„А в свойта вяра сам не вярвам аз“. (Есе върху елегията „Аз искам да те помня все така...“ на Димчо Дебелянов).
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
В българската поезия Димчо Дебелянов остава като един от най-нежните и съкровени лирици. Неговите стихове са белязани от дълбок вътрешен драматизъм, от вечен стремеж към невъзможната хармония и от болезнено усещане за невъзвратимостта на миналото. В елегията „Аз искам да те помня все така...“ поетът рисува копнежа си да запази една идеална, неосквернена от времето картина на любимия образ.