Три живота в едно име: Блага Димитрова, биография на писателката, дисидентката и вицепрезидента, с хронология на книгите ѝ

Зад псевдонима Елин Пелин стои Димитър Иванов Стоянов, а зад признатия разказвач на българското село стои момче от софийското Байлово, което мечтае за съвсем друго изкуство. Изложението следва живота му по реда на събитията: бедното, но грамотно семейство и бащата, известен с прякора Йото Варджията; училищните години в няколко града и лишенията, с които са платени; несбъднатият опит за прием в Рисувално училище и начинът, по който художническата дарба намира друг изход; учителството в родното село, което го среща отблизо с бита и душата на българина; работата в редакции, в библиотеки и в литературния музей; военната кореспонденция от фронта. Отделно място е отделено на творческия профил: защо Елин Пелин е наречен „певец на българското село“, какъв портрет на селянина изгражда и в кой жанр постига най-големите си успехи. Изброени са най-известните му разкази и повести, хумористичният сборник за шопите и произведенията за деца и юноши, включително романа за Ян Бибиян. Текстът е подходящ за подготовка на биографична справка, за уводна част на анализ или на реферат, за отговор на въпрос за живота и делото на писателя и за час, в който трябва бързо да се възстанови целият път на автора. Фактите са подредени сбито, така че да се учат и запомнят наведнъж.

Ветеринарен лекар и професор по анатомия, а в паметта на читателите остава като автора на „Тютюн“. Тази биографична справка следи и двата живота на Димитър Димов. Началото събира фактите: произходът и семейството, ученическите години в Дупница и София, лутането между факултетите, докторската степен по ветеринарна медицина, службите в провинцията, преподаването в университета, специализацията в Мадрид и председателството на Съюза на българските писатели. Следва творческият път, подреден хронологично. Представен е първият роман „Поручик Бенц“ заедно с историята на ръкописа му и с типа конфликт, който въвежда в българската проза. Обяснено е как престоят в Испания ражда „Осъдени души“ и каква сюжетна нишка се появява оттам. Отделено е място и на недовършеното повествование, известно като „Роман без заглавие“. Централна част заема „Тютюн“: първите откъси в периодиката, окончателното завършване, излизането на романа и последвалият спор, който отдавна е надраснал самата книга. Проследено е какво точно се иска от автора, как протича втората редакция, с колко нараства обемът и кога романът се появява отново в първоначалния си вид. Не е пропуснато и това, което идва след романа: пиесите, разказите и пътеписите, изоставената „Ахилесова пета“ и ненаписаната биография на Яне Сандански. Справката очертава и художествения профил на писателя: психологическото проникновение, интелектуалната задълбоченост, острата конфликтност и влиянията, които оформят героите му. Подходяща е за представяне на автора преди работа върху „Тютюн“, за биографична част в реферат и за преговор по българска литература от XX век.

Компактна справка за живота и творчеството на един от най-разказваните български автори, в която датите и книгите са подредени по години. Началото посочва истинското име зад псевдонима, рождената дата и родното село, годините на учение, които остават без завършена гимназия, и краткото учителстване. Отбелязано е къде се появява първият му разказ, както и кога за пръв път се подписва с познатото име. Следва периодът на село, в който се раждат първите зрели разкази, и преместването в София: списанията и вестниците, в които участва, работата в Университетската и в Народната библиотека, специализацията в чужбина заедно с Яворов, мобилизацията като военен писател и дългите години като уредник в къщата музей на Иван Вазов. Отделна част подрежда книгите по години, от първия том разкази до повестите, стихотворенията в проза, книгите за деца и своеобразния сборник с притчи. Финалът споменава признанието, което получава приживе, и обстоятелствата около последните му години. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негов разказ или повест, за въведение към творчеството му и за кратък отговор върху живота и книгите на Елин Пелин в 10. клас.

