Подкатегории на "7 клас"

„Той може да рисува“ и „Той е художник“ изглеждат като съвсем обикновени изречения, но и в двете сказуемото е изградено от две части, а видът му е различен. Оттук тръгва и настоящата разработка за съставното сказуемо в българския език. Началото припомня по какви начини изобщо може да бъде изразено сказуемото в изречението: чрез една глаголна форма, проста или сложна, чрез глаголно междуметие, чрез два глагола или чрез глагол и име. Именно от това изброяване е изведена границата между просто глаголно и съставно сказуемо. Първият основен раздел е посветен на съставното глаголно сказуемо. Обяснено е от какви елементи се състои, кой от двата глагола носи основното действие и каква допълнителна информация внася другият, като са изброени и групирани значенията, които той може да изразява. Показано е защо подлогът на двата глагола винаги съвпада и защо изречението остава просто, въпреки че съдържа две глаголни форми. Вторият раздел разглежда съставното именно сказуемо: неговия строеж от глагол и име, разпределението на граматичното и на лексикалното значение между двата елемента, кои глаголи се употребяват в него най-често и с какви части на речта може да бъде изразена именната част. Всяко положение е придружено с кратки примерни изречения. Отделно внимание е обърнато на два въпроса, които на практика затрудняват учениците: членуването с пълен член при съществителните от мъжки род в ролята на именна част и съгласуването по род и число при учтивите форми на обръщение. Разработката завършва със съпоставителна таблица на двата вида съставно сказуемо, в която едно до друго са изведени съставящите ги елементи и примери за всеки от тях, което улеснява бързото сравняване и запомняне. Темата е сред честите в изпитванията по синтаксис, а изложението е подходящо както за първо усвояване на правилата, така и за преговор преди контролна работа или тест по български език.

Когато разказваме нещо, което не сме видели със собствените си очи, българският език разполага със специални глаголни форми, които показват точно това, и на тях е посветена настоящата разработка. Изложението започва с припомняне на глаголните времена в съвременния български език, за да стъпи обяснението върху вече познатото. След това е изяснена същността на преизказването: в кои случаи говорещият или пишещият прибягва до тези форми и с какво те се различават от обикновените. Основната част е посветена на образуването. Показано е как се преизказват простите глаголни времена чрез съответното деятелно причастие и спомагателния глагол съм, защо преизказната форма за сегашно време съвпада с формата на едно от миналите времена и как при сложните времена се преизказва само спомагателният глагол, поради което определени времена получават обща преизказна форма. Всичко това е събрано в подробна таблица, в която за всяко време са изписани начинът на образуване и готовите форми за всички лица в единствено и в множествено число. Кратък обобщителен блок извежда правилата, които трябва да се запомнят: кога спомагателният глагол се изпуска, как деятелните причастия се менят по род и число и при кои глаголи двете причастия съвпадат. Отделно е посочено къде най-често се срещат преизказните форми в речта и в текстовете. Самостоятелен раздел разглежда типичната грешка при употребата им, показана чрез съпоставка на правилно и неправилно построено изречение, така че разликата да се вижда веднага. Финалната част припомня правописните особености, които вървят заедно с темата: причастията с променливо „я“, изпадането на гласната при формите, завършващи на -ъл, и разделното писане на отрицателната частица „не“ при деятелните причастия. Разработката е удобна за въвеждане и затвърждаване на темата в час, за самостоятелна подготовка и за бърза справка преди класна работа, тест или устно изпитване по български език.

Художественият текст рядко казва точно това, което пише, и точно този механизъм обяснява настоящият справочник. Материалът е подреден в два големи дяла. Първият е посветен на тропите, тоест на думите и изразите, употребени в преносен смисъл, и обхваща тринайсет понятия: епитет, сравнение с неговите разновидности, олицетворение, метафора, метонимия, оксиморон, синекдоха, алегория, символ, хипербола, литота, гротеска и парадокс. Вторият дял разглежда фигурите, тоест похватите, чрез които се подрежда и подчертава изказът, и включва четиринайсет понятия: инверсия, реторичен въпрос, паралелизъм, анафора, епифора, перифраза, плеоназъм, алюзия, апосиопеза, елипса, етимологична фигура, анжамбман, антитеза и градация. Всяко понятие е представено по един и същ начин: кратко и ясно определение, а веднага след него конкретен пример, който го илюстрира. Примерите не са измислени за случая, а са взети от текстове, които се изучават в училище, от народната песен и Ботев до Вазов, Яворов, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев, Йовков и Блага Димитрова. Така всяко название веднага получава лице, което се запомня. Обяснени са и разграниченията, които обикновено затрудняват учениците: кога сравнението е отрицателно и кога разширено, кога е по-точно да се говори за одухотворяване вместо за олицетворение, по какво синекдохата се отличава от метонимията, а литотата от хиперболата, и как образният паралелизъм се различава от синтактичния. Материалът е съставен като справочник за бърза употреба. Подходящ е за подготовка на анализ и на литературно съчинение, за упражнения по разпознаване на изразните средства в текст, за преговор преди класна работа, изпит или матура, а също и като опора при самостоятелно четене.

