ЗАГЛАВИЕ
То може да съдържа: ПРОБЛЕМ, ТЕМА, ФОРМУЛИРОВКА ПОД ФОРМАТА НА ВЪПРОС, ФОРМУЛИРАНЕ НА ЛИТЕРАТУРЕН ПРОБЛЕМ, ЕСЕИСТИЧНА ФОРМУЛИРОВКА, АНТИТЕЗИСНА ФОРМУЛИРОВКА, ФОРМУЛИ РОВКА С ЦИТАТ
СТРУКТУРА НА АРГУМЕНТАТИВНИЯ ТЕКСТ
1.УВОД 2.ТЕЗА 3.ИЗЛОЖЕНИЕ 4.ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Увод, уводни думи, въвеждаща част, въведение - 3-5 изречения, които ударно, оригинално въвеждат в текста. Задължително съдържат:
* името на автора, заглавието на творбата, жанра на произведението;
* оригинална оценка за твореца, приноса му в литературата;
* може да съдържа и ключовите думи на поставения проблем, интерпретирани според художествения текст;
2. Теза - това е нашето отношение към поставения проблем, нашето разбиране на поставената тема, отговорът на зададения въпрос, нашето становище по поставеното заглавие, гледна точка по зададения чрез цитат тезис (твърдение). Ако трябва да се изразим с езика на математиката, това е отговорът на поставената задача. Задължително съдържа:
* ключовите думи на заглавието и тяхната интерпретация;
* създаване на подтези, които изграждат тезата (твърдения, които ще разгърнем в изложението);
* изводи, които ще докажем в изложението.
ВНИМАНИЕ! Уводът и тезата се оформят графично в отделни абзаци, като между тях се прави плавен преход.
3. Изложение - това е основната част от писмения текст, която представлява последователно разгръщане на тезата под формата на подтези. Техният брой зависи от пишещия и от способностите му да открива посланията в текста. Ако тезата е отговорът на поставената задача, то изложението е доказателствената (аргументативната) част, която показва пътя, по който се стига до решението.
Всяка подтеза се оформя като микротема, която съдържа:
* твърдение;
* аргументи, които могат да бъдат представени като разсъждения;
* разсъжденията се илюстрират с цитати (за предпочитане т.нар. „вмъкнати" цитати), с преразказ или перифрази при интерпретация на определени художествени факти;
*извод, който обобщава твърдението.
ВНИМАНИЕ! Най-трудно се правят преходи от една подтеза към друга. Те са своеобразни препъни камъчета. Най-лесно тази трудност се преодолява, ако за преход се използва ново твърдение. Всички тези отделни компоненти като пъзели изграждат изложението. Заявяването на тезата след изложението също е възможно. Тогава тя надгражда и обобщава подтезите в изложението. Най-често това се използва при съчинения от творчески тип, например по морално-етични теми.
4. Заключение - оригинално обобщение, което завършва изложението. То се оформя в отделен абзац. Съдържа ключовите думи или техни контекстови синоними. Може да включва и есеистични моменти.
@bgmateriali.com