АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ „ДО ЧИКАГО И НАЗАД“ - НИАГАРА! БОЖЕСТВЕНИЯТ РАЙ
В пътеписа „До Чикаго и назад" Алеко Константинов разкрива невероятното очарование на природата. Още в началото на творбата авторът описва стихията на океана. Картината на Ниагара като естетическо въздействие върху писателя е основен акцент на повествованието. Емоционалните вълнения на Алеко са сравнени с „безгранично благоговение".
Водопадът е като божествен рай за автора. Алеко Константинов рисува по неповторим начин този природен феномен. Той разкрива всяко движение на водната стихия, нейните звуци и багри, съчетани в едно. Исполинската мощ и красотата на Ниагара омиротворяват и облагородяват сърцата на туристите.
Срещата с водопада, според Алеко, е no-вълнуваща и по-примамлива от среща с любимата, след дълга раздяла. „Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!" - пътеписецът би се отказал дори от божествения рай заради друга земна красота - тази на Ниагара.
Писателят изпитва благородна завист към „щастливците", видели вече „чудната игра на природата". „Тържествено, плавно, като че под такт на музика" се движат посетителите. Изпитали „безграничното благоговение", те са облагородени. Тези жители на Новия свят са се откъснали от забързаното си ежедневие, станали са други хора под влиянието на видяната природна красота.
Слуховите представи подготвят туристите за срещата с „божественото" чудо. Звукът от „глухо бумтене“ прераства в „гръм" с приближаването към водопада. Разкрива се исполинската мощ на природния феномен.
В описанието се преплитат множество багри. „Светлозелени ивици" се спускат във водния хаос, разбиват се и се превръщат в „елмазен прах". Водата, „мътнозелена..., уморена, но още запенена, отива лениво на почивка към водоврата...“ Образува се „полукръгла небесна дъга“. „Ослепително блестяща пяна" се включва в играта на цветове. Зеленото е символ на при-родата, блясъкът се отъждествява с божественото. Съчетанието от цветове и звуци в динамичната надпревара на сноповете вода е един „божествен" земен рай.
Стремителното движение на водата Алеко Константинов представя като един непрекъснат кръговрат. Първо водата пада надолу: „падат буйни къдрави снопове", „пада непрекъсната маса от ослепително блестяща пяна“, „ври, кипи, беснува се, гърми". След миг динамично се устремява към хаоса и контрастира със „светлозелените ивици неразвита вода", които се плъзгат покрай нея. После всичко се превръща в пяна: „кипяща пенлива маса", „снопове пяна се мятат", „воден прах обсипва целия водопад". Зрителните представи разкриват красотата, величието и динамиката на водната стихия.
Силно въздействащото художествено описание на Ниагарския водопад създава усещане за божествена красота на природния феномен. Тя остава завинаги в душата на Алеко. С нескрита болка той се прощава с тази невероятна гледка: „Прощавай, Ниагара! Много е кратък животът, за да имам надежда още веднъж да те видя!" Мъчителна е раздялата с рая. Благоговението, което е изпитал авторът, е неповторимо.
Описанието на Ниагарския водопад в пътеписа „До Чикаго и назад" на Алеко Константинов разкрива част от магията на природното чудо.
@bgmateriali.com
