Биография на Блага Димитрова
Зареждане на оценките…
Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина в семейство на майка учителка, а баща юрист и израства в Търново. През 1941 г. завършва гимназия в София, а през 1945 г. - завършва славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
-Писател
Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София), литературните й интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Бл. Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като 8 години работи като редактор на списание Септември (1950-1958). Този й роман - "Пътуване към себе си" се нарежда сред най-добрите й творби, наред с "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и забраненият по време на тоталитарния режим роман "Лице". През 1987 година участва в създаването на "Литературно-художествен кръг – 39-те". Между 1987 и 1989 година й е забранено публикуване на творбите й заради десидентските й възгледи и дейности.
Признание за дейността си като писател Бл. Димитрова получава с удостояването с множество български международни литературни награди и отличия, включително оредн "Стара планина" - първа степен. Романът й Лавина е филмиран през 1981 година, а през 2003 е издаден 1 т. от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
-Политика
През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС). През 1991 г. става народен представител в XXXVI Обикновено Народно събрание от СДС. През 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но през 1993 г. напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев.
Семейство
Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев.
Блага Димитрова осиновява Ханна Хоанг Димитрова през 1967 г. във Виетнам.
Библиография
* „До утре“ (1959, стихове) /стохотворението „До утре“/
* „Светът в шепа“ (1962, стихове)
* „Обратно време“ (1965, стихове)
* „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
* „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
* „Отклонение“ (1967, роман)
* „Мигове“ (1968, стихове)
* „Лавина“ (1971, роман)
* „Как“ (1974, стихове)
* „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)
* „Дни черни и бели. Елисавета Багряна - наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
* „Гонг“ (1976, стихове)
* „Пространства“ (1980, стихове)
* „Лице“ (1981, роман)
* „Лабиринт“ (1987, стихове)
* „Между“ (1990, стихове)
* „Нощен дневник“ (1992, стихове)
* „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
* „Знаци по снега“ (1992)
* „Белези“ (1937-1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
* „Нощна лампа сред бял ден“
* „Времена“
* „Събрани творби“
o „Том 1. Ранни стихове“
o „Том 2. Лирика и поеми“
o „Том 3. Пътуване към себе си“
o „Том 4. Отклонение“
o „Том 5. Страшния съд“
o „Том 6. Лавина“
Свързани материали
Пътуването на Блага Димитрова към себе си, литературен портрет на поетесата
Поетеса, която не се връща към спомените, а бърза към следващия ден: оттук тръгва този литературен портрет на Блага Димитрова и оттук идва темата за нейното непрестанно пътуване. Първата част представя усещането ѝ за изтичащото време и мястото на жената в творчеството ѝ: жената, изправена срещу ветровете, бурите и лавините, с отвързани криле и с мисъл, способна да обхване света. Оттук е изведено и определението за интелектуалния характер на тази поезия. Отделно място е дадено на размисъла на самата авторка за така наречената трета реалност, света на книгите, и за това защо собственият опит е концентрат от безброй чужди изпитания. Цитатът е приведен изцяло и е коментиран. Следва характеристиката, която отличава Блага Димитрова от съвременните ѝ поетеси: рационалността и съзерцателността, стремежът към философски обобщения и духовни търсения, мъжеството да господства над стихийната емоция. Показано е и какво стои зад гордото ѝ признание, че е жена. Самостоятелен акцент е поставен върху въпросите в нейните книги като израз на доверие към читателя, както и върху стихотворението „Сама жена на път“, откъдето е изведен най-точният синтез на съдбата на днешната жена и парадоксът за беззащитността като единствена защита. Финалната част свързва бързането на мисълта с копнежа по среща и човешка близост и обяснява защо цялото творчество на поетесата е представено като стръмен път на мисълта и на сърцето. Текстът е подходящ за отговор на въпрос за поезията на Блага Димитрова, за увод към анализ на „Сама жена на път“ и за темата за жената в българската литература.
