Анализирани са самият език като основен герой заедно с неговите епитети, метафори и метонимии, събирателният образ на хулителите и лирическият говорител като образ на творческата личност. Показано е и защо Вазов спори с ругателите, без нито веднъж да се обърне пряко към тях. Материалът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа, за писане на интерпретативно съчинение върху одата и за преговор на понятията ода, антитеза, инверсия, метонимия и лирически говорител.

Един овчар спира край пътя, за да изслуша чужда мъка, и с няколко думи променя посоката на цяло семейство. Анализът проследява как Йовков превръща тази кратка среща в разказ за трагизма и за красотата на човешкото битие. Първата част се занимава с жанра и композицията: откъде идва подтикът за написването на разказа, къде и кога е публикуван за първи път и с какво творбата се отличава от класическия къс разказ. Направено е и сравнение с началото на „Една българка“ и „По жътва“, което показва защо Йовков подрежда сведенията за героите по друг начин. Следва прегледът на темите и проблемите. Очертано е как страданието и стремежът към по-добър живот се преплитат в творбата, а след това са изведени по-конкретните въпроси, които тя поставя, сред които изборът между истината и благородната лъжа, целебната сила на думите и тежестта на родителството. Най-обширната част е посветена на героите и образите. Разгледани са Моканина като носител на авторовия светоглед, страдалческият път на Гунчо, безмълвната майка и самата Нонка, а след тях и символните образи на бялата лястовица, на змията и на пътя, всеки с обяснение какво стои зад него. Отделен раздел извежда идеите и ценностите на разказа, а последният се спира на езика и стила: похватът „разказ в разказа“, речевите характеристики на героите, ролята на мълчанието, значението на художествения детайл и опозицията между черното и бялото. Материалът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа, за преразказ и съчинение върху творбата и за преговор на понятията разказ, символ, художествен детайл и разказ в разказа.

Стихотворение без заглавие, което цял един народ разпознава по първия му стих и по-скоро пее, отколкото чете. Анализът показва как Добри Чинтулов превръща един призив в стройно построена творба от четири смислови части. В началото материалът съпоставя стихотворението с „Вятър ечи, Балкан стене“: какво сближава двете творби, кои образи се повтарят в тях и с какво картината в „Стани, стани, юнак балкански“ е по-широка. Оттам е изведена и водещата опозиция, върху която е построено цялото внушение. Следва разделът за самото произведение: защо то е останало без заглавие, как се разпространява през Възраждането, към кого е отправен призивът в началото и към кого в края и защо тази рамка определя тона на творбата. Най-подробната част подрежда мотивите един по един, сред тях любовта и дългът към отечеството, саможертвата в името на свободата, пробуждането от робския сън, дългът на водача, единството на народа и славянското братство. За всеки мотив е посочено къде в текста се открива и с какви езикови средства е внушен. Отделно са представени лирическият говорител в ролята му на агитатор и трите групи образи: юнакът, поробеният народ и поробителите. Разгледани са също основният конфликт, проблемите, които творбата поставя, ценностите, които утвърждава, и нейното послание. Материалът завършва с раздел „Акцентите накратко“, в който най-важното е събрано в стегнат вид, удобен за преговор в последния момент. Подходящ е за подготовка по литература в 7. клас, включително за НВО, за отговор на литературен въпрос и за изпитване върху възрожденската поезия.

1. В кое изречение има просто глаголно сказуемо? A) Аз бях първи в редицата. Б) Стела е новата ми приятелка. B) Оркестърът свиреше полка. Г) Можеш да започнеш играта. 2. В кое изречение има съставно глаголно сказуемо? A) За утре ще уча по няколко предмета. Б) За да си отличник, са необходими усилия. B) Всички уважават добрите хора. Г) Трябва да си научиш уроците. 3. В кое изречение НЯМА съставно именно сказуемо? A) Кирил ми направи голяма услуга. Б) Петьо е най-добрият ми приятел. B) Вера беше