Една запетая може да обърне смисъла на цялото изречение, а обособените части са точно мястото, където ученикът най-често се колебае дали да я сложи. Този учебен материал по български език подрежда темата стъпка по стъпка и в удобен за преговор вид. В началото е изведено определението: какво представлява обособената част, как се отделя интонационно от останалите думи, защо понякога се променя и словоредът и с каква цел изобщо се обособява дадена част от изречението. Следва прегледът на видовете. Материалът показва кои второстепенни части се обособяват най-често и ги представя в таблица с готови примери за всеки вид, в които обособената част е ясно откроена. Така разликата между обособено и необособено пояснение се вижда веднага, без дълги обяснения. Отделен раздел е посветен на пунктуацията. Разгледани са знаците, чрез които обособената част се отделя в писмен текст, и за всеки от тях са дадени изречения-образци, включително случаите, в които едно и също съдържание може да се оформи по различен начин. Накрая са събрани уточненията, които обикновено струват точки на контролно: при какво условие обстоятелствените пояснения се обособяват и в кой случай запетая не се пише, макар мястото да изглежда, че я изисква. Материалът е подходящ за усвояване на новата тема, за бърз преговор преди контролно или изпит, за упражнение по пунктуация и за справка при писане на съчинение и преразказ.

Кое прави един текст художествен и защо същите думи, подредени по друг начин, вече не въздействат по същия начин? Разработката отговаря на този въпрос кратко и системно, така както темата се изучава в часовете по български език. В началото е изяснено какво представлява художественият текст: върху какво въздейства той, каква е ролята на художествения образ и защо един конкретен образ може да носи и по-обобщени идеи, чувства и оценки. Посочено е и на какво трябва да се обърне внимание при анализ на художествен текст. Същинската част е организирана в три ясно обособени групи езикови особености. Фонетичните особености показват как повторението на звукове изгражда звучене и настроение, като всяко твърдение е подкрепено с откъс от познати стихотворения. Лексикалните особености представят думите с преносно значение, контекстовите синоними, повторенията, поетизмите, старинните и диалектните думи и обясняват каква атмосфера създава всяка група. Синтактичните особености обхващат художествените определения, сравненията, обръщенията и реторичните въпроси, отново с примери от българската литература. Материалът е кратък и подреден и е подходящ за бърз преговор преди изпитване или класна работа, за упражнение по разпознаване на изразните средства в текст и като опора при писане на анализ.

Едно и също действие може да бъде съобщено като случило се, като заповядано или като зависещо от условие, а разликата се крие в наклонението на глагола. Учебната справка започва с определението за наклонение като граматично значение, чрез което говорещият показва отношението си към връзката между действието и реалността, и извежда трите въпроса, по които тази връзка се преценява: реално ли е действието, зависи ли то от желанието и волята на говорещия и зависи ли от някакви условия. След това са назовани трите наклонения в българския език. Най-подробно е представено изявителното наклонение като основно и с най-широка употреба, придружено с примери, които показват разликата между реално действие, нереално действие и отричане на действието. Следва повелителното наклонение с обяснение кога формите му изразяват воля и заповед и кога звучат като молба. Накрая е разгледано условното наклонение с примери за евентуално възможно действие и за учтива молба или подкана към събеседника. Материалът е кратък и подреден и е подходящ за бърз преговор преди контролна работа, за домашна подготовка и за затвърждаване на разликата между трите наклонения.