Димитър Димов, биография и творчески път
Ветеринарен лекар и професор по анатомия, а в паметта на читателите остава като автора на „Тютюн“. Тази биографична справка следи и двата живота на Димитър Димов. Началото събира фактите: произходът и семейството, ученическите години в Дупница и София, лутането между факултетите, докторската степен по ветеринарна медицина, службите в провинцията, преподаването в университета, специализацията в Мадрид и председателството на Съюза на българските писатели. Следва творческият път, подреден хронологично. Представен е първият роман „Поручик Бенц“ заедно с историята на ръкописа му и с типа конфликт, който въвежда в българската проза. Обяснено е как престоят в Испания ражда „Осъдени души“ и каква сюжетна нишка се появява оттам. Отделено е място и на недовършеното повествование, известно като „Роман без заглавие“. Централна част заема „Тютюн“: първите откъси в периодиката, окончателното завършване, излизането на романа и последвалият спор, който отдавна е надраснал самата книга. Проследено е какво точно се иска от автора, как протича втората редакция, с колко нараства обемът и кога романът се появява отново в първоначалния си вид. Не е пропуснато и това, което идва след романа: пиесите, разказите и пътеписите, изоставената „Ахилесова пета“ и ненаписаната биография на Яне Сандански. Справката очертава и художествения профил на писателя: психологическото проникновение, интелектуалната задълбоченост, острата конфликтност и влиянията, които оформят героите му. Подходяща е за представяне на автора преди работа върху „Тютюн“, за биографична част в реферат и за преговор по българска литература от XX век.
Жизненият и творческият път на Елисавета Багряна, от първите стихове до късните стихосбирки
Поетесата, която дава на българската жена собствен глас в литературата, е представена тук в целия си път: от чиновническия дом в София до книгите на равносметката. Биографичната част подрежда датите и местата: образованието в столицата, годината в Търново, където се раждат първите стихове, учителството в бургаското село, което я среща с живота на селската жена, следването на славянска филология и приятелството с кръга на Йовков, Дебелянов и Райчев. Отбелязани са първите публикувани стихотворения, сътрудничеството в периодиката и книгата, която окончателно я утвърждава. Следва характеристика на нейната поезия. Обяснено е в какъв литературен момент навлиза Багряна, с какво новият земен и жизнен свят на стиха ѝ се различава от символизма преди него и защо тази лирика звучи толкова близо до народната песен. Самостоятелен акцент е поставен върху лирическата героиня: волността и полетът, копнежът по път и простори, опиянението от скоростта и височината, а редом с тях подчертаната женственост и любовта като ос, около която се върти целият този свят. Посочени са творбите, в които всяка от чертите личи най-ясно. Отделна част проследява преградите и преломите: ограниченията на средата, случайностите, тежката атмосфера около Втората световна война и начина, по който през страданието личната болка прераства в болка на съвременника, до открития протест в едно от стихотворенията ѝ. Финалната част е за дългия творчески развой и за няколкото преображения на поетесата: промяната в стиха през тридесетте години, данъкът към декларативността през петдесетте и завръщането към себе си в късните книги, както и признанието ѝ извън България. Текстът е подходящ за биографичен въпрос за Елисавета Багряна, за увод към анализ на „Потомка“ или „Стихии“ и за характеристика на нейната лирическа героиня.
Биография на Димчо Дебелянов
Кратка и подредена биографична справка за Димчо Дебелянов, събрана така, че да се прочете наведнъж преди изпитване или преди урок върху негово стихотворение. Материалът тръгва от рождението в Копривщица и ранното сирачество, преминава през преселването в Пловдив и гимназиалните години, в които поетът се сближава с бъдещи писатели и изгаря първите си стихове. Отбелязани са софийският период и двете ученически изяви, с които името му се запомня, както и поетът, чието влияние Дебелянов сам признава в първите си печатани стихотворения. Следват годините на несигурния литературен живот: напускането на чиновническата служба, работата като репортер, коректор, стенограф и преводач, недовършеното следване и редакторството в списание „Звено“ с кръга от приятели около него. Последната част е посветена на решението му да замине доброволец на фронта и на неговия край. Датите, местата и имената са изведени точно и могат да се използват като готов конспект за устен отговор в 7. клас.
