Атанас Далчев
Ангелът на Шартър

   Не зная твоя чин, ни име
   на ангелите във реда,
   но знам, че ти в нощта откри ми
   отново пътя към света.

   И днес, спасен, смирен те славя,
   прекрасен ангел божи, спрял
   на Шартърската катедрала
   върху зелената стреха

   Ти сякаш слиташ като птица
   всред облаци и ветрове
   и носиш в своята десница
   не меч и смърт, а благовест.

   Ти идваш не души да вземаш,
   ти идваш да благословиш
   еднакво всички: и човека
   ведно със слабите треви.

   И ето грее слънце: ден е.
   Синее стихналата вис.
   Светът блести, цъфти пред мене
   като старинна стъклопис.

   Със гордост Ил дьо Франс разгръща
   поли, препълнени с кръстци,
   и всякое дърво е къща
   на орляк палави скорци.

   Вървя край зидовете стари
   и мостовете на града,
   де отражения като пари
   излъчва злачната вода.

   И дето спра, все тъй те виждам
   върху църковната стреха
   от синкавата вис да слизаш
   със благославяща ръка.

1937 г.