Един разказ, роден от истинска случка, чута в крайпътно ханче, и от една жена, чието име българската литература запомня завинаги. Материалът е подробен литературен анализ на „Една българка“ от Иван Вазов и разглежда творбата последователно, в няколко ясно обособени раздела. Началото е посветено на самото произведение: как възниква то, защо Вазов сменя първоначалното заглавие, какво внушава подзаглавието „Исторически епизод“ и каква роля играе първата част като въведение в действието и в основния конфликт. Отделен раздел съпоставя литературата с историята и посочва реалните събития около разгрома на Ботевата чета, както и прототипа на героинята. Същинската част проследява сюжета и обръща внимание на една негова особеност: реда, в който събитията са разказани, и разликата между него и хронологичния ход на случката. Анализът обяснява какъв ефект постига това разместване. Следват разделите за жанра на творбата и за строежа на отделните епизоди с техните експозиция, завръзка, кулминация и развръзка. Самостоятелен акцент е поставен върху темите: освободителната борба и силата на българския дух, страхът и унижението, нравственият избор, възнаграденото добро, християнските добродетели. Отделно място е дадено на мястото на действието, на ролята на река Искър като изпитание и на връзката между преминаването ѝ и образи от фолклора и митологията. Анализът се спира и на езика на творбата: на оценъчните назовавания, чрез които са изградени поробителите, на функцията на пейзажа и на употребата на хипербола и градация във върховите моменти. Характеристиките на героите са разгърнати подробно: баба Илийца и качествата, които всяка част от разказа разкрива у нея, раненият четник, отец Евтимий и потисниците, както и похватът на анонимността на имената. Финалният раздел обобщава композицията на творбата, двата ѝ върхови момента и смисъла на епилога. Материалът е подходящ за подготовка за класно и контролно съчинение, за отговор на литературен въпрос, за преговор преди изпитване и за задълбочена самостоятелна работа върху разказа в 7. клас.

Пътуването от Будапеща до Виена е само външната рамка на този анализ: всяка спирка по маршрута се разчита като изпитание за културата на българина. Разработката тръгва от съдбата на самия текст - кога и къде излизат историите за Бай Ганьо, как се събират в книга и защо тя остава жанрово неопределима творба на границата между разказ, фейлетон и анекдот. Оттам вниманието се насочва към композицията на „Бай Ганьо пътува“: кой разказва случката, защо повествованието е хронологично и кои три момента от пътуването оформят частите на историята. Следващият раздел очертава темите и проблемите - културните различия между пътуващия българин и Европа, разликите във възпитанието, образованието, интересите и възгледите на двамата спътници, както и болезнения следосвобожденски въпрос за мястото на България в европейската културна общност. Централно място заема характеристиката на героите. Бай Ганьо е разгледан като сложно съчетание от черти на националния характер, белези на съсловието, което представлява, и лични недостатъци, а анализът проследява с какви средства авторът го изгражда: поведение, реч, отношение на спътника му и реакции на европейците. Не по-малко внимание е отделено на разказвача, българския интелектуалец, който пътува редом с него и му е пълен антипод, и на въпроса защо неговото присъствие е толкова важно за смисъла на творбата. Самостоятелен акцент е поставен върху идеите и ценностите в историята, а финалната част разглежда езика и стила: ролята на иронията, свидетелският разказ от първо лице, майсторството на диалога, просторечията и експресивната лексика в речта на Бай Ганьо срещу премерените фрази на неговия спътник, както и принципа на контраста, чрез който двамата герои се представят едновременно. Наблюденията са подкрепени с конкретни цитати и детайли от текста. Материалът е подходящ за подготовка за час, за преговор преди класна работа и за изграждане на собствена теза по темата за българина и Европа.

Преди да стигне до самото стихотворение, материалът отделя обстойна част на автора: пътят на Христо Ботев от Калофер през Одеса и Бесарабия до Букурещ, срещите му с Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Левски, журналистическата и издателската му дейност, конфликтът с Каравелов, четата и гибелта във Врачанския Балкан. Тази биографична рамка не е самоцелна, а подготвя разбирането защо животът и творчеството на Ботев се четат като едно цяло. Следва разделът за самото произведение: кога и къде е написано „На прощаване в 1868 г.“, при какви обстоятелства, какво разказва за създаването му свидетелят Киро Тулешков и как творбата се вписва в настроенията на българската емиграция. Отделно е изяснен и спорът за жанра: защо текстът често бива наричан поема и защо все пак характерът му е подчертано лирически, както и в какъв смисъл може да се говори за автобиографична изповед. Разборът на композицията показва защо стихотворението не е разделено на строфи и как въпреки това в него ясно се обособяват части, свързани с настоящето и с двете противоположни картини на бъдещето, всяка със свой колорит. Характеристиката на героите разглежда лирическия говорител и мотивите за избора му, отношението на околните към този избор, а също и многопластовия образ на майката и връзката му с представата за родината. Най-обширната част е посветена на темите: нравственият избор на бореца, подвигът и саможертвата, свободата в двете й лица, пътят и изгнаничеството, песента като завет и памет. Направени са съпоставки с „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и „До моето първо либе“. Разгледани са и езикът и стихът: обръщенията към майката, постоянните епитети, инверсиите, повторенията, силабическото стихосложение и глаголната наситеност, подкрепени с цитати. Финалната част връща творбата към събитията от 1868 г. Материалът е подходящ за подготовка за час, за преговор преди класна работа и за изпитване в 7. клас.