Кръгъл сирак от Стара Загора, чиновник в земеделска банка, студент в Лозана и Париж, съредактор на „Златорог“ и дългогодишен драматург на Народния театър: житейският път на Николай Лилиев събира на едно място всички лица на един от най-тихите гласове в българската поезия. Изложението тръгва от произхода в семейство на потомствени учители и свещеници, от ранното сирачество и от ученическите години, в които се появяват първите литературни интереси. Проследено е как случайна среща в края на 1903 г. дава тласък на поетическата му изява и как в едно списание за пръв път се появява самият псевдоним, измислен не от поета. Отделна част е посветена на годините в чужбина: следването в Лозана и в Париж, стихотворенията, изпращани оттам до българските списания, и хумористичните псевдоними, с които поетът се подписва в шеговитите издания. Тук е и приятелството с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов, чиято кореспонденция е ценен документ за епохата. Следват учителските години в Пловдив и Свищов, войните, работата в редакциите и в „Златорог“, появата на „Птици в нощта“ и на наградената „Лунни петна“, дългото мълчание след поемата „Родина“ и завръщането с цикъла „При морето“, посрещнат като поетическо възкресение. Самостоятелен акцент е поставен върху десетилетията, в които Лилиев е драматург на Народния театър: кои традиции възражда, кои автори привлича и колко от европейската класическа и съвременна драма превежда за нуждите на репертоара. Финалната част претегля мястото на поета в българската литература, връзката му със символизма и причината тази връзка да е едновременно вярна и стесняваща, но самата оценка е оставена за текста. Биографията е полезна за справка, за увод към анализ на негово стихотворение, за реферат или устно изложение върху живота и творчеството на поета.

Едно писмо с необичайно подписан плик решава как ще се казва завинаги Димитър Иванов Стоянов. Оттук започва и този портрет на Елин Пелин, който проследява пътя му от голямото селско семейство в Байлово до мястото му в Българската академия на науките. Първата част е биографична и върви по години: раждането през 1877 г., бащата Йото Варджията, детството сред нивите и хората на селото, ученето в няколко града и незавършената гимназия, учителстването в родния край, първите публикации и преместването в София в самия край на деветнадесетото столетие. Отделно място е дадено на работата му сред книгите, на грижата му за архива на Иван Вазов и на признанията, които идват в зрелите години. Втората част обяснява откъде идва псевдонимът и защо авторът се отказва от предложеното му име, а после отвежда читателя в къщата музей в Байлово, където е запазена обстановката, която оживява и в разказите. Творческият дял представя Елин Пелин като майстор на късия разказ и художник на българското село: цикълът за селото от първото десетилетие на миналия век, повестта за разпадането на един селски род, книгите за деца с най-обичания малък герой, стихотворенията, басните и хумористичните сценки, както и работата му за детските списания. Следват наблюдения върху героите му, върху езика, близък до народната реч, и върху умението с няколко детайла да се създаде цял свят. Текстът завършва с обобщение защо този автор остава мост между традиционната селска култура и новото време и защо разказите му продължават да звучат близко на днешния ученик. Полезен е за подготовка на биографична справка, за уводен час върху творчеството на писателя, за реферат или презентация, както и за преговор преди изпитване.

Автобиографични страници, в които Елин Пелин сам разказва пътя си: съставени са от два негови текста за детството, за ученическите години и за първите писателски стъпки. Разказът тръгва от Байлово: игрите край селската рекичка, езикът и песните, които чува там, и хората, чиито образи по-късно ще влязат в разказите му. Следва увлечението по рисуването, приемният изпит в новооткритото рисувално училище през 1897 г. и обратът, който той предизвиква в целия му живот. Средищната част е за двете години обратно в родното село, когато писателят опознава съселяните си и написва първите си сериозни работи, изброени тук поименно, а после и за преместването в София, за глада и за незначителните хонорари от списанията. Самостоятелен акцент е поставен върху произхода на псевдонима: кой автор го подсказва, от коя народна песен идва изразът и защо тъкмо той се харесва на публиката. Финалът проследява годините след 1903 г., седемте месеца в Париж и дългата служба в библиотеките и в музея „Иван Вазов“. Понеже всичко е разказано от първо лице, текстът върши работа за биографична справка, за уводната част на реферат или презентация и за въпроса за живота и творчеството на Елин Пелин в час.