Тест за входно ниво по български език и литература в началото на седми клас. Материалът е разделен на два самостоятелни дяла с по двадесет и пет и двадесет задачи и обхваща изученото през предходната година по двата предмета. Езиковият дял започва с правописа. Проверяват се слятото и разделното писане на отрицателната частица с различни части на речта, редуването на гласни в сродни думи, изписването на думи с удвоени съгласни и с трудни съчетания. Включена е и по-необичайна задача: дадено е изречение с няколко грешки и трябва да бъде преписано вярно, като се посочи и точният им брой. Следва лексикалната част. Тя обхваща названието на науката за речниковия състав, понятието за омоними, разграничаването на синонимна двойка от двойка думи с различно отношение, значението на чужда дума, средствата за експресивност, фразеологичните антоними, избора на уместна дума в изречение и разпознаването на грешка, породена от смесване на близки по звучене думи. Морфологичната част включва разпознаване на местоимения и определяне по какъв признак се различават две глаголни форми в едно изречение. Обособена е и линия за граматичната норма: членуването при подлог и при сказуемно определение, както и съгласуването при учтива форма, при което трябва да се открие грешната от четири подчертани думи. Пунктуационната част е застъпена силно. Освен обичайните задачи за откриване на грешка има и две по-обемни: дадени са дълги изречения без препинателни знаци и се изисква те да бъдат поставени, а броят им – посочен. Синтактичната част проверява службата на израз в изречението, броя на допълненията и вида на изречението по състав, включително сложно смесено. Литературният дял обхваща изучените автори и творби. Проверяват се авторство и жанр, разпознаване на герой по реплика, особеностите на пейзажа при един от авторите, съдържанието на две глави от изучен роман, както и определението, с което е известен неговият автор. Най-подробно е застъпен един разказ – с шест последователни задачи за героя, неговата бедност, характера му, използвания художествен похват и второстепенните лица. Отговорите са изнесени накрая поотделно за двата дяла, включително изцяло поправените изречения с посочен брой на грешките и на запетаите. Това позволява проверката да стане бързо дори при работа с цял клас, а самите поправени изречения могат да се използват и като отделно упражнение. Съотношението между двата дяла заслужава внимание. Езиковата част е по-обемна и по-трудна, а литературната се състои предимно от задачи с един ясен верен отговор. Така тестът дава по-точна представа за езиковата подготовка, без да натоварва излишно началото на учебната година. Ценно е и присъствието на задачи със свободен отговор сред задачите с избор. При тях ученикът не може да отгатне – трябва сам да напише названието на понятието, признака на разликата, броя на частите или вида на изречението. Такива задачи показват действителното знание много по-ясно от избора между четири варианта. Форматът е готов за разпечатване: двата дяла са ясно отделени, задачите са номерирани поотделно във всеки от тях, а при въпросите със свободен отговор е оставено място за писане. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на седми клас – показва с какви знания идва класът и по кои теми е нужно връщане назад още в първите седмици. На ученика служи за самопроверка и подсказва какво е забравено през лятото.

Пълен вариант за класна работа с ясно разпределение на точките – шестдесет точки, разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литература. Материалът е готов за провеждане, включително с приложена скала за оценяване. Първата част стъпва върху откъс от „Грехът на Иван Белин“ на Йордан Йовков и обхваща седем задачи. Проверява се определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на изразената в него позиция, откриването на думи в преносно значение, тълкуването на устойчив израз, извличането на информация и определянето на стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко различни области. Лексиката е застъпена с въпроси за неутралната лексика, за чужда дума с посочено значение, за науката, изучаваща речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на репортажа. Отделна задача изисква собствени примери за думи с непостоянно „ъ“. Значителна група задачи е посветена на глаголните наклонения: разпознаване на повелително наклонение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение, както и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола. Редакционната задача е с най-висока тежест сред езиковите – цял абзац с натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване и запетаи при еднородни части. Литературният блок обхваща творби на Добри Чинтулов и Христо Ботев. Проверяват се биографични данни, символният образ на врага, адресатите на призива, разпознаването на стих, носещ определен смисъл, както и фактологични твърдения за създаването и публикуването на едно от стихотворенията. Включена е таблична задача за съотнасяне на образи с тяхното значение. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху кратък цитат – тълкуване на пътя като образ. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за свободните отговори, поправения текст на редакцията и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка според постигнатите резултати. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии за оценяване, без нужда от допълнителна подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия: показва обхвата и тежестта на отделните части и открива къде подготовката е недостатъчна – в езиковата, литературната или в редактирането.

Тестът е разработен по формата на националното външно оценяване и обхваща 25 задачи, придружени от верните отговори. Първата част стъпва върху научнопопулярен текст за възникването на геометрията. Задачите изискват да се определи темата и видът на текста, да се разграничи вярното твърдение, да се обясни значението на дума с чужд произход и да се открие синоним на подчертан израз. Следва обширна група задачи, при които се търси неправилно изписаната дума в даден ред. Обхванати са типични правописни случаи: думите с представка без-, съществителните, при които крайната съгласна на корена изисква проверка, думите с непроизносима съгласна, изписването на думи с представки о- и об-, членуването на съществителни от женски род с удвояване на съгласна, притежателните местоимения и правописът на съществителни от чужд произход в множествено число. Следващата група задачи е насочена към морфологията и лексиката: разпознаване на глагол сред нелични глаголни форми, откриване на дума, която означава признак на действие, разпознаване на ред със сродни думи, избор на подходяща местоименна форма в две изречения и обяснение на разликата в значението между две изречения чрез вида на наклонението. Литературната част обхваща изучаваните творби. Задачите разглеждат ролята на синонимната градация в Ботевата творба, характеристиките на родното слово в одата на Вазов, функциите на пейзажа в началото на повестта за хъшовете, опозициите в лирическия увод на одата за опълченците, средствата за документална достоверност в разказа за баба Илийца, изразните средства в описанието на Бродуей и отношението на героя към чуждото страдание в разказа на Йовков. Подходящ е за подготовка за националното външно оценяване, за преговор и за самостоятелна проверка на знанията.