Одата, с която завършва „Епопея на забравените“, е разгледана тук едновременно като история, като строеж и като език. Началото обяснява мястото на творбата в цикъла: кога е писан той, от колко стихотворения се състои, какво разочарование от следосвобожденското време подтиква Вазов да го създаде и защо двете думи в заглавието му стоят в такова обтегнато отношение една към друга. Накратко са представени и най-известните оди от цикъла. Следва обстоен исторически раздел за защитата на Шипченския проход през август 1877 г.: съотношението на силите, решението на генерал Радецки, дните на боевете, критичният момент и обратът, който решава изхода на войната. Тази фактология помага стихотворението да се чете с ясна представа какво стои зад всеки стих. Разборът на жанра изяснява какво е ода и защо точно този жанр отговаря на замисъла. Особено подробна е частта за композицията: показано е не само обичайното триделно устройство, но и как всяка от трите части се разполовява вътрешно на две контрастни подчасти, като контрастът се проследява едновременно в съдържанието, в образността и дори в синтаксиса. В раздела за героите е обяснено с какво колективният герой на тази ода се различава от индивидуалните образи в останалите стихотворения от цикъла и как е изграден чрез последователно противопоставяне на защитниците и на настъпващия враг: чрез сравненията, чрез назоваванията, чрез пространствените образи на високото и ниското. Темите извеждат величието на човешкия дух и особеното присъствие на Балкана в българската поезия. Самостоятелен акцент е поставен върху анафората във въведението, върху нейната роля за градацията на настроението и върху момента, в който тонът се пречупва. Разгледани са и конкретни метафори, метонимии и сравнения от текста. Материалът завършва с речник на понятията: епопея, метонимия, ода, поетически цикъл и стилистична фигура.

Едно стихотворение без заглавие, което цял народ разпознава по първия му стих: така е останало „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов. Материалът предлага пълен анализ на творбата, подреден по раздели и написан така, че ученикът бързо да намери всичко необходимо за час, за изпитване или за писмена работа. Първата част е посветена на автора. Проследен е пътят на Чинтулов от бедното семейство в Сливен през ученето в Търново, Букурещ и Одеса до учителстването и участието му в църковно-народния събор, както и последните му години. Изброени са и другите му известни творби, а темата, която обединява творчеството му, е ясно откроена. Следва разделът за самото произведение: защо стихотворението няма заглавие, как се е разпространявало и как е изградено, от началния пейзаж до финалния призив. Обяснено е и какво означава образът на бурята в художествената литература. Най-подробната част е за мотивите. Разгледани са мотивът за връзката на човека с родината, за саможертвата, за пробуждането от робския сън, за дълга на водача и за единството на народа, като е показано и чрез кои конкретни езикови средства последният от тях се откроява в текста. Отделни раздели са посветени на лирическия говорител, на образа на юнака с изброените му качества, на образа на поробения народ и на образа на отечеството, представен чрез Балкана. Следват конфликтите в творбата, поставените проблеми, утвърждаваните ценности и посланието. Материалът завършва с обобщение в седем точки, което събира най-важното: смисловите части и словото на юнака, началото, краят и заглавието, мотивите, героите, основният конфликт, проблемите и ценностите и посланието. Тази част е удобна за бърз преговор преди контролна работа. Материалът е подходящ за подготовка за час, за устно изпитване и за писане на съчинение върху творбата в 7. клас.

