Материали от категорията "Атанас Далчев"

Да не беше никога изгрявал     оня жарък и задушен ден!     Изгорен от жажда, се наведох,     знойни устни за да разхладя,

Зимен път, ти прекосваш пустинните     и безбрежни долини от сняг.     Две дълбоки бразди — верен знак,     че по тебе кола е преминала.

Слушай, снощният шум зад вратите     и това, що сме взели за вятъра,     било тежкия звън на копитата     и дълбокия глас на земята.

Мойто есенно скръбно завръщане     подир толкова пролетни дни     в безутешната бащина къща     с боядисани жълто стени.

Вратите, пътните врати         на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,         от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,         когато вечер се завръщате,     ви ст...

Дълъг път, потъмнял и разкалян,     който води незнайно къде,     който прав в есента кървоалена     като меч е разсякъл света.

Ръцете бавно се протягат         и пее старият чекрък,     през сухите и тънки пръсти         се точат нишки от коприна     като лъчи през сухи клони         във пуста есенна градина:     то ?...

В мрачините стремглаво политнал,     с остър писък разсякъл просторите,     разлюля моя дом като кораб     и разтърси могъщо вратите.

Прихлупените вехти хижи         из крайнините на града,     стени с опадала мазилка         като че с белези от струпеи,     врата раззината и черна

Стрелките на отсрещния часовник     описват върху своя циферблат     дванайсетте кръга на моя ад     и жънат мойте часове отровни.

Остаряват хора и дървета;     падат дни, нощи, листа и дъжд;     неизменен в есента и летото,     камък, ти стоиш все същ!

Пред мен е книгата разтворена     и денем, и нощя;     все сам, аз не познавам хората,     не зная и света.

 Прозорците — затворени и черни     и черна и затворена вратата,     а на вратата — листът със словата:     „Стопанинът замина за Америка.“     И аз съм сам стопанинът на къщата,     където...

Сам дяволът я сякаш дал под наем,     но неизвестно кой е наемателят.     Затворена е всякога вратата     а мракът спи и през деня във стаите.

Би казал, че във тази стая         не е живял отдавна никой,     че е заключена стояла         с години нейната врата.     Тук има миризма на вехто         и прах по всичките неща,     тук бавн?...

Тази бяла варосана зала на градската болница,     до самите стени прилепените бели легла     и лица побледнели по тях, и лица меланхолни     с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.