Първите три глави на „Немили-недраги“ поставят читателя в кръчмата на Знаменосеца — и точно там се задържа този тест. Материалът съдържа 10 задачи с избираем отговор върху началната част на повестта, всяка с по четири възможности. Обхватът е тесен и това е предимството му. Вместо да прескача през цялата творба, тестът се съсредоточава върху началото ѝ и проверява дали то е прочетено внимателно — от смисъла на заглавието до наздравиците в края на трета глава. Първите задачи са върху заглавието и композицията. Едната изисква да се определи коя идея се откроява в самото заглавие на повестта, а другата — защо първа глава изпълнява ролята на експозиция. Тук се проверява и владеенето на литературните понятия за частите на сюжета, тъй като сред възможностите присъстват определения и за другите елементи на композицията. Следващият блок е върху обстановката и героите в първа глава. Задачите обхващат знаците, откроени в описанието на кръчмата, и темите, около които се върти разговорът на хъшовете. Отделен въпрос е посветен на Бръчков и изисква обратна преценка — да се посочи чертата, която НЕ го характеризира в тази част. Друга задача проверява разпознаването на портретна характеристика по художествен детайл, като изисква детайлът да бъде отнесен към правилния герой измежду четирима. Отделно място заема втора глава и особеността, с която тя се откроява в изграждането на повестта — задача, която изисква разграничаване между няколко похвата, използвани в различни части на текста. Заключителните задачи са върху трета глава и словото на Странджата — един от най-важните моменти в цялата творба. Проверява се какъв е поводът за речта, кое противопоставяне НЕ присъства в нея и за кого хъшовете вдигат наздравици след нея. Този блок изисква точно познаване на текста, а не общо впечатление от патоса на речта. Формулировките с отрицание са застъпени в няколко задачи и повишават трудността: в тях трите неверни възможности звучат правдоподобно и съответстват на творбата, но не и на конкретния въпрос. Тестът е приложим и в началото на работата върху повестта — като входяща проверка кой от класа наистина е прочел първите глави. Кратките му размери позволяват това да стане за няколко минути, без да отнема време от урока. След задачите е даден краткият раздел с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за час — за кратка проверка след изучаването на първите глави, за домашна работа или за въвеждащ преговор преди работа върху следващата част от повестта. Обемът от десет задачи го прави удобен за използване в част от учебния час. На ученика тестът служи за самопроверка след прочита. Показва дали са усвоени основните акценти в началото на творбата — смисълът на заглавието, ролята на експозицията, обстановката, героите и словото на Знаменосеца — и е подходящ за подготовка преди изпитване, за преговор преди класно и за проверка на готовността преди писане на отговор на литературен въпрос върху повестта.

Четиринадесет задачи върху един граматичен признак, който се учи набързо и се греши постоянно. Тук той е упражнен от всички страни, при това с изречения от живата реч. Материалът е върху наклонението на глагола и е събран на две страници. Началото е теоретично и изяснява какво изразява изявителното наклонение. Втората задача е с обърната формулировка и изисква да се посочи невярното твърдение – тоест ученикът трябва да прецени и четирите възможности, а не само една. Средището на първата половина е приведен откъс от „Андрешко“ на Елин Пелин. Върху него са зададени две задачи: първата изисква да се разпознаят глаголните форми, при които извършването зависи от волята на говорещия, а втората – да се определи какви форми са употребени в самия текст. Именно този подход е ценен: наклонението се разпознава в жив художествен текст, а не в измислени изречения. Оттам проверката минава към повелителното наклонение и това е най-практичната част. Три отделни задачи разглеждат отрицателните форми – от кои глаголи изобщо не могат да се образуват и къде има грешка при образуването им. Тук е и най-честата грешка в българската реч: съчетаването на отрицателна частица с погрешна глаголна форма. Тестът я поставя два пъти, в различни задачи, а между четирите възможности разликата е една буква. Условното наклонение е представено с четири задачи. Едната стъпва на две приведени изречения и пита какви действия се изразяват в тях. Друга изисква замяна с равностойна форма. Трета съпоставя четири изречения с еднакъв смисъл, но с различни наклонения, и търси онова, при което действието зависи от условие. Особено полезна е задачата за учтивата форма при условно наклонение – случай, който се среща във всяко делово писмо и се греши често при съгласуването. Има и обобщаваща задача, която изисква да се формулира какво изобщо означава наклонението като граматичен признак, а сред възможностите стоят определения на три други граматични категории. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до четиринадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите върху приведения откъс вършат работа и поединично – като упражнение с отворена книга. За ученика ползата е ясна: и трите наклонения са упражнени в един лист, а грешките, които тестът поставя, са точно онези, които се допускат при писане и се отчитат при оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.