Анализ на „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев

      „На прощаване в 1868 г.“ е една от най-силните изповеди в българската литература. Произведението е написано в Румъния, в годините на подготовка за четнически походи към България, и е публикувано малко по-късно. То звучи като прощално слово и като завещание на един млад човек, който е взел необратимо решение – да стане бунтовник и да тръгне към свободата. Лирическият говорител се обръща към майка си и още в първия стих определя тона на цялата творба: „Не плачи, майко, не тъжи“.