Едно българско дюкянче, сбутано в дъното на тъмна уличка сред грамадните палати на света: този образ стои в средата на откъса от „До Чикаго и назад“ и около него е построен целият анализ. Материалът разглежда творбата на Алеко Константинов в шест ясно отделени части. Първата е посветена на автора. Тя проследява живота на Алеко Константинов от Свищов и Габрово през следването в Одеса до съдийската му работа, уволнението, личните загуби, страстта му към пътуванията и туризма, фейлетоните срещу властта и трагичния му край. Изброени са и основните му произведения, както и произходът на псевдонима Щастливец. Втората част представя самото произведение: какъв е поводът за пътуването до Америка, с какво то се различава от предишните пътешествия на автора, как записките първо излизат в списание и как след това се превръщат в книга. Разделът за жанра обяснява какво представлява пътеписът, кое е водещото в него и как маршрутът и размислите на пътуващия определят подредбата на текста. Изброени са и основните обекти на описание в целия пътепис. Най-обширната част е за темите. Разгледано е как стои България сред света, каква е относителността на представите, с които българите мислят за себе си, какво показват експонатите на българското представителство и как реагират чуждите посетители. Обяснено е и къде точно е истинската болка на автора. Разделът за героите разглежда образа на разказвача и неговия път от изумлението до срама, а след това и образите на г-н Айвазиян, на уредника г-н Шопов и на Бай Ганьо, който тук се появява за първи път в творчеството на Алеко Константинов. Последната част е посветена на композицията: движението на текста, двете ретардации и тяхната роля, контрастът между мрак и светлина, стилистичният ефект от умалителните съществителни, реторичните въпроси и възклицания. Материалът е подходящ за подготовка за час, за устно изпитване, за контролна работа и за писане на съчинение или характеристика на герой по откъса.

1. В кое изречение има просто глаголно сказуемо? A) Аз бях първи в редицата. Б) Стела е новата ми приятелка. B) Оркестърът свиреше полка. Г) Можеш да започнеш играта. 2. В кое изречение има съставно глаголно сказуемо? A) За утре ще уча по няколко предмета. Б) За да си отличник, са необходими усилия. B) Всички уважават добрите хора. Г) Трябва да си научиш уроците. 3. В кое изречение НЯМА съставно именно сказуемо? A) Кирил ми направи голяма услуга. Б) Петьо е най-добрият ми приятел. B) Вера беше

1. Частицата  не  НЕ  се пише слято с: а) наречия б) прилагателни имена в) причастия г) глаголи 2.  В коя от двойките думи е допусната правописна грешка? а) млъкна – мълчание б) плъзна – пълзене в) пълня – плънка г) дълг – дължник 3. В кой ред НЕ е допусната правописна грешка? а)  критерийте, майонеза, йерархия б)  техен, запахтени, кафяви в)  почтено, законно, фино г)  същностен, съучасник, отделям 4. Колко правописни грешки са допуснати в изречението? Родствената близос със руския народ пред вид

Прочетете текста и отговорете на въпросите към  него (1-7.) Иван Белин не се съмнява също, че вълчицата има и малки. На няколко пъти той можа да я види съвсем отблизо. Беше я виждал, когато тя, неусетена от кучетата, незабелязана и от него самия, току се появеше всичко на всичко на някакви петдесет-шейсет крачки, сякаш изскочила изпод земята. Овцете се урваха на една страна и се събираха накуп, като че грабнати от вихър, кучетата, останали назад, се носеха вече към нея с бързината на куршуми. А в

рочетете следния текст и отговорете на въпросите, свързани с него (1- 5 въпрос): Геометрията възникнала още в дълбока древност във връзка с практическите нужди на хората:измерване на разстояния, намиране лица на земни участъци и т.н. Думата “геометрия” е от гръцки произход и означава “земемерене” ( “геа”- земя, “метрон”- мярка). Учените от Древна Гърция векове наред събирали отделните геометрични факти, известни на вавилонците и египтяните. Допълвали ги, уточнявали ги, обобщавали ги и ги развивали. Така

1. Заглавието на повестта „Немили-недраги" откроява идеята за: а)  несретната участ на гурбетчиите, търсещи препитание в чужбина б)  героичното минало на борците за освобождение на отечеството в)  страдалческото настояще на героите изгнаници в чуждата страна г)  страстния копнеж за бъдещи битки в името на родината и свободата 2. Първа глава от повестта „Немили-недраги" изпълнява ролята на експозиция, защото: а)  разкрива предисторията на събитията, за които ще се разказва б)  изгражда

1. Чрез изявително наклонение на глаголите се изразява: A) глаголното време, в което се извършва глаголното действие Б) начинът, по който се извършва глаголното действие B) дали глаголното лице е вършител или получател на действието Г) реално действие, на което глаголното лице е очевидец 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Чрез глаголни форми в изявително наклонение глаголното лице съобщава за действието: A) като очевидец Б) по думите на друго лице B) като реално ставащо