Елин Пелин, биография и творчески път
Компактна справка за живота и творчеството на един от най-разказваните български автори, в която датите и книгите са подредени по години. Началото посочва истинското име зад псевдонима, рождената дата и родното село, годините на учение, които остават без завършена гимназия, и краткото учителстване. Отбелязано е къде се появява първият му разказ, както и кога за пръв път се подписва с познатото име. Следва периодът на село, в който се раждат първите зрели разкази, и преместването в София: списанията и вестниците, в които участва, работата в Университетската и в Народната библиотека, специализацията в чужбина заедно с Яворов, мобилизацията като военен писател и дългите години като уредник в къщата музей на Иван Вазов. Отделна част подрежда книгите по години, от първия том разкази до повестите, стихотворенията в проза, книгите за деца и своеобразния сборник с притчи. Финалът споменава признанието, което получава приживе, и обстоятелствата около последните му години. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негов разказ или повест, за въведение към творчеството му и за кратък отговор върху живота и книгите на Елин Пелин в 10. клас.
Елин Пелин (1877–1949) – биография и творчество: портрет на майстора на българския разказ
Когато започвате да изучавате писател, добре подреденият биографичен текст дава необходимата ориентация. „Елин Пелин (1877–1949)“ съчетава представяне на жизнения път с кратък обзор на творчеството. Разработката е подходяща за първо запознаване с автора, за преговор и за подготовка на устно изложение. Получавате последователен текст, от който лесно да извлечете опорните точки за собствен план. Биографичната част следва хронологичен ред. Началните абзаци представят произхода и семейната среда, а след тях изложението преминава към образованието и ранните интереси. Тази организация помага сведенията да се запомнят като свързан разказ. При учене можете да обособите отделните етапи и да ги използвате като кратки рубрики в тетрадката си. Следващият, по-разгърнат абзац събира професионалното развитие и литературното начало. В него са включени различни страни от дейността на писателя. Събрани на едно място, те са удобни за изготвяне на хронологична таблица или за подготовка на отговор по конкретен период. Така текстът позволява както цялостен прочит, така и бързо намиране на необходимата информация. Композицията има ясно различим преход от биографията към творчеството. След сведенията за живота вниманието се насочва към литературния облик на автора. Това разделяне е практично при съставяне на план: ученикът може да организира представянето си в две основни части и да определи какво място да отдели на всяка от тях. Обзорът на творчеството е подреден по тематични и жанрови акценти. Заглавията на произведенията са включени към съответните групи. Така разработката предлага основа за систематизиране на прочетеното и за ориентация сред различните литературни форми, в които работи Елин Пелин. Имената на творбите могат да се изведат в отделен списък за повторение. Краят обособява литературата за деца и юноши. Самостоятелното ѝ представяне допълва общия портрет и улеснява подготовката по тази част от творчеството. Кратките заключителни абзаци са удобни за включване в устен отговор, без да се нарушава последователността на биографичното изложение. Материалът е написан в свързана проза и позволява няколко начина на работа. За първи прочит следвайте абзаците подред. За преговор отделете имената, годините и заглавията. За самостоятелно представяне превърнете основните части в опорни точки и разкажете по тях със свои думи. Така една разработка може да подпомогне различни етапи от подготовката. За учителя текстът е удобна основа за въвеждане на автора и за упражнения по извличане на информация. Може да послужи за съставяне на план, подреждане на биографични сведения и групиране на произведения по жанр. Компактното изложение спестява време при подбора на текст за работа в час. Изберете „Елин Пелин (1877–1949)“, за да разполагате с биография и обзор на творчеството в една последователна разработка. Подгответе собствен план, подредете литературните заглавия и използвайте текста за уверен преговор преди устно изпитване.